"Все още всичко е твърде дифузно и безцветно. Няма наситеност на тона и цвета." "Има опасност, ако използваш оранж, да закаляш постановката." "С какви цветове работи досега? За да останеш в същата гама, използвай нюанси на тези цветове или близки до тях." Това е Ренина Лекова в действие - сред учениците си в ателието на Школа за изобразителни изкуства "Ренина" в сградата на НЧ "Възродена Искра". За тях тя се превръща в учител-мечта и много обичан приятел - включително и за децата от СНЦ "Бъдеще за деца с увреждания", чиято първа самостоятелна изложба бе открита на 23-ти ноември във фоайето на библиотека "Искра". Изложба, изненадваща за самите си автори, които със сигурност не са знаели на какво са способни, преди да открият "своя" учител. Но именно тази изложба стана повод да разговаряме с Ренина Лекова - за школата, техниките, трудното, лесното и другото.
- Как се стигна до създаването на школа "Ренина"? Мечтала ли си, влизало ли е в плановете ти да преподаваш?
- Ако трябва да разкажа за това, което ме питаш, ще ми отнеме доста време. Не съм сигурна, че някой се вълнува за всичко това. По-важно е, че школата бе създадена /със съдействието на настоятелството на НЧ "Възродена Искра - 2000"/, работи от две години и съществуването й е наситено с мероприятия и изяви. Естествено се надявам да работи още дълго време, било под мое ръководство или на друг колега.
"Когато Господ иска да накаже някого, прави го учител. Това го е казвал и Сократ…" - цитат от разказа "Наш Пондьо" на Чудомир.
В този аспект, едва ли бих мечтала за това. Явно така е трябвало да стане.
- Разкажи ни за работата в школата - с какви техники и материали се работи най-често, какви са по-екзотичните?
- Това са неща от кухнята. Всичко може да се види на нашите изложби или в самото ателие. Не откриваме "Америка". Основното е душата на автора, неговата емоция и умението в занаята.
- Какво е най-трудното за теб, като преподавател? А най-лесното?
- Най-трудното е да бъдеш художник-даскал.
Най-лесното е да си даскал-художник.
- Каква е разликата в работата с деца и с възрастни?
- Мисля, че мога да напиша цял труд на тази тема. Най-кратко мога да кажа, че всеки един човек, бил малък или голям, е като космос - безкраен, криещ безброй изненади и чудеса. Ако искаш да опознаеш този свят, да стигнеш колкото може по-далеч, да тръпнеш от изненади и да му се удивляваш, просто му се отдай.
- Кога си най-горда с възпитаниците си?
- Бих желала моите ученици да се гордеят, че са от школа "Ренина". Когато разбера, че е така, бих била горда с това.
- Как започна работа с децата с увреждания? Какви бяха изненадите в процеса на работата? Очакваше ли първата им самостоятелна изложба?
- Какво значи увреждания? Никога не ми е харесвала тази квалификация. За мен това не са хора по-различни от всички останали. Въпросът е в степента на моженето.
В основата за тази ми работа беше Красимира Димитрова. Явно всички от това сдружение имат късмет с екипа. Просто говорихме, решихме и го направихме. Изненадите не престават и едва ли ще спрат. Те са празник за мен и за моите ученици. Никога не сам мислила, че научаването да нарисуваш едно цвете, дърво или къща може да донесе толкова много радост, толкова доверие и искри в очите.
Дали съм очаквала първата ни изложба? Аз мисля, че всички сме работили за нея. За изложба се работи и то много. Не се очаква. Радвам се, че успяхме да го направим.
- След пленера в Боженци, планираш ли други предизвикателства? Как виждаш бъдещето на школата?
- Не трябва да започваш нещо, без да виждаш неговото развитие във времето. Това, в което вярвам най-много е, че у всеки един у нас, независимо дали си добър човек, егоист, зъл, подъл или интригант, е заложено чувството за прекрасното. Моята мисия явно е да изваждам това чувство на показ. Бих го правила, докато мога. Известна е сентенцията, че красотата ще спаси света.
Обичам предизвикателствата - те движат света. А когато имам последователи и възможности за справяне с поредното, естествено е веднага да се хвърлям на друго.
Боряна Веселинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар