Няма да бъде намален броят на общинските съветници, предвижда миналият на първо четене Изборен кодекс. Това съобщи в Казанлък народния представител Емил Караниколов и припомни, че Изборния кодекс влиза на дневен ред в пленарната зала отново, след като в края на миналата година, парламентарните групи на ДПС и "Коалиция за България" атакуваха в конституционния съд приетият вече Закон за изборите. Гласуваното от народните представители тогава предвиждаше да бъде намален броят на мандатите за общински съветници в общините. В настоящия Закон обаче, това отпада и за Казанлък общинските съветници остават 37 на брой. Ако до изборите град Шипка получи статут на отделна община, това също няма да повлияе на броя на общинските съветници, защото жителите на Община Казанлък няма да намалят под определения минимум за този брой мандати.
В Закона обаче остава изискването за 10 месеца отседналост, едно от основните, според управляващото мнозинство, изисквания за да спре изборният туризъм. Караниколов подчерта, че европейската практика включва отседналостта да бъде в рамките на от 6 до 48 месеца и избор на съответната страна е срокът който ще бъде избран. За тазгодишните президентски и местни избори остава 10 месеца, но за следващите избори, границата ще бъде снижена до 6 месеца, предвижда още Законът.
При първото гласуване е отпаднало и електронното гласуване, което управляващите искаха да въведат пилотно в няколко общини, съобщи още казанлъшкият депутат.
Второто четене на закона ще бъде през идната седмица, съобщи още Караниколов. А в края на тази седмица в Казанлък, ще се проведе общо отчетно-изборно събрание на местната структура на партията. На него всеки от членовете на ГЕРБ Казанлък ще има право да направи по едно предложение за кандидат-кмет на общината и за един кандидат за общински съветник. Номинациите ще бъдат изпратени в изпълнителната комисия в София и едва след решението от там ще станат ясни имената на кандидатите, коментира още народният представител.
Радостина Байчева
петък, 20 май 2011 г.
H.O.P.E стартира на 24 май
Първото издание на Hope Music Festival ще стартира на 24 май в Казанлък, съобщиха организаторите на събитието. Сцената, на която до 5 юни казанлъчани ще могат да чуят над 10 групи и изпълнители, ще бъде разположена в парк "Розариум". Обединен под мотото Home of positive emotions, фестивалът събира в себе си едни от най-добрите български банди, за да поднесе на своите гости миговете на открито с приятели и любимата им музика на живо.
Янко Бреков (Бръснаря), познат от групите ARTERY и THE POMORIANS, Александър Първанов (Шута) от VENDETTA и BROTHERS IN BLOOD и Цецо (Сърмата Хари) от SKODA и SURMATA HARRY'S COPTOR MIX е изборът на организаторите за водещи. Те ще се появяват в различните дни на събитието между групите, както и ще участват в изпълненията на някои от тях.
Долина
Янко Бреков (Бръснаря), познат от групите ARTERY и THE POMORIANS, Александър Първанов (Шута) от VENDETTA и BROTHERS IN BLOOD и Цецо (Сърмата Хари) от SKODA и SURMATA HARRY'S COPTOR MIX е изборът на организаторите за водещи. Те ще се появяват в различните дни на събитието между групите, както и ще участват в изпълненията на някои от тях.
Долина
Сергей Станишев:"ПЕРСПЕКТИВАТА НА НАШАТА СТРАНА Е В СВОБОДНИТЕ ГРАЖДАНИ, СИЛНА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА И СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО"
"Историята не познава предопределеността, която да гарантира, че задължително ще има бъдеще за България. Естествено, че България като географска територия, сигурно и като държава, ще продължи да съществува, въпреки демографските тенденции, дори и при най-лошия сценарий. Въпросът е какво ще е съдържанието, каква икономика ще се развива, какво общество, в каква демографска и етническа структура ще се трансформира България?" Това каза пред студенти в Университета за национално и световно стопанство в София, лидерът на БСП Сергей Станишев. В средата на миналата седмица той участва в университетска среща-дискусия на тема "Има ли бъдеще за България?" инициирана и организирана от сдружение "Информационен младежки съюз". Във форума участваха представители на академичната общност и на неправителствения сектор, преподаватели, учители, работодатели, синдикати, експерти, народни представители. Модератор на дискусията бе проф. д-р Михаил Мирчев. На срещата присъства и доц. Пламен Орешарски, депутат от парламентарната група на "Коалиция за България", министър на финансите в правителството на тройната коалиция.
Пред академичната общност, Станишев определи себе си, като "неизтребим оптимист", но призна, че никога няма гаранции за това, че могат да се сбъднат и най-лошите прогнози. "Защото в крайна сметка бъдещето се гради днес, от всеки един от нас, от цялото общество. В най-голяма степен разбира се от държавата, от властта, от правителството и парламентарното мнозинство." - подчерта още бившият министър-председател.
Ето какво сподели още пред студентите лидерът на БСП във връзка с перспективите на младите хора за живот и реализация в България, както и за причините довели до някой от негативните тенденции днес.
ПРЕВАНТИВНО СРЕЩУ КРИЗАТА
Има икономическа криза в целия свят без съмнение. Тя започна през 2008 година и аз смятам, и смея да твърдя, че България се справяше добре с тази криза в първите 9-10 месеца до смяната на правителството. И се справяше добре, защото имаше адекватна политика на онези условия. България правеше това, което се правеше и в повечето европейски страни - първо не се допусна финансова криза, за разлика от много западно европейски държави, не се наложи да се спасяват масово банки и да се налива публичен ресурс в тях. Второ имаше засилена инвестиционна активност от страна на държавата, която да замести поне частично икономическия спад. Трето имаше много активна социална политика и социални програми. Мога да говоря много подробно за тия неща, но исках само да очертая тия ТРИ ОСНОВНИ СТОЖЕРА НА ДЪРЖАВАТА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА.
Затова до лятото на 2009 година усещането за криза беше много притъпено и на хората им се струваше, че тя ще отмине България, но не ни подмина и нямаше как да ни подмине.
ГРЕШКИТЕ
В последните над 20 месеца обаче се допуснаха няколко фундаментални грешки в политиката, в икономически план. Първо се изведе на преден план фискалната стабилност като самоцел. Спомняте си, министърът на финансите обяви, че първият приоритет е влизането в ИЕРЕМ 2 и в Еврозоната. Нещо което днес изглежда като утопия, поне в средно срочен план. Заради това, трябваше да се постигне през 2009 година според него нулев бюджетен дефицит. Затова се спряха плащанията на бизнеса, създаде се една снежна топка от задлъжнялост в икономиката, затова се спряха маса инфраструктурни обекти, бяха замразени. Това в крайна сметка задълбочи кризата и тази тенденция продължава. Второ, държавата заяви и по същество провежда политика, в която не стимулира икономиката достатъчно активно, а това според мен е сериозна грешка по време на криза. Трето държавата се намесва в икономиката по възможно най-лошия начин - преразпределяйки пазари. Тази информация няма да я видите никъде в официалните отчети, но неформално този процес върви навсякъде във всеки един сектор - ограничаване на едни стопански субекти за сметка на други. Това е нещо ново, което беше забравено от 2001 година насам. Сега се възстанови като практика, но разрушава пазарната среда и атмосфера за правене на бизнес. И още един много важен според мен фактор. По време на криза е много важно поне един субект да бъде стабилен, да вдъхва доверие и предсказуемост - това е държавата. При нас стана обратното - ДЪРЖАВАТА СТАНА ИЗТОЧНИК НА ПОСТОЯННА НЕСТАБИЛНОСТ.
Започвайки от обявяването, че ще се намалява ДДС с половин пункт на година, минавайки през идеята за вдигане на ДДС и няколко месеца се говори за 24-22 % и накрая се стигна до извода, че за сега ще си бъде на същото ниво. Подобни изказвания и сигнали, всеки един от тях има своето въздействие върху икономическата среда трайно. Защото икономиката е много чувствителна сфера, тя е много плашлива, особено капиталът и трябва да се отчитат тези реалности.
Какво трябва да се прави от тук нататък. Моето убеждение е, с което не ангажирам никой, е че колкото по-дълго от тук нататък сегашното правителство управлява, толкова по-дълго този хаос ще продължи. Затова единствения изход е политическа промяна, каквато и да е, защото очевидно сегашните управляващи просто не се справят. Второ нещо, което би трябвало да се направи е - държавата да бъде предсказуема, да се възстанови нормалността, това трудно се определя с едни икономически програми, но това е първото нещо, което трябва да се случи. Спешно трябва да се ускорят всички възможни инфраструктурни проекти и държавни и с частно участие и с финансиране не от бюджета. Давам примера с "Белене" - строителството му би означавало много сериозно съживяване на българската икономика в условия на криза. Няколко милиарда евро, не на веднъж разбира се, поетапно, около 30 000 заети, заедно с тези, които са пряко свързани със строителството и всичките обслужващи производства и услуги. Това е само един пример. На практика, голяма част от проектите по които се работеше, по които имаше стартова готовност, се оказаха замразени в последните години и те не можаха да допринесат за излизане от кризата. Трябва също така да се търсят сериозни инвеститори и отвън. Знаете 2008 година външните инвестиции бяха около 6 милиарда евро. През 2009 година бяха около 3 милиарда, през 2010 година, мисля че бяха около милиард и 200 хиляди. Вижда се, че падат - има обективни данни за това, но не са само те. Това което казах, че има непредсказуемст на държавата пряко води и до този резултат, че външните инвестиции рязко намаляха в България. Освен всичко останало разбира се, аз смятам, че държавата трябва да бъде много по-активен фактор в икономиката от тук нататък.
ДЪРЖАВАТА - РЕГУЛИРАЩИ МЕХАНИЗМИ
Какви са инструментите, с които държавата разполага? Не са толкова много, предвид това, което се случи в последните 20 години като оттегляне на държавата във всяко едно отношение от икономиката. Сега инструментите са следните - първо ефективно стопанисване на публичните стопанства, които са най-вече в областта на енергетиката. Много по-ефективно използване на банката за развитие, с нейното капитализиране, с привличане на външен ресурс и финансиране на реалната икономика. Трето - реално използване от страна на държавата на възможности за участие в икономическа дейност. Не поголовно, много селективно, според мен, от гледна точка на сектори и компании, в които има перспектива, в които има и известен риск, но които могат да преформатират облика българската икономика. Тук говоря за по-стратегическото развитие на българската икономика. Защото тя остава непродуктивна, с доста ниска производителност и не особено конкурентоспособна в мащабите на ЕС да не говорим за света. Ще ви дам един пример, едно усилие, което беше направило предишното правителство в тази област, даже два. Едното е по време на кризата създаването на държавна компания с около 100 милиона лева капитал, за създаване и развиване на индустриални зони. Това беше стопирано веднага след изборите и компанията беше разпусната. И второто, за което всъщност особено ме боли, ДОГОВОРИХМЕ СЕ С IBM ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ, 50 на 50, за създаване на нанотехнологично дружество в България. За първи път от 20 години, най-високотехнологично предприятие в България, което би създало цял нов сектор в страната. затова държавата се ангажира с капитал пропорционално на IBM, те също се ангажираха, предприятието беше създадено и август 2009 година беше разтурено. В резултат на това IBM създадоха такова предприятие в Румъния, то вече функционира достатъчно успешно, плаща си данъците там и създава ново направление в икономическото развитие на нашата северна съседка.
БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ДНЕС
Не е лесен отговорът на този въпрос. Знаете, че много учени се опитват да формулират българска национална доктрина, което никак не е лесно. Последните 10 години преди членството в ЕС бих казал, че обединяващата идея, може би идеал в някакъв смисъл, на България, може би беше интеграцията в ЕС. Аз знам, че това не може да бъде национален идеал, но казвам само, че в известен смисъл, в обществен план, това беше заместител на идеал. За национален идеал трябва силна идея, трябва консенсус около нея, тя да бъде обединителна.
И тъй като нямаше вътрешна такава, се получи външен заместител - членството в ЕС, което се възприемаше като възможност и като, бих казал, автоматичен инструмент, с влизането в ЕС България да стане във всяко едно отношение страна като другите държави в стария Европейски съюз. Затова, между впрочем, се получи и доста бързо отрезвяване и разочарование от членството в ЕС. Ние още нямаме евроскептицизъм, както в много стари срани-членки, поне не в този мащаб. Но имаме намаляване на еврооптимизма и доверието в европейските институции защото имаше консумативно отношение към ЕС, смяташе се, че от там ще потече като от рог на изобилието, че ще се раздават пари на калпак, че жизнения стандарт веднага ще стане като в Германия, или поне много бързо. Говоря за масово възприятие - обществено, не на хора, които разбират от детайлите на работата на ЕС. Затова как бих могъл да формулирам днес липсващия в обществото национален идеал.
Първо - държава, която е свободна, на която гражданите са свободни във всяко едно отношение. Не го казвам случайно на първо място, защото според мен, в ПОСЛЕДНИТЕ 2 ГОДИНИ ИМАШЕ ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ГРАЖДАНСКИТЕ СВОБОДИТЕ И ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА.
Без това не може да се говори за никакъв друг идеал. Второ - държава, която се ползва с доверие, държава представляваща интересите на своите граждани. Тук сме далеч от постигане на този идеал. Доверието в българските институции е ниско и спадащо. Трето - държава, която всеки един гражданин, независимо от неговия етнически и социален произход има шанса да се развие и реализира при равни условия. И тук стигаме до БСП като лява политическа партия как се вписва в този идеал. Защото попитахте и какво се е променило в БСП спрямо идеалите на БКП. В БСП се промениха твърде много неща, най-вече като идеология. За тези, които не знаят ще кажа, че през 2008 година беше приета нова програма на БСП на заседание на нашия конгрес. Тази програма по същество споделя ценностите и идеологията на европейските социалисти и социалдемократи. Затова в ЕС социалистическата и социалдемократическата идея са синоними и нямат нищо общо с държавния социализъм отпреди 1989 година, защото в него липсваше един от основните компоненти на съвременното ляво - свободата. Иначе темата за социалната политика беше добре застъпена в държавната политика. И затова идеологията на БСП в момента се основава на - свободни граждани, справедлива държава, която е ефективна във всяко едно отношение. А не като в държава на консерваторите, където има социална политика като благотворителност. А държава ефективна и в икономиката и в социалната политика, и в преразпределението. И солидарно общество. Какво е нашето общество днес - солидарно ли е помежду си? Не, много по-малко поне отколкото сме били. За съжаление, тенденцията в нашето общество е да се атомизира - всеки се бори за своето оцеляване и просперитет или в най-добрия случай за своето съсловие, и смята, че може самостоятелно да постигне резултат. Няма как, защото дори и най-богатите хора в България, не могат с никакви зидове да се отделят от околната реалност. И не може да си нито истински успял или истински щастлив, ако много от другите, голяма част от гражданите са недоволни от своя живот, чувстват се излъгани, предадени и не виждат перспектива за себе си.
