За общинската организация на БСП в Павел баня стана традиция да отбелязва годишнините от Девети септември 1944 г. в с. Тъжа, под сянката на Балкана, където през февруари 1942 година нелегалните комунисти Марко Чернев (Петър) и Михаил Захариев (Манол) с братска прегръдка слагат началото на Голямоселската (Тъжанската) партизанска чета за въоръжена борба против българския монархофашизъм и неговите немски господари. За съжаление, на победния 9 септември и двамата не дочакаха да бъдат посрещнати с цветя и радостни сълзи. Михаил Захариев падна убит от полицейска засада на 22 септември 1943 г., а Марко Чернев загина нелепо при злополука в балкана на 14 декември същата година. Но и до днес гранитният мемориал край с. Манолово, приютил праха на загиналите им другари и паметникът в с. Тъжа продължават да са обединяващи светини за поколенията, които посветиха младостта си в реализирането на техните мечти и идеали и респектиращ урок за младите им последователи. И тази година, в късния следобед на 9-ти септември, бял джип с развяно от вятъра червено знаме поведе колона от коли от Павел баня към свидните, но позанемарени, обрасли в трева и бурени паметници. Председателят на общинската организация Атанас Пъдев прикани хората, дошли от селищата на общината, да почетат с едноминутно мълчание паметта на загиналите и да поставят цветята си на мемориала. След поклонението и пред паметника на Марко Чернев в с. Тъжа, хората се отправиха към обновения клуб, където се състоя тържествено събрание. Доклад, посветен на 67-та годишнина от деветосептемврийското народно антифашистко въстание изнесе ген. лейт. о.з. Димитър Желев Тодоров - ракетчик № 1 на БНА в социалистическа България - личност, която с високата си ерудиция, политически и военен опит е неоценимо богатство за общинската партийна организация. С присъщата си аналитичност и кристална яснота, докладчикът се спря на няколко основни момента от историята на 9-ти септември: Първо - необходимостта от трезва и обективна оценка за ролята на тази дата в историята на българския двадесети век, както и от нов прочит на историческите факти, свързани с антифашистката борба. Защото тя бе дело не само на една партия, а на цяла антифашистка България и благодарение на нея родината ни се освободи от мъртвата хватка на германският Райх, избегна трета национална катастрофа и заслужено бе приобщена към редиците на свободните нации и демократичното човечество. В тази връзка той подчерта вредата от яростните дискусии между двете противоположни оценки за неговата същност и значение за България, които - особено след 10 ноември 1989 г. - разделят българското общество и пречат за неговото единение в името на народното добруване. Второ - признаването на дългогодишната борба на левите сили в България през 1923, 1925, 1934 - 1935 г., 1941 - 1944 г. като неразделна част от европейската и световната борба срещу фашизма. Трето - абсурдното зачеркване на 45 годишния период на социалистическо развитие на България, която постигна неоспорим икономически напредък и растящ жизнен стандарт на народа. Четвърто - огромното значение на Манифеста на Отечествения фронт от август 1944 г., пледиращ за народен съд над виновниците за водената катастрофална политика и конфискация на имуществата на капиталисти и хитлеристки агенти. Накрая ген. Тодоров се спря на двете най актуални и жизнено важни цели, стоящи пред БСП - да се пребори и победи на предстоящите избори за президент на България и за местни органи на властта и да потърси средства да бъде спрян неудържимият срив на родината ни към пропастта на мизерията и националната катастрофа. Като подчерта, че през последните 22 години БСП е била партия на диалога и протегнатата ръка към всички политически сили, готови да реализират висшите национални цели, ген. Тодоров призова членовете на БСП да дадат подкрепата си за нейната убедителна изборна победа както в общината, така и на национално ниво. "Девети септември е връх в историята на България, събитие, което не може да бъде изхвърлено от националната ни памет. Никой не може да ни отнеме този ден. Той е не само на БСП, той е на България и ще съществува докато има и нея!" - завърши патетично докладчикът, аплодиран горещо от присъстващите на събранието. След него бившият партизанин от с. Тъжа - полковник о.з. Илия Карагонов - прочете свои стихотворения, посветени на загинали негови бойни другари. От името на всички присъстващи Атанас Пъдев благодари на двамата ветерани. Участниците в срещата получиха последния брой на в-к "Долина", в който кандидатът за кмет на Община Павел баня от коалиция "БСП - ЗС "Александър Стамболийски" - Атанас Пъдев - споделя основни моменти от предизборната стратегия на коалицията.
Колоната от коли, водена от белия джип с развяно червено знаме потегли обратно и участниците в поклонението си тръгнаха удовлетворени, че отново отдадоха почит към паметта на борците, показвайки на живите им потомци, че техните имена не са забравени. А в моята душа като реквием прозвуча едно от последните ми поетични послания:
"Как нужно е
по-често да разравяме
огнището на времето -
на днешните и миналите дни -
и да изравяме
под прегорелите главни
рубинено-червени въглени,
които още парят.
Със тях да осветим
и от забрава да спасим
лица на хора скъпи,
велики имена, събития,
но и уроци срамни,
които карат ни
до днес да се червим.
От въглените да разпалим
огън Вечен -
за упокой на мъртвите
и като зов пламтящ
към съвестта
на живите човеци…"
Йорданка Трополова
Няма коментари:
Публикуване на коментар