От първата работна среща по проекта "Една приказка, една игра, един танц, една рецепта и много приятели" се завърна екипът на ЦДГ "Звънче". Проектът, по който казанлъшката детска градина работи е програмата "Коменски", а партньори в него освен България, са учебни заведения от Румъния, Велокобритания, Полша и Испания, която е и страна координатор. Именно Испания беше домакин на първата работна среща, която се проведе се проведе от 14 до 18 ноември в Ириепал, където е бил уточнен планът за работа между партньорите. Ето какво споделиха след завръщането си от там директорът на "Звънче" госпожа Д. Карагенска и координаторът на българската страна Теодора Белчева.
- Какво беше основното, което свършихте на първата си среща?
Д. Карагенска: Основната дейност на тази среща беше да се представят всички партньори като всяка от страните направи презентация за себе си - страната, града от който идват и разбира се на самото учебно заведение, съответно при нас - детската градина. Тук трябва да спомена, с благодарност към екипа, който подготви нашата презентация и екипът, който я представи на първата работна среща, че ние се наредихме на едно първите места, след Великобритания, и впечатлихме останалите партньори.
След представянето, партньорите имаха задача и да изберат логото на проекта. И тук също имаме повод за гордост, при това сериозен, защото именно предложеното от нас лого бе единодушно избрано от партньорите за лого на проекта. Всички страни още преди самата среща изпратиха проектите си, като организаторите в последствие, ни ги представиха без да се споменава, кое на кого е. И нашето предложение събра най-много точки. Идеята за него е на мен и координаторът на проекта от наша страна - Теодора Белчева.
Организацията на координаторите и домакини на първата работна среща беше страхотна. Но съм много впечатлена и от вниманието, което по принцип ни оказаха местните власти. По време на престоя ни там имахме и специална среща с кмета на Гуадалахара. Като се има предвид, че това не е първото учебно заведение, което печели проект, нито това е първият проект на това учебно заведение. Но уважението, което оказа кмета беше красноречиво, че не са само любезност думите му, че точно различията в културите, характерните особености на един народ, приликите и разликите между народите, опознаването, което ни кара да осъзнаваме, колко много си приличаме всъщност, е нещо, от което те се интересуват.
- Вероятно, чисто професионално и вие първо се интересувате от учебната система на съответната страна домакин. Различна ли е испанската учебна система от българската?
Д. Карагенска: Учебната система е много по-различна от нашата. И да припомня, че ние сме единствените партньори, които сме целодневна детска градина, а те са училища с подготвителна група.
Училищата от няколкото села край основния град са с обща администрация, тоест - директорът и на трите учебни заведения е един и същ. Учителката в подготвителната група към училището също е една. Затова и трудно можем да го наречем подготвителна група, защото възрастта на децата е различна. Това важи и за децата в училище. Занятията започват в 8,30 сутринта и продължават до 2 часа след обед. Децата не спят следобед. Нямат и обяд сготвен в училище. Децата обядват с онова, което майките са приготвили в самата стая за учебни занимания. Дори при посещението ни в едното село заварихме децата точно по време на обяд. Наистина е различна системата, няма тези правила - занимания-обяд-сън. Там е свобода, целият им народ е такъв свободен, което явно тръгва още от самата детска градина кат
о възпитание.Т. Белчева: Те наистина са много лъчезарни, освободени, всички - и децата и възрастните. Не се притесняват да ги заварим в абсолютно работна, ежедневна обстановка. Те просто са спокойни.
- Казахте че децата от различна възраст са смесени. Как се справя един учител тогава? Особено пък с децата в училище?
Д. Карагенска: Идват приходящи учители, които се въртят в трите села. Просто разпределят часовете - когато в едното село има математика, в другото има друг предмет и така. Да уточним, че става дума за начални училища все пак, горния курс е в града.
Но ми направи впечатление и нещо друго и се възхитих от тази държава, която инвестира в младите хора - всички учители бяха млади, владеещи английски език. Училищната база - безупречна. Във всяка стая - интерактивна дъска, която се включва много пряко в обучението. Въпреки че при нас системата е различна, мисля че е време и тук да помислим за включването на технологиите в обучението. Въпреки че една такава дъска е доста скъпа, но сме се амбицирали и ще направим всичко възможно в най-скоро време и ЦДГ "Звънче" да се сдобие с такава дъска.
Т. Белчева: Не е само интеракатвната дъска. Във всяка стая освен нея има поне 2 компютъра, принтер и ксерокс. Просто там системата е различна, но технологията намира приложение още в началното образование.
- Как проектът се вписва в учебно-възпитателния план на градината? И прави ли това работата ви тази година по-различна?
Д. Карагенска: Нишката на проекта върви в целия учебно-възпитателен план за годината. Но самото име на проекта "Една приказка, една игра, един танц, една рецепта и много приятели" говори, че работата ни през тези години ще бъде изпълнена с много приказки, игри, танци , рецепти ... но това, което мен като ръководител пък ме радва много е, че не ни откъсва то нашата пряка учебно-възпитателна работа. Защото и до сега в нашите учебно-възпитателни планове е имало игри, приказки и танци, но тази година е много по-различно. Най-малко заради различните кътове, които ще се създадат в градината посветени на работата ни по проекта, свободните беседи с децата и по темите по които ще работим.
Първата дейност в рамките на проекта е свързана с приказката, която всяка страна трябва да подготви на майчин език и на английски. В момента сме на етап подбор на приказката, работим съвместно и с родителите. После всяка група ще предложи приказката на която се е спряла и ще изберем една, която да представи България. След като я изберем пък стартира работата ни по оформянето й в книжка. След това ще я преведем на английски и ще я драматизираме като спазваме и методическите правила. В книжката приказката ще е на български и на английски, двуезична ще и драматизацията - едно от децата ще разказва на български, друго ще разказва на английски.. Драматизацията ще бъде записана на диск, копие от който ще получат всички страни партньори.
Т. Белчева: В тази връзка да допълня, че освен приказките по които ние ще работим и тази, която ще изпратим на партньорите, те също ще ни изпратят своите приказки. Те ще бъдат прочетени на децата, което допълва работата ни по нов начин, а и за самите деца ще е интересно, ново и вълнуващо. Същото е и с игрите разбира се, така че през това време ще играем не само нашите обичайни игри, но и различни, като едновременно учим за другите страни и народи и се забавляваме.
- Кога е следващата работна среща и къде?
Д. Карагенска: По първоначалния план на дейностите, след края на работата по "Приказката", следващата работна среща и старта на работата по "Играта". Но колегите от Полша казаха, че през февруари е много студено и тъй като посещението там ще е с деца, от страна на другите партньори, не е удачно да се пътува през този период. Затова, веднага след приключването на работата по "Приказката" ще започнем да работим по "Играта". През април ще се съберем за втори път в Турция, където ще бъдат представени и презентациите на приказките на всички партньори. А през май ще посетим Полша, където всеки ще представи играта на своя народ. Така че ще работим паралелно и по двете теми. През ноември 2012 година пък ще е срещата във Великобритания, където страните ще представят своя танц. През май 2013 година представянето на рецептите ще е в Румъния, а точно по време на Празника на розата, ще бъде и заключителната среща в България. всъщност, това не беше първоначалния план, но това беше и целта на първата работна среща - да се опознаем и да изготвим възможно най-добрият план за работа. Закриването трябваше да стане в Румъния, но след нашата презентация, партньорите ни много се заинтригуваха от Празника на розата и променихме плана, така че да ни гостуват точно по това време, за да усетят възможно най-много от колорита на града и да се запознаят отблизо с емблемата му - маслодайната роза.
Т. Белчева: Да не пропуснем да споменем също, че на първата работна среща решихме също, макар и извън темата на проекта, всички партньори да празнуват Деня на Европа по един и същ начин. Решихме това да стане, като за този ден подготвим и представим три игри, които трябва всяка страна да изпрати до 18-ти март съответно с правилата към тях. Игрите ще са различни от тази, която страните ще подберат за участие в самия проект. И така в Деня на Европа ще се играят игри от различни държави, което е символичен начин да покажем сближаването помежду си точно в този ден
- Стана дума, че тяхната учебна система е доста по-различна от нашата. Има ли нещо, които ви хареса и ще се опитате да приложите и тук?
Д. Карагенска: Там наистина родителите участват много пряко в училищния живот. В смисъл, няма бариери и забрани и родителите могат да влязат по всяко време в училището и класа. Не говоря това в пълнота да се осъществи и при нас, няма как, но ако можем да постигнем още малко по отношение на това родителите да участват в работата при нас. Не че нашите родители сега не участват, напротив, вие сами знаете и сте присъствали, колко често имаме открити уроци, тържества и всичко е съвместно с родителите. Но стремежът ми е родителят да се включва и в ежедневната ни работа, да я усети и да е свидетел на надграждането, което се получава у детето. И съм особено щастлива, защото точно чрез проекта това вече се случва - деца и родители работят съвместно, в къщи, по избор на приказка и илюстрации към нея. - Какво очаквате като цяло от този проект?
Д. Карагенска: Очаквам най-вече, че ние, както и другите участници ще се убедим от първа ръка в онова, което и сега знаем, но някак е различно, когато го почувстваш истински. Това е - че и другите европейски народи имат същите интереси към традициите си. Което доказва, че всички народи са и различни и еднакви. И като се има предвид, че всички тези народи, ние, сме част от Европа, размяната на тези различни приказки, игри, танци ни обогатява взаимно. А в чисто професионален план, това е начин също взаимно да сверим часовниците си.
- Кое беше най-интересното, най-вълнуващото и впечатляващо нещо от Испания за вас?
Д. Карагенска: В професионален план изключително много ме впечатли това, че учителят в Испания е с авторитета, вниманието, спокойствието и свободата си в прилагането на учебно-възпитателния процес. Не искам да кажа, че ние имаме ограничения, не, ние също имаме право да избираме и програмата по която да протича обучението. Но при тях свободата в много отношения е по-голяма, понякога даже прекалена по мое мнение. Може би просто различния манталитет носи и различното усещане, различните системи, но определено остави много ярки спомени у мен.
Изключително, изключително добро впечатление ми направи и фактът, че испанците съхраняват културата си. Гуадалахара се намира на 55 километра от столицата на Испания - Мадрид и е част от автономната област Кастила Ламанча. Посетихме много от забележителностите в областта като средновековното селище Сигуенца, което е най-високата точка в областта, а на върха на хълма е разположен добре укрепен средновековен замък, който е исторически музей и хотел. Посетихме и университетското градче в близост до Мадрид, родната къща на Сервантес. А най-често срещаните магазини са за книги! Изобщо, досегът са тази култура беше изключителен. И все пак, ще кажа, че колкото и да е хубаво навън, най-хубаво си е у дома!
Т. Белчева: Най-впечатляващо за мен бяха лицата на хората - усмихнати, спокойни, навсякъде. В професионален план също ме впечатли значително по-голямата свобода, с която те разполагат. Може би на пръв поглед, особено за нас, това се струва нетипично, но пък те така работят. Естествено технологиите, които те включват в учебния процес също. Но като цяло, Испания ме впечатли с нейните слънчеви хора. Много емоционално беше за мен и посещението в къщата на Сервантес - да се докоснеш до друга култура и то до корените й, до паметниците, не съм предполагала, че ще ми се случи, затова наистина го приех много емоционално.
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар