"Време е да бъде създаден център за българската литература по света!"

счита Тончо КАРАБУЛКОВ - директор на сп. "Ревю периодик"

Неотдавна в българското медийно пространство беше "изстрелян" горещ апел на Тончо Карабулков, директор на българо-френското списание "Ревю периодик", излизащо в Париж, и Георги Николов, специалист по българска емигрантска литература от гр. Велико Търново, отправен към българското гражданско общество, който бе изпълнен с решимост да бъде създаден национален център за научни изследвания в областта на българската емигрантска литература. По този повод г-н Карабулков беше любезен да отговори на няколко въпроса за читателите на в-к "Долина".
- Защо точно "институт", защо точно за емигрантска литература и защо точно сега, г-н Карабулков?
- Защото повече от сто години от Освобождението насам, хиляди българи и българки, а през последните години десетки и стотици хиляди от тях бродят по света и създават и там свое изкуство и литература. И не веднъж записват името си не само като българи, но и като граждани на света. Но какво знаят българите в България за тях? Знанията им най-често са откъслечни и частични, дошли от няколко думи прочетени набързо тук и там, понякога с гордост, друг път и с малко завист. Но във всички случаи това е крайно недостатъчно, за да имат една по-точна представа за стореното. Какво знаем, например, за първите българи озовали се в Южна Америка още през първите десетилетия на Двадесетия век, които написаха книги за личните си странствания и премеждия? Какво знаем за сътвореното от потомците на българските общности в Русия, Украйна, Румъния и в други страни? Да не говорим за създаденото от българската политическа емиграция след края на Втората световна война, та чак до 1989 г. Това са десетки хиляди страници емигрантска литература от всички политически нюанси, написани във вестници и списания, или отделни книги, сътворени благодарение на доброволния труд на редакторите и на материалната отзивчивост на хиляди родолюбиви българи.
- Но органите на бившата Държавна сигурност събираха и обработваха информация точно за такива будни българи с остро перо...
- Да, вярно е , че една част от тази литература беше събирана своевременно още тогава от Службите, естествено с други цели и задачи. Предадоха ли, обаче, по-късно тази литература в библиотеките, където е нейното място и където единствено може да бъде спастрена за идващите след нас? Нека отговорните фактори да кажат, макар че истината е ясна.
- Говорите за литература, създадена в миналото. А днес?
- Днес също съществуват много печатни или електронни издания. В САЩ, Франция, Германия, Англия и къде ли още не... А частните радио- и телевизионни програми, създадени пак от българи, които осведомяват българите извън България за събитията у нас? Кой е чувал за тях?
- Но у нас съществува специален орган, който се занимава с българската емиграция - Държавната агенция за българите по света...
- Така е, но задачите на тази агенция са съвсем други. Пък и съществуващите у нас библиотеки също не са в състояние да съберат тази многостранна литература, за да я поставят на разположение на интересуващите се от нея - било с цел за научни проучвания, било за личен прочит. Затова за тази работа е необходимо да бъде създаден един напълно независим и самостоятелен Център или Институт - онези, които ще го създадат, ще решат, - който да събере, проучи и следи това, що се твори от българите по света.
- Но всичко това ще струва пари, г-н Карабулков. Считате ли, че България, окичвана често с клишето "най-бедната страна в Европа", би могла да задели бюджетни средства за тази чисто духовна инициатива?
- О, нека не се извиняваме вечно с нашата бедност и с традиционното "Няма пари!". Когато една идея бъде счетена за необходима, за нея винаги се намират средства. Смятам, обаче, че ако средствата за масова информация, колегите по перо, всички интелектуалци с гражданско чувство, с една реч - всички съзнателни граждани на българското общество приканят заедно днешните отговорни лица на българската политика и култура, те не може да не вземат присърце тази неотложна задача. И трябва да го сторят, защото е дошло крайно време да се създаде един самостоятелен Център или Институт за българската литература и за българските културни и други прояви по света. Често ние, българите, се проявяваме като неповторими майстори в пилеенето на ценна наследственост и капитали от всякакъв род. Да не пропилеем и този безценен духовен капитал, създаден от българите по света. Защото идващите след нас няма да ни го простят.
Интервю на Станислав Марашки