Ето в това триединство бих казал, на СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ, СИЛНА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА И СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО, виждам аз, а и много социалисти бих казал, перспективата за нашата страна. Защото по отделно няма да оцелеем.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ И ВЛИАНИЕТО ИМ В ПОЛИТИКАТА
Аз не знам дали сте в течение исторически, но голяма част от основателите на БКП са били доста заможни хора. Но те точно са изповядвали идеята, че не може да си щастлив сам за себе си, ако всичко се разпада и държавата ти и обществото се разпада и няма перспектива. Един Енгелс като пример, който е бил направо едър капиталист но основоположник на марксистката идеология. В БСП хората не се делят по социален статус - по-богатите плащат по-високи членски вноски, това е разпределението. Не можеш да забраниш на едни човек да избере партията си, ако споделя нейните ценности и идеали. Ако говорите за другото, за влиянието на икономическите субекти върху българската политика, смея да твърдя, че в БСП е най-малко. И мога да го докажа с не малко факти. Да, В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ИМА НЕМАЛКО ВЛИЯНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ и на различни задкулисни фактори през всички последни 20 години. Аз никога не съм бил привърженик на теорията за конспирацията, но и исторически и народопсихологически в нашето общество, винаги има интерес към тези задкулисни фактори, които винаги се опитват да прокарват своето влияние. За първи път поставих този въпрос публично на едно заседание на БСП през 2003 година, във връзка с формирания тогава неформален кръг "Глобална България". В него впрочем влизаха тогава хора като Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Валентин Златев, Иво Прокопиев и много други, тази информация е публична. Този кръг впрочем е имал своя идеология, свое влияние. Хубавото нещо, по повод конспиративната теория е, че понеже са много кръговете, които се опитват да правят това влияние върху политиката в различните сектори, те донякъде взаимно се неутрализират и балансират. И никой не може да прокара докрай своя ефект. Това обаче неизбежно оказва влияние някакво в публичния и политическия живот. Това, за което съм аз като човек, като гражданин е да има прозрачност и принципност в политическите битки. Аз вярвам, че може да има стабилна демокрация, само ако има устойчива, партийна политическа система с ясно и стабилно дясно, с ясно и стабилно ляво, с различни идеологии, с центристки партии и трябва да има състезание на политически платформи. В България обаче, за съжаление, това се подменя все повече от PR-стратегии, от харизма, популизъм, от някакви конюнктурни теми, които заместват истинската политика. Защото единствената партия, която се опита, в контекста на дебата, който върви в цяла Европа за "Европа 2020" да даде своя визия за България е БСП. Посветихме цяло заседание на нашия конгрес точно да изработим наша визия за "България 2020" като европейска и социална държава. Това е единствения публичен фокусиран опит за подобна визия на нашата страна, който може би единствен ще ни доближи до някъде до наш национален идеал поне в социалистическата му интерпретация.
С достатъчно самочувствие мога да кажа, какво направи нашето правителство като политика за поощряване на семействата по време на мандата ни. Размерът на еднократната помощ за раждане на първо дете нарасна от 200 на 600 лева. Над 2 пъти се увеличи добавката за отглеждане на дете. Близо 3 пъти нарасна добавката за раждане на близнаците. Майката студентка, участвала в редовна форма на обучение, придоби право за еднократна помощ за отглеждане на дете в размер на близо 3000 лева. Срока на платеното от държавата майчинство нарасна от 135 на 410 дни. За съжаление обаче, това е поглед назад, защото тези стандарти, които бяха постигнати не се актуализират. Целенасочената държавна политика по отношение на младите семейства започна да се формира, започна да дава своите резултати, защото ражданията нараснаха от 9,2 на 1000 но 10,2, за 3 години. Но сега има обратна тенденция в последните 2 години точно заради несигурността, заради кризата и заради политиката на държавата.
ОТГОВОРНОСТТА
Аз имам впечатление понякога, че БСП носи отговорност за държавата винаги за всичко, дори когато е в опозиция. За всички минали грехове на държавата, за всички настоящи и за всички бъдещи. Само че, в крайна сметка, в една демокрация хората правят своя избор. И ГЕРБ получиха огромно доверие - 1 милион и 700 хиляди български граждани. Толкова хора гласуваха за тях, аз обаче не знам за коя програма, за кое обещание, или просто за личността Бойко Борисов. За образа, за поредна мечка - както беше с царя.
Най-важното за едно правителство е дали може да осигури пари и да ги преразпредели в обществен интерес за цели, които са приоритизирани, защото всичко това, всички реформи и мерки, стават с пари. В момента имаме ситуация, когато основания лозунг на правителството е пестене. Само че, извинявайте, това пестене, при това правителство на ГЕРБ, става винаги за сметка на социалните ангажименти на държавата и на орязване на цели политики. И в областта на заетостта - програмите за заетост бяха рязко съкратени, и по отношение на доходите. Защото ако не знаете, официалният документ на правителството, националната програма за реформи планира, първо увеличаване на доходите за този мандат през юли 2013 година. Първо увеличение за четири години, което ще се случи малко преди следващите парламентарни избори.
Радостина Байчева
"Историята не познава предопределеността, която да гарантира, че задължително ще има бъдеще за България. Естествено, че България като географска територия, сигурно и като държава, ще продължи да съществува, въпреки демографските тенденции, дори и при най-лошия сценарий. Въпросът е какво ще е съдържанието, каква икономика ще се развива, какво общество, в каква демографска и етническа структура ще се трансформира България?" Това каза пред студенти в Университета за национално и световно стопанство в София, лидерът на БСП Сергей Станишев. В средата на миналата седмица той участва в университетска среща-дискусия на тема "Има ли бъдеще за България?" инициирана и организирана от сдружение "Информационен младежки съюз". Във форума участваха представители на академичната общност и на неправителствения сектор, преподаватели, учители, работодатели, синдикати, експерти, народни представители. Модератор на дискусията бе проф. д-р Михаил Мирчев. На срещата присъства и доц. Пламен Орешарски, депутат от парламентарната група на "Коалиция за България", министър на финансите в правителството на тройната коалиция.
Пред академичната общност, Станишев определи себе си, като "неизтребим оптимист", но призна, че никога няма гаранции за това, че могат да се сбъднат и най-лошите прогнози. "Защото в крайна сметка бъдещето се гради днес, от всеки един от нас, от цялото общество. В най-голяма степен разбира се от държавата, от властта, от правителството и парламентарното мнозинство." - подчерта още бившият министър-председател.
Ето какво сподели още пред студентите лидерът на БСП във връзка с перспективите на младите хора за живот и реализация в България, както и за причините довели до някой от негативните тенденции днес.
ПРЕВАНТИВНО СРЕЩУ КРИЗАТА
Има икономическа криза в целия свят без съмнение. Тя започна през 2008 година и аз смятам, и смея да твърдя, че България се справяше добре с тази криза в първите 9-10 месеца до смяната на правителството. И се справяше добре, защото имаше адекватна политика на онези условия. България правеше това, което се правеше и в повечето европейски страни - първо не се допусна финансова криза, за разлика от много западно европейски държави, не се наложи да се спасяват масово банки и да се налива публичен ресурс в тях. Второ имаше засилена инвестиционна активност от страна на държавата, която да замести поне частично икономическия спад. Трето имаше много активна социална политика и социални програми. Мога да говоря много подробно за тия неща, но исках само да очертая тия ТРИ ОСНОВНИ СТОЖЕРА НА ДЪРЖАВАТА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА.
Затова до лятото на 2009 година усещането за криза беше много притъпено и на хората им се струваше, че тя ще отмине България, но не ни подмина и нямаше как да ни подмине.
ГРЕШКИТЕ
В последните над 20 месеца обаче се допуснаха няколко фундаментални грешки в политиката, в икономически план. Първо се изведе на преден план фискалната стабилност като самоцел. Спомняте си, министърът на финансите обяви, че първият приоритет е влизането в ИЕРЕМ 2 и в Еврозоната. Нещо което днес изглежда като утопия, поне в средно срочен план. Заради това, трябваше да се постигне през 2009 година според него нулев бюджетен дефицит. Затова се спряха плащанията на бизнеса, създаде се една снежна топка от задлъжнялост в икономиката, затова се спряха маса инфраструктурни обекти, бяха замразени. Това в крайна сметка задълбочи кризата и тази тенденция продължава. Второ, държавата заяви и по същество провежда политика, в която не стимулира икономиката достатъчно активно, а това според мен е сериозна грешка по време на криза. Трето държавата се намесва в икономиката по възможно най-лошия начин - преразпределяйки пазари. Тази информация няма да я видите никъде в официалните отчети, но неформално този процес върви навсякъде във всеки един сектор - ограничаване на едни стопански субекти за сметка на други. Това е нещо ново, което беше забравено от 2001 година насам. Сега се възстанови като практика, но разрушава пазарната среда и атмосфера за правене на бизнес. И още един много важен според мен фактор. По време на криза е много важно поне един субект да бъде стабилен, да вдъхва доверие и предсказуемост - това е държавата. При нас стана обратното - ДЪРЖАВАТА СТАНА ИЗТОЧНИК НА ПОСТОЯННА НЕСТАБИЛНОСТ.
Започвайки от обявяването, че ще се намалява ДДС с половин пункт на година, минавайки през идеята за вдигане на ДДС и няколко месеца се говори за 24-22 % и накрая се стигна до извода, че за сега ще си бъде на същото ниво. Подобни изказвания и сигнали, всеки един от тях има своето въздействие върху икономическата среда трайно. Защото икономиката е много чувствителна сфера, тя е много плашлива, особено капиталът и трябва да се отчитат тези реалности.
Какво трябва да се прави от тук нататък. Моето убеждение е, с което не ангажирам никой, е че колкото по-дълго от тук нататък сегашното правителство управлява, толкова по-дълго този хаос ще продължи. Затова единствения изход е политическа промяна, каквато и да е, защото очевидно сегашните управляващи просто не се справят. Второ нещо, което би трябвало да се направи е - държавата да бъде предсказуема, да се възстанови нормалността, това трудно се определя с едни икономически програми, но това е първото нещо, което трябва да се случи. Спешно трябва да се ускорят всички възможни инфраструктурни проекти и държавни и с частно участие и с финансиране не от бюджета. Давам примера с "Белене" - строителството му би означавало много сериозно съживяване на българската икономика в условия на криза. Няколко милиарда евро, не на веднъж разбира се, поетапно, около 30 000 заети, заедно с тези, които са пряко свързани със строителството и всичките обслужващи производства и услуги. Това е само един пример. На практика, голяма част от проектите по които се работеше, по които имаше стартова готовност, се оказаха замразени в последните години и те не можаха да допринесат за излизане от кризата. Трябва също така да се търсят сериозни инвеститори и отвън. Знаете 2008 година външните инвестиции бяха около 6 милиарда евро. През 2009 година бяха около 3 милиарда, през 2010 година, мисля че бяха около милиард и 200 хиляди. Вижда се, че падат - има обективни данни за това, но не са само те. Това което казах, че има непредсказуемст на държавата пряко води и до този резултат, че външните инвестиции рязко намаляха в България. Освен всичко останало разбира се, аз смятам, че държавата трябва да бъде много по-активен фактор в икономиката от тук нататък.
ДЪРЖАВАТА - РЕГУЛИРАЩИ МЕХАНИЗМИ
Какви са инструментите, с които държавата разполага? Не са толкова много, предвид това, което се случи в последните 20 години като оттегляне на държавата във всяко едно отношение от икономиката. Сега инструментите са следните - първо ефективно стопанисване на публичните стопанства, които са най-вече в областта на енергетиката. Много по-ефективно използване на банката за развитие, с нейното капитализиране, с привличане на външен ресурс и финансиране на реалната икономика. Трето - реално използване от страна на държавата на възможности за участие в икономическа дейност. Не поголовно, много селективно, според мен, от гледна точка на сектори и компании, в които има перспектива, в които има и известен риск, но които могат да преформатират облика българската икономика. Тук говоря за по-стратегическото развитие на българската икономика. Защото тя остава непродуктивна, с доста ниска производителност и не особено конкурентоспособна в мащабите на ЕС да не говорим за света. Ще ви дам един пример, едно усилие, което беше направило предишното правителство в тази област, даже два. Едното е по време на кризата създаването на държавна компания с около 100 милиона лева капитал, за създаване и развиване на индустриални зони. Това беше стопирано веднага след изборите и компанията беше разпусната. И второто, за което всъщност особено ме боли, ДОГОВОРИХМЕ СЕ С IBM ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ, 50 на 50, за създаване на нанотехнологично дружество в България. За първи път от 20 години, най-високотехнологично предприятие в България, което би създало цял нов сектор в страната. затова държавата се ангажира с капитал пропорционално на IBM, те също се ангажираха, предприятието беше създадено и август 2009 година беше разтурено. В резултат на това IBM създадоха такова предприятие в Румъния, то вече функционира достатъчно успешно, плаща си данъците там и създава ново направление в икономическото развитие на нашата северна съседка.
БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ДНЕС
Не е лесен отговорът на този въпрос. Знаете, че много учени се опитват да формулират българска национална доктрина, което никак не е лесно. Последните 10 години преди членството в ЕС бих казал, че обединяващата идея, може би идеал в някакъв смисъл, на България, може би беше интеграцията в ЕС. Аз знам, че това не може да бъде национален идеал, но казвам само, че в известен смисъл, в обществен план, това беше заместител на идеал. За национален идеал трябва силна идея, трябва консенсус около нея, тя да бъде обединителна.
И тъй като нямаше вътрешна такава, се получи външен заместител - членството в ЕС, което се възприемаше като възможност и като, бих казал, автоматичен инструмент, с влизането в ЕС България да стане във всяко едно отношение страна като другите държави в стария Европейски съюз. Затова, между впрочем, се получи и доста бързо отрезвяване и разочарование от членството в ЕС. Ние още нямаме евроскептицизъм, както в много стари срани-членки, поне не в този мащаб. Но имаме намаляване на еврооптимизма и доверието в европейските институции защото имаше консумативно отношение към ЕС, смяташе се, че от там ще потече като от рог на изобилието, че ще се раздават пари на калпак, че жизнения стандарт веднага ще стане като в Германия, или поне много бързо. Говоря за масово възприятие - обществено, не на хора, които разбират от детайлите на работата на ЕС. Затова как бих могъл да формулирам днес липсващия в обществото национален идеал.
Първо - държава, която е свободна, на която гражданите са свободни във всяко едно отношение. Не го казвам случайно на първо място, защото според мен, в ПОСЛЕДНИТЕ 2 ГОДИНИ ИМАШЕ ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ГРАЖДАНСКИТЕ СВОБОДИТЕ И ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА.
Без това не може да се говори за никакъв друг идеал. Второ - държава, която се ползва с доверие, държава представляваща интересите на своите граждани. Тук сме далеч от постигане на този идеал. Доверието в българските институции е ниско и спадащо. Трето - държава, която всеки един гражданин, независимо от неговия етнически и социален произход има шанса да се развие и реализира при равни условия. И тук стигаме до БСП като лява политическа партия как се вписва в този идеал. Защото попитахте и какво се е променило в БСП спрямо идеалите на БКП. В БСП се промениха твърде много неща, най-вече като идеология. За тези, които не знаят ще кажа, че през 2008 година беше приета нова програма на БСП на заседание на нашия конгрес. Тази програма по същество споделя ценностите и идеологията на европейските социалисти и социалдемократи. Затова в ЕС социалистическата и социалдемократическата идея са синоними и нямат нищо общо с държавния социализъм отпреди 1989 година, защото в него липсваше един от основните компоненти на съвременното ляво - свободата. Иначе темата за социалната политика беше добре застъпена в държавната политика. И затова идеологията на БСП в момента се основава на - свободни граждани, справедлива държава, която е ефективна във всяко едно отношение. А не като в държава на консерваторите, където има социална политика като благотворителност. А държава ефективна и в икономиката и в социалната политика, и в преразпределението. И солидарно общество. Какво е нашето общество днес - солидарно ли е помежду си? Не, много по-малко поне отколкото сме били. За съжаление, тенденцията в нашето общество е да се атомизира - всеки се бори за своето оцеляване и просперитет или в най-добрия случай за своето съсловие, и смята, че може самостоятелно да постигне резултат. Няма как, защото дори и най-богатите хора в България, не могат с никакви зидове да се отделят от околната реалност. И не може да си нито истински успял или истински щастлив, ако много от другите, голяма част от гражданите са недоволни от своя живот, чувстват се излъгани, предадени и не виждат перспектива за себе си.
Ето в това триединство бих казал, на СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ, СИЛНА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА И СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО, виждам аз, а и много социалисти бих казал, перспективата за нашата страна. Защото по отделно няма да оцелеем.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ И ВЛИАНИЕТО ИМ В ПОЛИТИКАТА
Аз не знам дали сте в течение исторически, но голяма част от основателите на БКП са били доста заможни хора. Но те точно са изповядвали идеята, че не може да си щастлив сам за себе си, ако всичко се разпада и държавата ти и обществото се разпада и няма перспектива. Един Енгелс като пример, който е бил направо едър капиталист но основоположник на марксистката идеология. В БСП хората не се делят по социален статус - по-богатите плащат по-високи членски вноски, това е разпределението. Не можеш да забраниш на едни човек да избере партията си, ако споделя нейните ценности и идеали. Ако говорите за другото, за влиянието на икономическите субекти върху българската политика, смея да твърдя, че в БСП е най-малко. И мога да го докажа с не малко факти. Да, В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ИМА НЕМАЛКО ВЛИЯНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ и на различни задкулисни фактори през всички последни 20 години. Аз никога не съм бил привърженик на теорията за конспирацията, но и исторически и народопсихологически в нашето общество, винаги има интерес към тези задкулисни фактори, които винаги се опитват да прокарват своето влияние. За първи път поставих този въпрос публично на едно заседание на БСП през 2003 година, във връзка с формирания тогава неформален кръг "Глобална България". В него впрочем влизаха тогава хора като Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Валентин Златев, Иво Прокопиев и много други, тази информация е публична. Този кръг впрочем е имал своя идеология, свое влияние. Хубавото нещо, по повод конспиративната теория е, че понеже са много кръговете, които се опитват да правят това влияние върху политиката в различните сектори, те донякъде взаимно се неутрализират и балансират. И никой не може да прокара докрай своя ефект. Това обаче неизбежно оказва влияние някакво в публичния и политическия живот. Това, за което съм аз като човек, като гражданин е да има прозрачност и принципност в политическите битки. Аз вярвам, че може да има стабилна демокрация, само ако има устойчива, партийна политическа система с ясно и стабилно дясно, с ясно и стабилно ляво, с различни идеологии, с центристки партии и трябва да има състезание на политически платформи. В България обаче, за съжаление, това се подменя все повече от PR-стратегии, от харизма, популизъм, от някакви конюнктурни теми, които заместват истинската политика. Защото единствената партия, която се опита, в контекста на дебата, който върви в цяла Европа за "Европа 2020" да даде своя визия за България е БСП. Посветихме цяло заседание на нашия конгрес точно да изработим наша визия за "България 2020" като европейска и социална държава. Това е единствения публичен фокусиран опит за подобна визия на нашата страна, който може би единствен ще ни доближи до някъде до наш национален идеал поне в социалистическата му интерпретация.
С достатъчно самочувствие мога да кажа, какво направи нашето правителство като политика за поощряване на семействата по време на мандата ни. Размерът на еднократната помощ за раждане на първо дете нарасна от 200 на 600 лева. Над 2 пъти се увеличи добавката за отглеждане на дете. Близо 3 пъти нарасна добавката за раждане на близнаците. Майката студентка, участвала в редовна форма на обучение, придоби право за еднократна помощ за отглеждане на дете в размер на близо 3000 лева. Срока на платеното от държавата майчинство нарасна от 135 на 410 дни. За съжаление обаче, това е поглед назад, защото тези стандарти, които бяха постигнати не се актуализират. Целенасочената държавна политика по отношение на младите семейства започна да се формира, започна да дава своите резултати, защото ражданията нараснаха от 9,2 на 1000 но 10,2, за 3 години. Но сега има обратна тенденция в последните 2 години точно заради несигурността, заради кризата и заради политиката на държавата.
ОТГОВОРНОСТТА
Аз имам впечатление понякога, че БСП носи отговорност за държавата винаги за всичко, дори когато е в опозиция. За всички минали грехове на държавата, за всички настоящи и за всички бъдещи. Само че, в крайна сметка, в една демокрация хората правят своя избор. И ГЕРБ получиха огромно доверие - 1 милион и 700 хиляди български граждани. Толкова хора гласуваха за тях, аз обаче не знам за коя програма, за кое обещание, или просто за личността Бойко Борисов. За образа, за поредна мечка - както беше с царя.
Най-важното за едно правителство е дали може да осигури пари и да ги преразпредели в обществен интерес за цели, които са приоритизирани, защото всичко това, всички реформи и мерки, стават с пари. В момента имаме ситуация, когато основания лозунг на правителството е пестене. Само че, извинявайте, това пестене, при това правителство на ГЕРБ, става винаги за сметка на социалните ангажименти на държавата и на орязване на цели политики. И в областта на заетостта - програмите за заетост бяха рязко съкратени, и по отношение на доходите. Защото ако не знаете, официалният документ на правителството, националната програма за реформи планира, първо увеличаване на доходите за този мандат през юли 2013 година. Първо увеличение за четири години, което ще се случи малко преди следващите парламентарни избори.
Радостина Байчева
Кольо Горчев, ПМГ "Н. Обрешков" и математиката...
КОЙ Е КОЛЬО ГОРЧЕВ?
Родното ми село Обединение с приблизително около шест хиляди жители беше най-голямото село във Великотърновска област. Родителите ми бяха земеделци. Те имаха две деца - аз и брат ми Горчо, който завърши история в историческия факултет на СДУ.
Когато бях ученик в прогимназията на родното ми село, още помня, че в края на всеки срок правех най-хубави класни работи по математика, които преподавателят носеше за подписване от директора. Продължих да се уча в осми клас в гимназията на Полски Тръмбеш, където бях ученик до девети клас. Образованието си в десети и единадесети клас продължих във Великотърновската мъжка гимназия. За кратко време се проявих като много добър ученик по математика. Преподаваше ми г-н Дръндаров, който беше на пенсионна възраст. Когато решаваше задачите на дъската понякога допускаше грешки. Като разбереше това, той идваше при мен, поглеждаше решението ми в тетрадката. Посочвах му къде е допусната грешката и тогава той ме посочваше да изляза на дъската и поправяйки допуснатата грешка, да продължа решаването на задачата. Това правеше добро впечатление на другарите ми от паралелката. В началото на учебната година, като нов ученик в десети клас, всички ме приеха много добре. Започнаха по всяко време да идват при мен и да ме питат за решаването на задача, която те не са успели да решат. Това ме задължаваше в къщи, аз да си решавам всички задачи от новия урок, за да не изпадна в неудобно положение, когато някой ме запита за начина, по който може да се реши задачата, която те не са успели да решат. Интересът ми към математиката се задълбочаваше. Завърших единадесети клас през 1949г. Кандидатствах в специалност математика в физико-математическия факултет на СДУ, където продължих образованието си. След завършването на двегодишното обучение по математика, общо 150 студенти от физико-математическия факултет и инженерно-техническите учебни заведения с минимум две годишно университетско образование и между тях такива, които са служили в казармата три години, продължихме образованието си в Висшето Военно Морско училище в град Варна. Правителствената задача е била да оглавим командването на военно-морския флот. След двегодишното обучение във военното училище започна освобождаването от моряшките задължения. Уволних се през месец октомври. Започнах работа, като преподавател по математика в гимназия та, където бях ученик в осми и девети клас. Установих, че ако учителят обича учениците си, ще го обичат и те. Не може да бъде добър учител този, който не обича учениците си. Не намерих сили да се разделя с първите си ученици преди да завършат средното си образование. Имах сили да работя като учител и да продължа образованието си по специалността. Разрешаваха ми да се явявам на изпит за трети и след това четвърти курс, когато искам и по който предмет съм подготвен. Задължен бях да спазвам учебните програми по семестри и да се явявам на изпит по предметите, изучавани през изминалия семестър. Готвех се самостоятелно и се явявах с редовните студенти. Завърших висшето си образование и успешно издържах държавните изпити. През септември 1957г. постъпих на работа като учител по математика в ППГ "Н. Вапцаров" град Казанлък. С голяма любов започнах работа като учител по математика с втория си ученически випуск. Още в началото на учебната година ме изпратиха с паралелката, на която бях класен ръководител на бригада в град Гурково за почистване на захарно цвекло. Разпределях учениците си по шест на купчина за почистване на цвеклото, където учениците изрязваха листата и почистваха пръста на изваденото цвекло. Спирах се при всяка купчина и се включвах в почистването на цвеклото. С приятен и забавен тон задължавах всеки от групата да разкаже за произхода си - какво работят родителите му, има ли братя и сестри, къде са, къде учат или какво работят. Задължавах всеки от тях да изпее песен, да рецитира стихове, да разкаже хумореска. Получи се нещо интересно и приятно. За три дни подготвихме литературно-музикална програма. В читалището на Гурково не можаха да се съберат всички кооператори на предстоящата концертна програма. Наложи се да повторим програмата следващата вечер. Така поставих началото на един колектив с добри възможности за организирането на художествена самодейност. Усъвършенствахме програмата и изнасяхме концертни програми в селата: Крън, Енина, Шейново, Бузовград, Сахране, Павел баня и други села в казанлъшката община. Изградихме танцов състав само от паралелковия колектив, който състав три години се класираше убедително на първо място на училищните прегледи в град Казанлък. Един от най-добрите ми танцьори беше Петър Николов Иванов, който завърши специалността Промишлена топлотехника във ВМЕИ, София. Ето как Петър Иванов описва раздялата ми с паралелковия колектив, на който бях класен ръководител четири години.
ЗАПЕЧАТАН СПОМЕН
Раздяла без думи
Ех, спомени!... Спомени!... Спомени!... Има още много неща от ученическия живот, за които може да се пише. Екскурзиите по Балкана, Витоша, Родопи, Рила и Рилския манастир, бригадите. Всичко това през тези години, ден след ден, ни свързваше в едно задружно семейство. Заедно боледувахме един за друг. Заедно се радвахме на успехите и заедно страдахме при неуспехите. Така дойде и края на ученическия ни живот. Всички бяхме допуснати до зрелостен изпит и положихме успешно зрелостните изпити.
Дойде часът, в който класният ни ръководител Кольо Горчев за последен път, трябваше да влезе в класната ни стая, не за да ни изпитва, а да се раздели с нас. Всички седяхме на чиновете си, умърлушени, в очакване на неговото пристигане. Не знам защо той се забави и това увеличи напрежението у нас. Всеки беше потънал в размисли. Абсолютна тишина цареше в стаята. Никога не сме били толкова кротки, тихи и смирени. От време на време поглеждахме към вратата и когато най-сетне се отвори и Горчев влезе, всички неволно заплакахме едновременно. Заплака и той. Това още повече увеличи изблика на нашите сълзи. Той вървеше от врата до прозореца, вглеждаше се в нас, връщаше се обратно до вратата и пак, и пак.
... повече - четете в "Долина"
Кольо Горчев
/Следва/
Родното ми село Обединение с приблизително около шест хиляди жители беше най-голямото село във Великотърновска област. Родителите ми бяха земеделци. Те имаха две деца - аз и брат ми Горчо, който завърши история в историческия факултет на СДУ.
Когато бях ученик в прогимназията на родното ми село, още помня, че в края на всеки срок правех най-хубави класни работи по математика, които преподавателят носеше за подписване от директора. Продължих да се уча в осми клас в гимназията на Полски Тръмбеш, където бях ученик до девети клас. Образованието си в десети и единадесети клас продължих във Великотърновската мъжка гимназия. За кратко време се проявих като много добър ученик по математика. Преподаваше ми г-н Дръндаров, който беше на пенсионна възраст. Когато решаваше задачите на дъската понякога допускаше грешки. Като разбереше това, той идваше при мен, поглеждаше решението ми в тетрадката. Посочвах му къде е допусната грешката и тогава той ме посочваше да изляза на дъската и поправяйки допуснатата грешка, да продължа решаването на задачата. Това правеше добро впечатление на другарите ми от паралелката. В началото на учебната година, като нов ученик в десети клас, всички ме приеха много добре. Започнаха по всяко време да идват при мен и да ме питат за решаването на задача, която те не са успели да решат. Това ме задължаваше в къщи, аз да си решавам всички задачи от новия урок, за да не изпадна в неудобно положение, когато някой ме запита за начина, по който може да се реши задачата, която те не са успели да решат. Интересът ми към математиката се задълбочаваше. Завърших единадесети клас през 1949г. Кандидатствах в специалност математика в физико-математическия факултет на СДУ, където продължих образованието си. След завършването на двегодишното обучение по математика, общо 150 студенти от физико-математическия факултет и инженерно-техническите учебни заведения с минимум две годишно университетско образование и между тях такива, които са служили в казармата три години, продължихме образованието си в Висшето Военно Морско училище в град Варна. Правителствената задача е била да оглавим командването на военно-морския флот. След двегодишното обучение във военното училище започна освобождаването от моряшките задължения. Уволних се през месец октомври. Започнах работа, като преподавател по математика в гимназия та, където бях ученик в осми и девети клас. Установих, че ако учителят обича учениците си, ще го обичат и те. Не може да бъде добър учител този, който не обича учениците си. Не намерих сили да се разделя с първите си ученици преди да завършат средното си образование. Имах сили да работя като учител и да продължа образованието си по специалността. Разрешаваха ми да се явявам на изпит за трети и след това четвърти курс, когато искам и по който предмет съм подготвен. Задължен бях да спазвам учебните програми по семестри и да се явявам на изпит по предметите, изучавани през изминалия семестър. Готвех се самостоятелно и се явявах с редовните студенти. Завърших висшето си образование и успешно издържах държавните изпити. През септември 1957г. постъпих на работа като учител по математика в ППГ "Н. Вапцаров" град Казанлък. С голяма любов започнах работа като учител по математика с втория си ученически випуск. Още в началото на учебната година ме изпратиха с паралелката, на която бях класен ръководител на бригада в град Гурково за почистване на захарно цвекло. Разпределях учениците си по шест на купчина за почистване на цвеклото, където учениците изрязваха листата и почистваха пръста на изваденото цвекло. Спирах се при всяка купчина и се включвах в почистването на цвеклото. С приятен и забавен тон задължавах всеки от групата да разкаже за произхода си - какво работят родителите му, има ли братя и сестри, къде са, къде учат или какво работят. Задължавах всеки от тях да изпее песен, да рецитира стихове, да разкаже хумореска. Получи се нещо интересно и приятно. За три дни подготвихме литературно-музикална програма. В читалището на Гурково не можаха да се съберат всички кооператори на предстоящата концертна програма. Наложи се да повторим програмата следващата вечер. Така поставих началото на един колектив с добри възможности за организирането на художествена самодейност. Усъвършенствахме програмата и изнасяхме концертни програми в селата: Крън, Енина, Шейново, Бузовград, Сахране, Павел баня и други села в казанлъшката община. Изградихме танцов състав само от паралелковия колектив, който състав три години се класираше убедително на първо място на училищните прегледи в град Казанлък. Един от най-добрите ми танцьори беше Петър Николов Иванов, който завърши специалността Промишлена топлотехника във ВМЕИ, София. Ето как Петър Иванов описва раздялата ми с паралелковия колектив, на който бях класен ръководител четири години.
ЗАПЕЧАТАН СПОМЕН
Раздяла без думи
Ех, спомени!... Спомени!... Спомени!... Има още много неща от ученическия живот, за които може да се пише. Екскурзиите по Балкана, Витоша, Родопи, Рила и Рилския манастир, бригадите. Всичко това през тези години, ден след ден, ни свързваше в едно задружно семейство. Заедно боледувахме един за друг. Заедно се радвахме на успехите и заедно страдахме при неуспехите. Така дойде и края на ученическия ни живот. Всички бяхме допуснати до зрелостен изпит и положихме успешно зрелостните изпити.
Дойде часът, в който класният ни ръководител Кольо Горчев за последен път, трябваше да влезе в класната ни стая, не за да ни изпитва, а да се раздели с нас. Всички седяхме на чиновете си, умърлушени, в очакване на неговото пристигане. Не знам защо той се забави и това увеличи напрежението у нас. Всеки беше потънал в размисли. Абсолютна тишина цареше в стаята. Никога не сме били толкова кротки, тихи и смирени. От време на време поглеждахме към вратата и когато най-сетне се отвори и Горчев влезе, всички неволно заплакахме едновременно. Заплака и той. Това още повече увеличи изблика на нашите сълзи. Той вървеше от врата до прозореца, вглеждаше се в нас, връщаше се обратно до вратата и пак, и пак.
... повече - четете в "Долина"
Кольо Горчев
/Следва/
Отборът на "Антим I" първенец в областното състезание "Млад Огнеборец"
Шампионите от общинското състезание в Казанлък завоюваха купата на победителя в изключително оспорвана битка с младите огнеборци от Чирпан
Дванадесетото областно състезание на младежките противопожарни отряди "Млад огнеборец" се проведе в средата миналата седмица на тренировъчното игрище над стадион "Берое" в Стара Загора.
В надпреварата се включиха пет отбора от Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Гълъбово и Павел баня - победители в състоялите се преди броени дни общински състезания на младежките противопожарни отряди.
Младите огнеборци се състезаваха в дисциплините "Бойно разгръщане от състезателна пътека" и "400 метра щафетно бягане с препятствия", в които взискателно жури оценяваше тяхната бързина, сръчност, правилно скупчване на шлангови линии, връзване на възли, поставяне на противопожарни съоръжения, пълнене на резервоар-мишена с кофпомпа и преодоляване на водни препятствия и тунел. Важен критерий за висока оценка бе екипността и дисциплината в отбора. Надпреварата се проведе по утвърдени от Министерство на образованието и науката правила и в съответствие с Международния правилник за състезанията на младежки противопожарни формирования, издаден от международната комисия за ръководство на младежите към CTIF (Международна асоциация на пожарните и спасителни служби).
Шампиони - с 1001 точки станаха момичетата и момчетата от СОУ "Екзарх Антим I" с инструктор Златко Златев от Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" в Казанлък. Сребърните медали завоюваха състезателите от ОУ "Васил Левски" - Чирпан с 986 точки. С трети резултат от 959 точки завършиха състезанието домакините от Първо ОУ "Георги Бакалов" - Стара Загора. С огромно желание и ентусиазъм се отличиха дебютантите от СОУ "Васил Левски" - Гълъбово.
Освен шампионската титла и много награди, младите огнеборци от СОУ "Екзарх Антим I" получиха и правото да представят областта на републиканското състезание, което ще се проведе в Кранево през юни.
Долина
Дванадесетото областно състезание на младежките противопожарни отряди "Млад огнеборец" се проведе в средата миналата седмица на тренировъчното игрище над стадион "Берое" в Стара Загора.
В надпреварата се включиха пет отбора от Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Гълъбово и Павел баня - победители в състоялите се преди броени дни общински състезания на младежките противопожарни отряди.
Младите огнеборци се състезаваха в дисциплините "Бойно разгръщане от състезателна пътека" и "400 метра щафетно бягане с препятствия", в които взискателно жури оценяваше тяхната бързина, сръчност, правилно скупчване на шлангови линии, връзване на възли, поставяне на противопожарни съоръжения, пълнене на резервоар-мишена с кофпомпа и преодоляване на водни препятствия и тунел. Важен критерий за висока оценка бе екипността и дисциплината в отбора. Надпреварата се проведе по утвърдени от Министерство на образованието и науката правила и в съответствие с Международния правилник за състезанията на младежки противопожарни формирования, издаден от международната комисия за ръководство на младежите към CTIF (Международна асоциация на пожарните и спасителни служби).
Шампиони - с 1001 точки станаха момичетата и момчетата от СОУ "Екзарх Антим I" с инструктор Златко Златев от Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" в Казанлък. Сребърните медали завоюваха състезателите от ОУ "Васил Левски" - Чирпан с 986 точки. С трети резултат от 959 точки завършиха състезанието домакините от Първо ОУ "Георги Бакалов" - Стара Загора. С огромно желание и ентусиазъм се отличиха дебютантите от СОУ "Васил Левски" - Гълъбово.
Освен шампионската титла и много награди, младите огнеборци от СОУ "Екзарх Антим I" получиха и правото да представят областта на републиканското състезание, което ще се проведе в Кранево през юни.
Долина
150 ГОДИНИ ЧИТАЛИЩЕ ШИПКА
Любен Каравелов пише: "Шипка лежи в подножието на Стара планина. Трудно човек може да си представи всичката красота на тази местност. Градът, окръжен от лозя и розови градини, тъне в зеленина, от всички страни шуртят ручеи и извори, които идат от височината на планината; множество разнообразни птици пеят в захлас." Годината е 1857.
Местоположението на селището от южната страна на Шипченския проход, наричан от турците "Еди пол джаадеси", място, откъдето се разклоняват седем пътя, е най-точният ключ към изясняване ролята и историята на Шипка. През далечните години оттук преминават, спират или се застояват търговци, пътешественици, изследователи, какви ли не любители на друмищата. Архивите пазят следи от пребиваването или спирането на Феликс Каниц, професорите В. И. Григоревич и Иречек, Васил Левски, Найден Геров, Хр. Г. Данов. Шипка е знаел и Иван Вазов.
Показателно е едно съвпадение, което аз тълкувам по свой начин. Става дума за раждането на читалището в Шипка през далечната 1861 г. В същата година със съдействието на Г. С. Раковски в Букурещ се създава "Българско читалище". Христо Цеков в изследването си "Димитър Ценович"/Касиерът на БРЦК/ установява, че лично Раковски подарява 100 броя от своя "Горски пътник". Край родилното ложе на това просветно средище в Букурещ се нареждат известни български дейци като д-р Г. Атанасович, Костаки Д. Русович, Г. Зафарков, Ив. М. Балкански, д-р Протич, Д. Ценович... Читалището е основано на 18 юли 1861 г. и е отворено с водосвет и слово на Г. Атанасович. Освен книги на Раковски се набавят и други издания и вестници на различни европейски езици. Както се вижда, паралелът или съвпадението се налага. Шипка и Букурещ се сдобиват в една и съща година с читалище.
Как става това в Шипка?
Боян Чомаков (Захарий Княжевски)
Неуморният радетел на Възраждането Захарий Княжевски от Стара Загора поддържа връзки с дейците оттатък Дунава. Той е учил в Русия, бил е в Одеса, Харков и другаде. Започва да събира книги в Мъглижкия манастир, а после ги раздава на никнещите първи обществени библиотеки в църквите и училищата. Когато четох документи за тази светла личност, си мислех, че съществува двустранен процес и влияние - вътрешното пробуждане в страната подтиква дейността на българската емиграция към създаване на просветни огнища, а оттам идват влияние, опит, книги и вестници за развитие на читалищна организация и културно-просветна работа сред населението и младежта. Личности като Захарий Княжевски (това е негов псевдоним) - смели и всеотдайни, не само попиват това, което виждат извън страната, но и те самите стават първопроходци на духовното пробуждане на народа. И това не е характерно само за Старозагорския край, а за почти цялата страна.
... повече - четете в "Долина"
Георги Георгиев
Местоположението на селището от южната страна на Шипченския проход, наричан от турците "Еди пол джаадеси", място, откъдето се разклоняват седем пътя, е най-точният ключ към изясняване ролята и историята на Шипка. През далечните години оттук преминават, спират или се застояват търговци, пътешественици, изследователи, какви ли не любители на друмищата. Архивите пазят следи от пребиваването или спирането на Феликс Каниц, професорите В. И. Григоревич и Иречек, Васил Левски, Найден Геров, Хр. Г. Данов. Шипка е знаел и Иван Вазов.
Показателно е едно съвпадение, което аз тълкувам по свой начин. Става дума за раждането на читалището в Шипка през далечната 1861 г. В същата година със съдействието на Г. С. Раковски в Букурещ се създава "Българско читалище". Христо Цеков в изследването си "Димитър Ценович"/Касиерът на БРЦК/ установява, че лично Раковски подарява 100 броя от своя "Горски пътник". Край родилното ложе на това просветно средище в Букурещ се нареждат известни български дейци като д-р Г. Атанасович, Костаки Д. Русович, Г. Зафарков, Ив. М. Балкански, д-р Протич, Д. Ценович... Читалището е основано на 18 юли 1861 г. и е отворено с водосвет и слово на Г. Атанасович. Освен книги на Раковски се набавят и други издания и вестници на различни европейски езици. Както се вижда, паралелът или съвпадението се налага. Шипка и Букурещ се сдобиват в една и съща година с читалище.
Как става това в Шипка?
Боян Чомаков (Захарий Княжевски)
Неуморният радетел на Възраждането Захарий Княжевски от Стара Загора поддържа връзки с дейците оттатък Дунава. Той е учил в Русия, бил е в Одеса, Харков и другаде. Започва да събира книги в Мъглижкия манастир, а после ги раздава на никнещите първи обществени библиотеки в църквите и училищата. Когато четох документи за тази светла личност, си мислех, че съществува двустранен процес и влияние - вътрешното пробуждане в страната подтиква дейността на българската емиграция към създаване на просветни огнища, а оттам идват влияние, опит, книги и вестници за развитие на читалищна организация и културно-просветна работа сред населението и младежта. Личности като Захарий Княжевски (това е негов псевдоним) - смели и всеотдайни, не само попиват това, което виждат извън страната, но и те самите стават първопроходци на духовното пробуждане на народа. И това не е характерно само за Старозагорския край, а за почти цялата страна.
... повече - четете в "Долина"
Георги Георгиев
Да опознаем компютъра ... в библиотеката
Безплатни курсове по компютърна грамотност организира общинска библиотека "Искра". Инициативата е част от Националната библиотечна седмица, която стартира и в Казанлък този понеделник. Тази година, събитието преминава под мотото - "Обществените библиотеки като място за самообразование, учене през целия живот и достъп до световното културно наследство". Във връзка с това и съобразно изискванията на съвременността, местните библиотекари са амбицирани да предложат на жителите на общината и нова услуга - компютърна ограмотяване. Услугата ще е насочена предимно към хората над 60 години, които не познават добре начините на работа с компютър, но искат да придобият такива умения. Желаещите да посещават курсовете, ще бъдат отделени в различни групи според нивото си на компютърна грамотност, информира още директорът на ОБ "Искра" Ани Кожухарова. Заниманията ще се провеждат в читалнята на библиотеката, където са разположени и компютрите, придобити по спечелен от културния институт проект пред фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. "Много хора именно в тази възраст от около 60 години имат желание да работят с компютър, да могат да търсят свободно информация в интернет, но нямат възможност да се научат сами, защото не разполагат с домашни компютри." - обосновават решението си библиотекарите.
В рамките на седмицата от библиотека "Искра" са подготвили и традиционни, но харесвани и очаквани от читателите инициативи. Дните от 16 до 20 май отново ще бъдат отворени за записване на нови читатели, които ще могат да сторят това без такса. По традиция, в дните на отворените врати привилегия ползват и онези читатели, които са пропуснали да върнат в срок заетата литература. Сега те ще могат да направят това без да заплатят дължимата глоба. Продължава и предизвикалата интерес инициатива на местните библиотекари "Стани библиотекар за един ден". Библиотечни беседи и екскурзии из всички отдели и филиали, ще организират още местните пазители на книгите, като за учениците от ОУ "Г. Кирков" е предвидено и специално опознаване с един от най-богатите фондове на местната библиотека - този в отдел "Изкуство".
В рамките на националната инициатива - ролята и мястото на училищните библиотеки в образователния процес да бъдат регламентирани в законопроекта за училищното образование, местните библиотекари изразиха своята тревога във връзка със състоянието на училищните библиотеки в Казанлък. "В момента функционират добре само няколко училищни библиотеки в града. Останалите са се превърнали просто в сбирки на книги, които се обслужват непрофесионално от натоварени със задачата учители. Затова училищната библиотека започва да губи функцията си, а обществените библиотеки да поемат и тази на общообразователни." - коментираха от библиотека "Искра". Основният проблем от нефункционирането на училищните библиотеки идва от факта, че тока, обществените се ангажират, за да са в помощ на читателите си, да закупуват повече литература залегнала в учебните програми. Това от своя страна намалява и без това оскъдните средства за обогатяване на фондовете. Българските библиотекари днес, на практика са изправени пред избора - да подпомагат учебния процес при подрастващите или да удовлетворят потребностите на по-широк кръг читатели. "Много е трудно да вземеш едното или другото решение. От една страна не може да останем безразлични към това, че децата имат нужда от задължителната литература, за да не изостават в учебния процес. От друга страна, свързвайки ни само със задължителните книги, съществува риска по-късно да ги изгубим като читатели. Ако не сме адекватни и на нуждите на останалите ни читатели, няма как обществените библиотеки да функционират нормално." - коментират още библиотекарите. От библиотека "Искра" уточниха обаче, че по никакъв начин не упрекват училищните ръководства. Проблемът е национален и затова е част от призива на библиотечната общност към законодателната и изпълнителната власт в държавата за мерки, които да превърнат библиотеките "в жизнени центрове за информация, образование, научни изследвания и хранилища за паметта на нацията".
Радостина Байчева
В рамките на седмицата от библиотека "Искра" са подготвили и традиционни, но харесвани и очаквани от читателите инициативи. Дните от 16 до 20 май отново ще бъдат отворени за записване на нови читатели, които ще могат да сторят това без такса. По традиция, в дните на отворените врати привилегия ползват и онези читатели, които са пропуснали да върнат в срок заетата литература. Сега те ще могат да направят това без да заплатят дължимата глоба. Продължава и предизвикалата интерес инициатива на местните библиотекари "Стани библиотекар за един ден". Библиотечни беседи и екскурзии из всички отдели и филиали, ще организират още местните пазители на книгите, като за учениците от ОУ "Г. Кирков" е предвидено и специално опознаване с един от най-богатите фондове на местната библиотека - този в отдел "Изкуство".
В рамките на националната инициатива - ролята и мястото на училищните библиотеки в образователния процес да бъдат регламентирани в законопроекта за училищното образование, местните библиотекари изразиха своята тревога във връзка със състоянието на училищните библиотеки в Казанлък. "В момента функционират добре само няколко училищни библиотеки в града. Останалите са се превърнали просто в сбирки на книги, които се обслужват непрофесионално от натоварени със задачата учители. Затова училищната библиотека започва да губи функцията си, а обществените библиотеки да поемат и тази на общообразователни." - коментираха от библиотека "Искра". Основният проблем от нефункционирането на училищните библиотеки идва от факта, че тока, обществените се ангажират, за да са в помощ на читателите си, да закупуват повече литература залегнала в учебните програми. Това от своя страна намалява и без това оскъдните средства за обогатяване на фондовете. Българските библиотекари днес, на практика са изправени пред избора - да подпомагат учебния процес при подрастващите или да удовлетворят потребностите на по-широк кръг читатели. "Много е трудно да вземеш едното или другото решение. От една страна не може да останем безразлични към това, че децата имат нужда от задължителната литература, за да не изостават в учебния процес. От друга страна, свързвайки ни само със задължителните книги, съществува риска по-късно да ги изгубим като читатели. Ако не сме адекватни и на нуждите на останалите ни читатели, няма как обществените библиотеки да функционират нормално." - коментират още библиотекарите. От библиотека "Искра" уточниха обаче, че по никакъв начин не упрекват училищните ръководства. Проблемът е национален и затова е част от призива на библиотечната общност към законодателната и изпълнителната власт в държавата за мерки, които да превърнат библиотеките "в жизнени центрове за информация, образование, научни изследвания и хранилища за паметта на нацията".
Радостина Байчева
Абонамент за:
Публикации (Atom)