Неделчо Братоев е роден в Казанлък през 1931 година. Тук завършва и гимназиалното си образование, като продължава във ВМЕИ /сега технически университет/ София. Основната част от трудовият му път минава в "Арсенал" като конструктор, главен конструктор, заместник-директор по техническите въпроси и ръководител на Базата за техническо развитие. Последните 3 години и половина до пенсионирането си, работи като ръководител направление и заместник-директор по техническите въпроси в НИТИ "Инжинеринг" От 1991 до 2003 г. е организатор и заместник-председател на ОбС на БСП-Казанлък. От 2003 г. председател на местната структура на Българския антифашистки съюз.
Паметната в историята на България дата - 9-ти септември, избра видният казанлъшки общественик Неделчо Братоев за представянето на втората си книга. И датата разбира се не е случайна. Книгата, според думите на самия автор, не претендира за изчерпателност, но е вид документ на времето, който цели да съхрани за поколенията и другата истина за периода 1923-1989 година. Трудно е да бъде писана историята преди да минат поне 100 години от събитието, убеден е Неделчо Братоев, но човешката му справедливост и искрената вяра в лявата идея, не му позволяват да приема спокойно опитите да се гледа на това време от историята ни едностранчиво и задължително негативно. Ето какво сподели той пред "Долина" дни след излизането на книгата. А онези, които искат да научат повече от него самия за основанията му да се захване със съхраняването на частички история, са добре дошли на 9-ти септември, 2011 година от 17,30 часа в камерната зала на ДК "Арсенал".
- "Ние помним" е втората ви книга. Какво помним или може би - трябва да запомним?
- Да, това е втората ми книга, първата е повече автобиографична свързана с машиностроенето в "Арсенал" плюс политическата ми дейност след 1991 година, когато вече бях пенсионер и нямах възможност да работя в профила, в който съм специалист. А "Ние помним" цели признанието на поколенията към антифашистите. И по-специално, което е написано и в посвещението на книгата - "В памет на загиналите герои за свободата на България и в антифашистката борба. В книгата съм наблегнал главно на загиналите антифашисти, тяхната дейност и накратко на дейността на партията в периода 1923-1944 година, както и постиженията в периода 1944 г.- 1989 г. Там където съм описвал селата от общината, съм се старал макар и бегло да обхвана историята от създаването им до сега, с основната идея, когато човек чете тази книга да опознава и общината. Акцента обаче е върху съпротивителното движение, лявото движение фактически.
- Много хора днес изпитват повече негативни емоции към това време от периода 1944-89 година. Вас не ви ли е страх да заемате точно обратната позиция - да припомните, че и това време си има своите достойнства, че все пак е част от историята ни, която не може да изтрием и че е един своеобразен трамплин за България?
- Аз мисля, че не трябва да има човек, който да се страхува да казва истината. Всичко, което съм написал е истина. Разбира се, може да има и друга гледна точка за този период и описаните събития. Това е нормално, защото е свързано с различно битие, различно виждане на света. Но аз разглеждам въпросите от гледна точка на лявата идея и смятам, че в момента тя се опозорява, фалшифицира се. Даже и в момент, когато тази лява идея се ползва в световен мащаб, тоест взимат се под внимание нейните постановки за развитие на обществото, съществува и упрекът, че лявата идея е нещо ретроградно, което води до недостатъчно развитие на икономиката. Но в периода след 1989 година се потвърждава друго - това, което левите правителства тогава се помъчиха да преодолеят - прехода в неговата най-неприемлива форма на грабеж, бе изтълкувано като нещо, което е спряло развитието на страната в прехода към пазарна икономика. Имам предвид правителството на Жан Виденов. Дори ако вземете това, което се говори за Тройната коалиция - не се вземат под внимание плюсовете и минусите на това управление, а се набляга изключително и само на минусите. За сметка на това се пренебрегва възможността да се кажат грешките, които се допуснаха в разграбването на икономиката от десните правителства на Филип Димитров и Иван Костов - единия с разрухата в земеделското стопанство, другия с разрухата в индустрията. А точно тези действия според мен доведоха до едно тотално объркване на обществото в България. Сега и десни и леви се чудят какво е всъщност в България!
Идеята ми в тази книга, като отчитам факта, че не навсякъде съм успял да обхвана случващото се цялостно и точно, а може би ще има и засегнати хора, които не са оценени достатъчно, смятам, че това не може да навреди на общата идея. А тя е, че трябва да се получи представа за времето от 1923 до 1989 година в нашата страна.
.... цялото интервю - та страниците на "Долина"
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар