общината ще търси пари и за ремонт на улиците
Поправки в бюджета за 2011 година на Община Казанлък, приеха на осмомартенско заседание общинските съветници. То беше свикано по решение на Председателския съвет, заради настояване от страна на кмета Стефан Дамянов. В писмо до ОбС Казанлък, Дамянов мотивира искането си с посочването на места в приетия финансов документ, които не са добре балансирани по мнение на общинска администрация.
"С приетите на днешното заседание на Общинския съвет решения, недоразуменията са поправени. В бюджета за настоящата година няма небалансираност." - коментира след сесията на ОбС председателят на местният законодателен орган Васил Самарски.
69 000 лева преходен остатък на "Дома за стари хора", гласуваха на заседанието си във вторник съветниците. С тези средства ще бъде ремонтиран кухненският блок на социалното заведението.
С преходния остатък от 17 000 лв. пък, "Дневния център за деца с увреждания" ще направи ремонт на покрива на сградата.
До следващото заседание на ОбС кмета Дамянов трябва да предложи и варианти, за набавяне на достатъчно средства ремонт на уличните настилки в Казанлък, настояха съветниците.
Заседанието на Общинския съвет започна по традиция с въпроси на съветници към кмета Стефан Дамянов. Преведени ли са парите на фондация "Чудомир", с оглед на предстоящите "Чудомирови празници", попита Теменужка Папазова от ГЕРБ. Според думите на казанлъшкият градоначалник обаче, от Сметната палата категорично са подчертали, че общините нямат право да финансират фондации. Община казанлък е отправила питане по въпроса и до финансовото миниктерство, но към момента, отговор все още няма, стана ясно във вторник. Дамянов обаче уточни, че за събитията включени в Културния календар на Общината, средствата има.
На заседанието си във вторник, съветниците одобриха и кандидатстването на още 3 читалища по Програма "Глобални библиотеки", чиито трети етап стартира в средата на февруари. Заявка за участие са подали НЧ "Зора - 1902" от с. Голямо Дряново, НЧ "Светлина - 1904" от с. Дунавци и НЧ "Звезда - 1918" от с. Хаджидимитрово.
Радостина Байчева
петък, 11 март 2011 г.
Кризата удари и по 8-ми март
И тази година по традиция ден-два преди тазгодишния 8-ми март улиците на Казанлък се изпълниха с многобройни продавачи на цветя. В конкуренция с все още актуалните сергии за мартеници, цветната пъстрота събираше погледите на малки и големи в неделния ден.
В унисон с общото повишение на цените и цветята за празника не направиха изключение. Масово рози в опаковка се харчеха по 4 лева за бройка, а лалетата по два лева-два и петдесет. Толкова струваше и стрък зюмбюл. Без промяна останаха единствено карамфилите, които в зависимост от големината на цвета се продаваха между 1-1,50 лева. Според клиенти заради добрата си цена и качество тази година карамфилите отново се превърнаха в хит, след като в последните години отстъпиха място на рози и зюмбюли.
По традиция на завиден интерес за този празник се радват и изкуствените цветя, китайски или произведени в Европа, които с доброто си качество успешно заменят живата китка.
Стагнацията и кризата в доходите на българина е удари по джоба и стопаните на козметичните и фризьорски салони. Дългогодишни коафьори и козметици споделиха, че за първи път от много години насам останаха без опашки в салоните, нито с предварителни записвания за разкрасителни процедури за празника. Малко бяха и традиционните осмомартенски банкети в казанлъшките ресторанти.
Тазгодишният 8-ми март е 102-рия път, в който се отбелязва. За първи път Денят на жената е честван на 28-ми февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Започнал като политическо събитие, с годините празникът постепенно става част от културата на много страни.
Деляна Бобева
В унисон с общото повишение на цените и цветята за празника не направиха изключение. Масово рози в опаковка се харчеха по 4 лева за бройка, а лалетата по два лева-два и петдесет. Толкова струваше и стрък зюмбюл. Без промяна останаха единствено карамфилите, които в зависимост от големината на цвета се продаваха между 1-1,50 лева. Според клиенти заради добрата си цена и качество тази година карамфилите отново се превърнаха в хит, след като в последните години отстъпиха място на рози и зюмбюли.
По традиция на завиден интерес за този празник се радват и изкуствените цветя, китайски или произведени в Европа, които с доброто си качество успешно заменят живата китка.
Стагнацията и кризата в доходите на българина е удари по джоба и стопаните на козметичните и фризьорски салони. Дългогодишни коафьори и козметици споделиха, че за първи път от много години насам останаха без опашки в салоните, нито с предварителни записвания за разкрасителни процедури за празника. Малко бяха и традиционните осмомартенски банкети в казанлъшките ресторанти.
Тазгодишният 8-ми март е 102-рия път, в който се отбелязва. За първи път Денят на жената е честван на 28-ми февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Започнал като политическо събитие, с годините празникът постепенно става част от културата на много страни.
Деляна Бобева
Сдружение ще търси "Добрият самарянин"
Годишна награда "Добър Самарянин" ще бъде учредена от Сдружение "Самаряни" в Стара Загора и комитета за осъществяването на инициативата "Имам приятел - добър самарянин". Това съобщиха на специална пресконференция на 8-ми март организаторите.
Инициативата, с която Сдружението ще отбележи 112 годишнината от историческата дата на създаването на Старозагорско благотворително дружество "Добрий Самарянинъ" има 3 етапа, първият от които е учредяването на наградата.
През 2012 година, организаторите планират да бъде изграден монумент на статуетката "Добрият Самарянин" в град Стара Загора. Концепцията на монумента включва изработката да е такава, че да позволява на гражданите свободно да пускат в писма с описани съвременни истории за добри самаряни, както и символично да даряват средства в подкрепа на местна обществена кауза.
През 2013 година пък инициативата ще продължи да се разгръща и по-широко, като ангажира с каузата си и обществените институции. Така, според плана на организаторите, "Имам приятел - добър
самарянин" ще прерастне в "Община - приятел на добрите самаряни" в съседни населени места - общини от регион Стара Загора.
Долина
Инициативата, с която Сдружението ще отбележи 112 годишнината от историческата дата на създаването на Старозагорско благотворително дружество "Добрий Самарянинъ" има 3 етапа, първият от които е учредяването на наградата.
През 2012 година, организаторите планират да бъде изграден монумент на статуетката "Добрият Самарянин" в град Стара Загора. Концепцията на монумента включва изработката да е такава, че да позволява на гражданите свободно да пускат в писма с описани съвременни истории за добри самаряни, както и символично да даряват средства в подкрепа на местна обществена кауза.
През 2013 година пък инициативата ще продължи да се разгръща и по-широко, като ангажира с каузата си и обществените институции. Така, според плана на организаторите, "Имам приятел - добър
самарянин" ще прерастне в "Община - приятел на добрите самаряни" в съседни населени места - общини от регион Стара Загора.
Долина
Стотици българи празнуваха 3-ти март на Шипка
тази година обаче, сравнително малко държавници уважиха честването на върха
Стотици българи и малцина представители на държавната законодателна и изпълнителна власт се поклониха на връх Шипка пред паметта на героите, загинали за българското Освобождение.
Въпреки студа, силния вятър и сняг на върха, патриоти от близо и далеч поднесоха венци пред паметника и костницата.
По време на тържествената реч, произнесена от Великотърновския митрополит, Негово Превъзходителство Григорий, представители на патриотични формации скандираха "Мизия, Тракия, Македония", но множеството не пое призива им.
Тазгодишното честване на Шипка на 133-та годишнина от Освобождението на България бе уважено от скромен брой представители на държавни институции: министърът по усвояването на средства от европрограми Томислав Дончев, консулът на Русия в Русе, военните аташета на Русия и Украйна, народни представители от Старозагорски и Гаровски регион, областните управители на Габрово и Стара Загора, кметове на общините Габрово, Казанлък, Стара Загора, председатели на местни парламенти от Габрово и Казанлък, кметове на населени места.
В словото си министър Дончев бе категоричен, че "късата народна памет вещае кратко и неясно историческо бъдеще" и призова присъстващите да живеят и работят така, че да оставят България свободна страна, защото такава са я получили от своите предци.
"Липсата на враг, не значи липса на опасност, каза още в словото си Дончев, според който "свободата ни днес е застрашена от мързел, апатия и малодушие".
Домакинът на тазгодишните чествания на Шипка - кметът на Габрово Николай Сираков благодари на всички, изкачили се до историческата светиня, въпреки студеното време с думите: "Има смисъл да сме тук, защото трябва да помним, че България е едно велико явление".
Протоколен гаф, с бързо приключила официална церемония по поднасянето на венци и цветя в костницата на Паметника на свободата стана причина голяма част от представителите на посолствата да не успеят да стигнат навреме до паметника и да поднесат венците си и с военни почести.
Долина
Стотици българи и малцина представители на държавната законодателна и изпълнителна власт се поклониха на връх Шипка пред паметта на героите, загинали за българското Освобождение.
Въпреки студа, силния вятър и сняг на върха, патриоти от близо и далеч поднесоха венци пред паметника и костницата.
По време на тържествената реч, произнесена от Великотърновския митрополит, Негово Превъзходителство Григорий, представители на патриотични формации скандираха "Мизия, Тракия, Македония", но множеството не пое призива им.
Тазгодишното честване на Шипка на 133-та годишнина от Освобождението на България бе уважено от скромен брой представители на държавни институции: министърът по усвояването на средства от европрограми Томислав Дончев, консулът на Русия в Русе, военните аташета на Русия и Украйна, народни представители от Старозагорски и Гаровски регион, областните управители на Габрово и Стара Загора, кметове на общините Габрово, Казанлък, Стара Загора, председатели на местни парламенти от Габрово и Казанлък, кметове на населени места.
В словото си министър Дончев бе категоричен, че "късата народна памет вещае кратко и неясно историческо бъдеще" и призова присъстващите да живеят и работят така, че да оставят България свободна страна, защото такава са я получили от своите предци.
"Липсата на враг, не значи липса на опасност, каза още в словото си Дончев, според който "свободата ни днес е застрашена от мързел, апатия и малодушие".
Домакинът на тазгодишните чествания на Шипка - кметът на Габрово Николай Сираков благодари на всички, изкачили се до историческата светиня, въпреки студеното време с думите: "Има смисъл да сме тук, защото трябва да помним, че България е едно велико явление".
Протоколен гаф, с бързо приключила официална церемония по поднасянето на венци и цветя в костницата на Паметника на свободата стана причина голяма част от представителите на посолствата да не успеят да стигнат навреме до паметника и да поднесат венците си и с военни почести.
Долина
Емил Караниколов:"Конкурсите в тази община се правят за определени хора"
Повод за разговора с народния представител от ГЕРБ Емил Караниколов стана негово участие в българската делегация в Седмата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. В организацията членуват 40 страни: всички държави-членки на ЕС и държавите с излаз на Средиземно море.
Тазгодишната сесия се проведе в Рим и бе открита от председателя на Камарата на депутатите на Република Италия Джанфранко Фини. Във форума участваха също председателят на Сената на Република Италия Ренато Скифани, председателят на Европейския парламент Йежи Бузек и президентът на Европейската банка за инвестиции Филип Майстат.
Другият повод за интервюто бе и решение на казанлъшката организация на партия ГЕРБ за оттегляне на политическото доверие от своя представител в Община Казанлък - секретарят Рада Гоцкова.
- Господин Караниколов, връщате се от голям европейски форум в Рим. Как там се коментира и коментират ли се въобще българските скандали - ССРС-та, влизането ни в Шенген, ръста на цените, понижения рейтинг на кабинета?
- В Европа това въобще не се коментира. Това, което бе тема номер едно и което вълнуваше всички бе ставащото в Либия и Близкия Изток и емигрантите, които се насочват към границата с Тунис, както и очертаващата се хуманитарна криза. Темата бе важна и поради факта, че голяма част от тези чужденци са потенциални емигранти в страната домакин на форума - Италия. Много се дискутираха и мерките и всичко онова, което Европа трябва да предприеме, за да спре този процес. По този повод министърът на външните работи на Италия - Джанфранко Фини заговори за небходимостта от нов "План Маршал", този път за страните от Арабския свят, както и за програми от типа на Еразъм, в които млади и талантливи студенти от тези страни да се обучават в европейски институции и учебни заведения и после да се завърнат в страните си като бъдещи елити. Каза се, че Европа трябва да инвестира в Арабския свят, по подобие на инвестициите, направени в Европейски страни, веднага след Втората световна война. Идеята е да се инвестира в тамошната икономика, за да може хората да си останат по родните места. И двете идеи намират добър отзвук на този форум.И се надявам да бъдат реализирани.
- Но въпреки тези интересни предложения, срещата в Рим остана някак встрани от новините. Защо?
- Може би, защото всеки ден ситуацията в Либия и Арабския свят се променя, твърде динамично е там, което намира място в челото на новините. Но срещата в Рим беше важна, защото се поставиха много и важни въпроси за дискусии. Най- малкото всички искат спокойствие в Арабския свят, защото ставащото там пряко рефлектира върху останалите икономики, върху нас.
- Но не е ли малко късно Европа да предлага такива мерки за Либия и Близкия Изток? Може би са били нужни такива мерки, но преди 15-20 години? Духът от бутилката вече е изтърван.
- Преди 15-20 години Европа и ЕС имаха други проблеми. Тогава целта е била разширяване. Това е било приоритет. Сега обаче има други приоритети и други виждания. Сега Европа измества своя фокус, защото Арабския свят е много близко до нея. Той е не само основен доставчик на стратегически ресурси, но и ние така или иначе сме свързани с тази част от света: исторически, културно, кулинарно, ако щете. Най-малкото и този общ форум, който ни събра - Седмата пленарна сесия на Съюза на Средиземноморието има и друга цел: това море - Средиземно, което винаги е било море на войната да стане море на мира. Тази идея бе споделена и от турския представител на форума.
- Като заговорихме за мир, точно на националния празник на страната, лидерът на партия Атака Волен Сидеров на голям митинг в София поиска няколко неща от правителството, в замяна на последваща подкрепа: отнемане на лицензиите на трите енергоразпределителни дружества в България и даде срок на кабинета до края на този месец да свали от ефир новините на турски по БНТ. Тези искания, както и констатациите на няколко социологически агенции, че 63% от българите не искат за президент човек от ГЕРБ, падналото доверие в кабинета и негови ключови фигури, не ви ли притеснява? Обръча около ГЕРБ се свива.
- Новините на турски език се излъчват в 17 часа, часови пояс, който има най-малко зрители. Но ако ние свалим новините на турски език, ще се получи така, че хората ще си обърнат антените към Турция и тогава ще се информират за ставащото в България от друга, чужда телевизия - било то турска или Ал Джазира. Кое е по-добре за нашите сънародници? Да научават новините на своя майчин език от БНТ, която е обществена телевизия или от турска телевизия, или която и да е друга, но все едно с други политически интереси. Освен това в много европейски държави има новини на различни езици. Ето един пример Германия: там има новини на турски, на английски, на испански, а съвсем скоро ще започнат излъчвания на новини и на китайски. Тоест това не е някакъв български прецедент, в който се излъчват новини на турски. Преди години, през лятото имаше такива предавания на други езици за чуждите гости по Българското Черноморие. Не мисля, че новините на турски език трябва да са ябълката на раздора. Що се касае въобще до присъствието на Турция в ЕС, то напълно подкрепям онова, което заяви премиерът ни Борисов при посещението си миналата година в Турция. Той каза, че Турция трябва да изпълни всички искания, които поставя ЕС и едва тогава ще може да се говори за подкрепа. Що се касае до отлива на подкрепа за ГЕРБ и нежеланието на хората за президент от средите на управляващите, ще кажа само, че още е много рано да се говори за електорални нагласи за изборите. Изборите ще са втората половина на октомври, а дотогава могат да се случат много неща, които могат да променят тези електорални нагласи. Знаете какво стана на предишните избори.
... повече - четете в "Долина"
Деляна Бобева
133 години ОСВОБОЖДЕНИЕ...
В цялата страна денят на Освобождението бе отбелязан с тържествени празнични програми, а връх Шипка традиционно посрещна най-родолюбивите българи, които устояха на лошите метерологични условия, и станаха част от възрожденската атмосфера на чутовното възвишение.
Един малък градец с богата духовност и патриотизъм, какъвто е Павел баня, също почете националния празник с официални церемонии и концертни мероприятия.
В навечерието на 3-март ученици от СОУ "Христо Ботев" и Професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство, гр. Павел баня взеха участие в традиционния лекоатлетически крос, който стартира от Централен площад "Освобождение". По късно през деня от 17.30 часа, павелбанци присъстваха и на концертна програма под надслов "Вечните песни - Български".
В самия ден на празника - 03.03.2011г. от 10.00 часа, граждани и гости се стекоха пред паметниците на Цанко Минков - Комитата, паметника Майка и паметника на загиналите финландски войни в борбите за национално освобождение в центъра и парковата част на града, където бе тържествено вдигнато националното знаме, под звуците на "Мила Родино" и бяха поднесени цветя от общинското ръководство, общински съвет, жители и гости на гр. Павел баня. Специален превоз бе организиран за желаещите да посетят тържествата на връх Шипка. Група ентусиазирани павелбанци, вдъхновени от празничната атмосфера, се отправиха към гробищен парк Павел баня, където поднесоха цветя на гроба и бе почетена с едноминутно мълчание паметта на най- младия Ботев четник и наш съгражданин - Цанко Минков - Комитата.
Официалният празничен концерт започна в 18.00 часа в Зрителната зала на читалище "Напред 1903". Културният корпус на града бе подготвил интригуваща и богата програма, която засили празничното настроение на присъстващите, и достави удоволствие и естетическа наслада на ценителите на българското. Лирическо встъпление с одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените" на Иван Вазов, направи актьорът на Младежкия театър, гр. София и наш съгражданин Иван Несторов, който представи монолог пред лика на Апостола.
Кметът на община Павел баня - Станимир Радевски отправи топли думи в своето слово към съгражданите си по повод националния празник, а хорът за школувано пеене "Тодор Мазаров" изпълни познати и обичани възрожденски песни, с които поздрави присъстващите в залата.
След творческа почивка, група "Златна есен" при пенсионерски клуб "Напредък", гр. Павел баня, отново бе на сцената, с ново амплоа и репертоар по повод събитието.
Специално място бе отредено на фолклорен танцов ансамбъл "Детелини", който представи три нови танца пред родната публика, но безспорно кулминацията в спектакъла бе шедьовърът "Илинден", създаден и поставен за пръв път в чест на 100 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание от танцьорите и художествените ръководители. Всички възпитаници на "Детелини" играха отново с много хъс, желание и настроение за своите гости, което личеше от грейналите им лица…
На излизане от залата, зрители споделиха чувствата, които са изпитали, когато са чули песни като "Тих бял Дунав", "Хубава си моя горо", "България". Несъмнено българското живее в сърцата на много от нас, но са нужни красиви и пълни с патриотизъм поводи като 3-ти март, то да намери своето проявление, защото думите на дядо Вазов още отекват в душите на съвременните патриоти, защото "пиянството на един народ" ражда паметната дата 03.03.1878 година! Неговите герой живеят запечатани в страниците на хилядолетната летопис; неговите герои туптят в сърцата на родолюбивите личности; неговите герой възкръсват винаги, щом българин изрече заветните думи: "Българийо, за тебе те умряха! Една бе ти достойна зарад тях!!!"...
Румен Скрински
Един малък градец с богата духовност и патриотизъм, какъвто е Павел баня, също почете националния празник с официални церемонии и концертни мероприятия.
В навечерието на 3-март ученици от СОУ "Христо Ботев" и Професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство, гр. Павел баня взеха участие в традиционния лекоатлетически крос, който стартира от Централен площад "Освобождение". По късно през деня от 17.30 часа, павелбанци присъстваха и на концертна програма под надслов "Вечните песни - Български".
В самия ден на празника - 03.03.2011г. от 10.00 часа, граждани и гости се стекоха пред паметниците на Цанко Минков - Комитата, паметника Майка и паметника на загиналите финландски войни в борбите за национално освобождение в центъра и парковата част на града, където бе тържествено вдигнато националното знаме, под звуците на "Мила Родино" и бяха поднесени цветя от общинското ръководство, общински съвет, жители и гости на гр. Павел баня. Специален превоз бе организиран за желаещите да посетят тържествата на връх Шипка. Група ентусиазирани павелбанци, вдъхновени от празничната атмосфера, се отправиха към гробищен парк Павел баня, където поднесоха цветя на гроба и бе почетена с едноминутно мълчание паметта на най- младия Ботев четник и наш съгражданин - Цанко Минков - Комитата.
Официалният празничен концерт започна в 18.00 часа в Зрителната зала на читалище "Напред 1903". Културният корпус на града бе подготвил интригуваща и богата програма, която засили празничното настроение на присъстващите, и достави удоволствие и естетическа наслада на ценителите на българското. Лирическо встъпление с одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените" на Иван Вазов, направи актьорът на Младежкия театър, гр. София и наш съгражданин Иван Несторов, който представи монолог пред лика на Апостола.
Кметът на община Павел баня - Станимир Радевски отправи топли думи в своето слово към съгражданите си по повод националния празник, а хорът за школувано пеене "Тодор Мазаров" изпълни познати и обичани възрожденски песни, с които поздрави присъстващите в залата.
След творческа почивка, група "Златна есен" при пенсионерски клуб "Напредък", гр. Павел баня, отново бе на сцената, с ново амплоа и репертоар по повод събитието.
Специално място бе отредено на фолклорен танцов ансамбъл "Детелини", който представи три нови танца пред родната публика, но безспорно кулминацията в спектакъла бе шедьовърът "Илинден", създаден и поставен за пръв път в чест на 100 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание от танцьорите и художествените ръководители. Всички възпитаници на "Детелини" играха отново с много хъс, желание и настроение за своите гости, което личеше от грейналите им лица…
На излизане от залата, зрители споделиха чувствата, които са изпитали, когато са чули песни като "Тих бял Дунав", "Хубава си моя горо", "България". Несъмнено българското живее в сърцата на много от нас, но са нужни красиви и пълни с патриотизъм поводи като 3-ти март, то да намери своето проявление, защото думите на дядо Вазов още отекват в душите на съвременните патриоти, защото "пиянството на един народ" ражда паметната дата 03.03.1878 година! Неговите герой живеят запечатани в страниците на хилядолетната летопис; неговите герои туптят в сърцата на родолюбивите личности; неговите герой възкръсват винаги, щом българин изрече заветните думи: "Българийо, за тебе те умряха! Една бе ти достойна зарад тях!!!"...
Румен Скрински
"Старчешка булка" в Тъжа
Село Тъжа е живописно балканско селце от община Павел баня с около 1700 жители . Селото е основен изходен пункт за най-атрактивната част в югоизточния участък на Национален парк "Централен Балкан",. От тук започва красивото Тъжанско ждрело, формиращо най-югоизточните разклонения на природния резерват "Джендема". Недалеч от селото могат да се видят и две природни забележителности - водопадите Пръскалото и Търниченско пръскало, а прохладата и екологично чистия район с неповторим въздух и изобилие от студена балканска вода привличат все повече туристи.
Освен като "врата" към Централен Балкан, Тъжа е много колоритна и като село. Традиционният за района Кукерски карнавал тук се провежда една седмица преди Сирни Заговезни и е популярен с името "Старчешка булка". Кукерския състав при читалище "Борис Беров" редовно печели награди от национални фестивали, заради добре представените автентични традиции и характерните си кукерски маски и костюми, изработени от овчи кожи. Тази година Карнавалът се проведе на 27 февруари и събра многобройна публика от жители и гости на с. Тъжа, които се насладиха на древния ритуал, предаван от поколение на поколение. В карнавалната програма участваха танцов ансамбъл "Нашенци" от гр. Стара Загора, Фолк-фитнес клуб "Павелбанци, както и кукерски групи от с. Турия и с. Александрово, пенсионерски клуб от с. Тъжа и най-малките участници от ЦДГ "Незабравка", с. Тъжа. Всичко това разбира се, бе съпроводено с народно веселие и много кръшни български хора. В някои от старите възрожденски къщи под асмата или край оджака може да се дегустират вкусни домашни гозби, а вече дори и да се отседне за ден-два или седмица.
Долина
Освен като "врата" към Централен Балкан, Тъжа е много колоритна и като село. Традиционният за района Кукерски карнавал тук се провежда една седмица преди Сирни Заговезни и е популярен с името "Старчешка булка". Кукерския състав при читалище "Борис Беров" редовно печели награди от национални фестивали, заради добре представените автентични традиции и характерните си кукерски маски и костюми, изработени от овчи кожи. Тази година Карнавалът се проведе на 27 февруари и събра многобройна публика от жители и гости на с. Тъжа, които се насладиха на древния ритуал, предаван от поколение на поколение. В карнавалната програма участваха танцов ансамбъл "Нашенци" от гр. Стара Загора, Фолк-фитнес клуб "Павелбанци, както и кукерски групи от с. Турия и с. Александрово, пенсионерски клуб от с. Тъжа и най-малките участници от ЦДГ "Незабравка", с. Тъжа. Всичко това разбира се, бе съпроводено с народно веселие и много кръшни български хора. В някои от старите възрожденски къщи под асмата или край оджака може да се дегустират вкусни домашни гозби, а вече дори и да се отседне за ден-два или седмица.
Долина
Община Мъглиж ще стопанисва минералните води на Ягода
Министерството на околната среда и водите със свое решение N 59 от 18.02.2011 г. предостави безвъзмездно за управление и ползване на Община Мъглиж минералните води от находището на с. Ягода. Общината ще стопанисва минералните извори за срок от 25 години. Кметът на община Мъглиж ще управлява предоставената минерална вода от находище "Ягода" в съответствие с изискванията на Закона за водите и Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район.
В правомощията на кметът на община Мъглиж се включва и провеждането на мониторинг на количеството и качеството на минералната вода.
Общината е задължена да обявява състава и свойствата на минералната вода, съгласно издадена балнеологична оценка от министъра на здравеопазването, включително че водата е с високо съдържание на флуор и на други установени с оценката компоненти, които могат да окажат негативно въздействие върху хората - чрез поставяне на табели на определените места за общо ползване от населението.
Кметът на община Мъглиж е задължен ежегодно до 31 март да представя на министъра на околната среда и водите отчет за ползването и баланс на минералната вода от находище "Ягода".
За ползването на минералната вода от находище "Ягода" община Мъглиж трябва да осигурява ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и интерес на населението на Общината.
Долина
В правомощията на кметът на община Мъглиж се включва и провеждането на мониторинг на количеството и качеството на минералната вода.
Общината е задължена да обявява състава и свойствата на минералната вода, съгласно издадена балнеологична оценка от министъра на здравеопазването, включително че водата е с високо съдържание на флуор и на други установени с оценката компоненти, които могат да окажат негативно въздействие върху хората - чрез поставяне на табели на определените места за общо ползване от населението.
Кметът на община Мъглиж е задължен ежегодно до 31 март да представя на министъра на околната среда и водите отчет за ползването и баланс на минералната вода от находище "Ягода".
За ползването на минералната вода от находище "Ягода" община Мъглиж трябва да осигурява ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и интерес на населението на Общината.
Долина
Земеделските кооперации нямат алтернатива
Кооперативното земеделие в България, което беше във възход до 1989 година и превърна страната ни в една от най-развитите земеделски страни в Европа, беше сразено от унищожителния тайфун на Филипдимитровите ликвидационни съвети и от Желю Желевия призив "Земята в реални граници". От силен износител на земеделска и животинска продукция, България се превърна във вносител на тази продукция. Други страни с много по-неблагоприятни климатични условия са превърнали земята си в рай. Ние, които природата ни е дарила с рай, превърнахме земята си в пустиня. Щедростта на земята ни, която е "Благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежност и величие." /Любен Каравелов - Държавно военно издателство, с. 1977 г., стр. 9-10/, беше оставена да пустее. Историята никога няма да оневини тези чудовищни престъпления, които извършиха към българското земеделие ликвидационните съвети. Те не могат да имат давност и затова рано или късно със закон трябва да им се потърси възмездие.
Въпреки създадената неблагоприятна икономическа среда за функционирането на земеделските кооперации, въпреки некоректния икономически и психологически натиск на държавата и латифондистките и мафиотските групировки, кооперациите, опирайки се на народностните традиции и привързаността на земеделските стопани към кооперативното земеделие, се борят за своето оцеляване.
Като скромен деец на земеделското кооперативно движение и негов страстен привърженик, съм убеден, че в условията на икономическата обстановка в съвременна България, земеделските кооперации нямат алтернатива.
Редица са основанията ми за подобно твърдение.
Първо: кооперативното земеделие създава приемливи условия на дребните и едрите собственици на земя, каквито са повечето граждани на страната ни, за доброволното й комасиране. Това е верния път към уедреното земеделие. С това се създава възможност за ефективно използване на съвременната селскостопанска техника, за прилагане на модерни технологии в отглеждане на земеделските култури, за повишаване на производителността на труда и намаляване себестойността на продукцията. Само така средните и дребните земеделски стопани, обединени в кооперацията, могат да издържат на силно конкуриращият се пазар.
В контекста на тази теза, ще посоча още една реална заплаха в днешната обществено-икономическа система. В последните години, като се възползват от тежкото социално-икономическо положение на по-голямата част от земеделските стопани, разни купувачи и прекупвачи на земя, чуждестранни и наши, все по-агресивно се стремят да изкупят земята на земеделските стопани на безценица, както се казва за "жълти стотинки". Други "агромафиоти" примамват собствениците на земя с щедри обещания за висока рента и други дивиденти, с цел да ги склонят да напуснат кооперацията, която е сериозна пречка за агресивните им комерсиални намерения. Ако успеят да подмамят голяма част от собствениците на земя и ги придумат да напуснат кооперацията, както се казва - "да ги зарибят", резултатът за средните и дребните собственици на земя, за цели селища ще бъде фатален. На мястото на разбитата кооперация ще се настанят новите чорбаджии. Тогава, останали без конкурент, каквато е кооперацията, всички приемливи обещания ще отидат в небитието, а измамените ще се окажат под похлупака на жестоки експлоататори. И не само това. Като нормално за природата на чорбаджиите, те ще търсят от земята печалба на всяка цена, без оглед на почвеното плодородие и последствието от неговото намаление за бъдещите поколения. Ето защо от сърце и душа призовавам земеделските стопани да не продават земята, наследена от дедите и бащите им. Силата на българския селянин от векове е била в неговата родна земя. Тя е безценно богатство, което за разлика то всички други стоки има вълшебното свойство постоянно до възпроизвежда стойността си. Земеделската кооперация е единственият сигурен спасител на средните и дребните собственици на земя. Апелирам към всички тях да не допускат фатална грешка, да бъдат откъснати от земята на дедите и бащите си.
Второто основание в полза на кооперацията е, че тя е максимално демократична институция. С доброволната си форма на сдружаване, на равнопоставеност в управлението на кооперацията, независимото от имотното състояние на членовете й, е съграден един справедлив механизъм на кооперативна демокрация.
Механизъм, който създава оптимална прозрачност в дейността на председателя и управителния съвет. За разлика от кооперацията новоизлюпените земеделски чорбаджии и арендатори упражняват над арендодателите икономически диктат. Това е в силен ущърб на личния им интерес.
Третата съществена полза от съществуването и стабилизирането на земеделските кооперации е, че освен икономическата опора на член кооператорите тя е техен социален оазис. Това е така, защото при добри икономически резултати с решение на общото събрание, кооперацията може да формира фондове със социална и културна значимост които да се ползват от членовете на кооперацията и техните семейства. Тук ще посоча такива важни за кооперативната солидарност житейски проблеми като подпомагани на самотни и застаряващи кооператори, отпускане на помощи при медицински услуги, даване на стипендии на ученици и студенти, които имат отличен успех и са деца на кооператори и така нататък.
Не на последно място отчитам и факта, че дългогодишната традиция в развитието на кооперативното земеделие в България, е доказала, че кооперациите са фактор, който стимулира и поддържа благоприятен социално-психологически климат в населеното място. Във високо морални критерии в кооперативната общност се закрепват и издигат такива човешки добродетели като колективизма, солидарността, и взаимопомощта. Обследвайки историята на кооперациите в българското земеделие, стигнах до неопровержимата истина, че то е имало винаги определяща и решаваща роля за извеждане на страната ни от кризисни ситуации. При сегашната социално-икономическа криза, в която е изпаднала страната ни, всички институции в държавата, които имат отношение към българското земеделие, са длъжни да работят за изваждане на проблемите му на първо място. Ето защо считам, че все още грижите, които в последните години българското правителство полага за неговото развитие са недостатъчни. Сигурен съм, че за тези ми твърдения, правителствени представители ще се помъчат да ми опонират с отпусканите от няколко години субсидии.
Вярно е, че те са глътка въздух за земеделски кооперации и земеделски стопани. Но още по-вярно е, че сегашното правителство, лишавайки земеделските стопани и кооперациите от изплащане акциза върху горивата, цените, на които прекомерно нараснаха, закъсненията с изплащането на субсидиите, техния мизерен размер спрямо субсидиите, които се дават на другите европейски държави членки на Европейския съюз, обезценяват тази помощ и правят българското земеделие неконкурентно способно на европейския пазар. Още по-несправедливо, държавата постъпва към земеделските кооперации като облага рентата, която дават на член кооператорите си с ДДС. Това е прекомерен удар срещу тях. Антологично е земеделския производител от собствената си земя, с която не прави търговия да плаща ДДС. Тези факти говорят, че управляващите в България не зачитат българското земеделие.
Водите на българските реки и построените с труда на българския народ язовири, изтичат безпрепятствено в съседните държави. В същото време, българските напоителни системи, без да извършват полагащите им се качествени услуги и влагат инвестиции в разрушените напоителни съоръжения, одират кожата на земеделските кооперации и всички земеделски стопани с непосилни цени за напояване. Защо държавата не субсидира напоителните системи, с което ще бъде подпомогнато земеделието.
През годините на така наречения преход, приетите закони не осигуриха повишена отговорност и ангажименти за областните, общинските и кметските власти към земеделието. Те стоят обидно далеч от неговите проблеми.
Оставам с впечатление, че всички закони, които се приемани в последно време за земеделието са поставяли в неблагоприятно и неравностойно положение земеделските кооперации. По всяка вероятност съществуват сили, които са заинтересовани от фалита на кооперациите, за да се улесни земеделската мафия да приватизира земята на безценица. Тук ще посоча и посегателството и върху земеделската продукция от не съвестни граждани, която застрашително се разраства и е придобила епидемичен характер. Съществуващото законодателство не се справя ефективно с тези престъпления, в резултат на която безнаказаност, набезите над земеделската продукция стават все по-дръзки, арогантни и безконтролни. Тези обезпокоителни факти показват, че са необходими закони, които ще гарантират опазването на земеделската продукция от посегателството. Би било добре, това посегателство да се криминализира. Провинените лица да се лишават от социални помощи, ако не си плащат актовете, да се конфискуват в полза на държавата превозните средства и животните, с които е извършено престъплението. За по-големи престъпления нарушителите да се лишават от свобода.
Завършвайки, с твърда убеденост ще посоча, че в полза на народа, на средните и дребни собственици на земя е държавата, с подходящи законови мерки, да даде силна подкрепа за развитието на земеделските кооперации. Те най-добре се вписват в психологията и обичаите на народа ни за стопанисване на земята и са силно социално-икономическо средство за предпазване на селата от обезлюдяване.
Георги Захариев
Председател на земеделска кооперация, село Кънчево
Въпреки създадената неблагоприятна икономическа среда за функционирането на земеделските кооперации, въпреки некоректния икономически и психологически натиск на държавата и латифондистките и мафиотските групировки, кооперациите, опирайки се на народностните традиции и привързаността на земеделските стопани към кооперативното земеделие, се борят за своето оцеляване.
Като скромен деец на земеделското кооперативно движение и негов страстен привърженик, съм убеден, че в условията на икономическата обстановка в съвременна България, земеделските кооперации нямат алтернатива.
Редица са основанията ми за подобно твърдение.
Първо: кооперативното земеделие създава приемливи условия на дребните и едрите собственици на земя, каквито са повечето граждани на страната ни, за доброволното й комасиране. Това е верния път към уедреното земеделие. С това се създава възможност за ефективно използване на съвременната селскостопанска техника, за прилагане на модерни технологии в отглеждане на земеделските култури, за повишаване на производителността на труда и намаляване себестойността на продукцията. Само така средните и дребните земеделски стопани, обединени в кооперацията, могат да издържат на силно конкуриращият се пазар.
В контекста на тази теза, ще посоча още една реална заплаха в днешната обществено-икономическа система. В последните години, като се възползват от тежкото социално-икономическо положение на по-голямата част от земеделските стопани, разни купувачи и прекупвачи на земя, чуждестранни и наши, все по-агресивно се стремят да изкупят земята на земеделските стопани на безценица, както се казва за "жълти стотинки". Други "агромафиоти" примамват собствениците на земя с щедри обещания за висока рента и други дивиденти, с цел да ги склонят да напуснат кооперацията, която е сериозна пречка за агресивните им комерсиални намерения. Ако успеят да подмамят голяма част от собствениците на земя и ги придумат да напуснат кооперацията, както се казва - "да ги зарибят", резултатът за средните и дребните собственици на земя, за цели селища ще бъде фатален. На мястото на разбитата кооперация ще се настанят новите чорбаджии. Тогава, останали без конкурент, каквато е кооперацията, всички приемливи обещания ще отидат в небитието, а измамените ще се окажат под похлупака на жестоки експлоататори. И не само това. Като нормално за природата на чорбаджиите, те ще търсят от земята печалба на всяка цена, без оглед на почвеното плодородие и последствието от неговото намаление за бъдещите поколения. Ето защо от сърце и душа призовавам земеделските стопани да не продават земята, наследена от дедите и бащите им. Силата на българския селянин от векове е била в неговата родна земя. Тя е безценно богатство, което за разлика то всички други стоки има вълшебното свойство постоянно до възпроизвежда стойността си. Земеделската кооперация е единственият сигурен спасител на средните и дребните собственици на земя. Апелирам към всички тях да не допускат фатална грешка, да бъдат откъснати от земята на дедите и бащите си.
Второто основание в полза на кооперацията е, че тя е максимално демократична институция. С доброволната си форма на сдружаване, на равнопоставеност в управлението на кооперацията, независимото от имотното състояние на членовете й, е съграден един справедлив механизъм на кооперативна демокрация.
Механизъм, който създава оптимална прозрачност в дейността на председателя и управителния съвет. За разлика от кооперацията новоизлюпените земеделски чорбаджии и арендатори упражняват над арендодателите икономически диктат. Това е в силен ущърб на личния им интерес.
Третата съществена полза от съществуването и стабилизирането на земеделските кооперации е, че освен икономическата опора на член кооператорите тя е техен социален оазис. Това е така, защото при добри икономически резултати с решение на общото събрание, кооперацията може да формира фондове със социална и културна значимост които да се ползват от членовете на кооперацията и техните семейства. Тук ще посоча такива важни за кооперативната солидарност житейски проблеми като подпомагани на самотни и застаряващи кооператори, отпускане на помощи при медицински услуги, даване на стипендии на ученици и студенти, които имат отличен успех и са деца на кооператори и така нататък.
Не на последно място отчитам и факта, че дългогодишната традиция в развитието на кооперативното земеделие в България, е доказала, че кооперациите са фактор, който стимулира и поддържа благоприятен социално-психологически климат в населеното място. Във високо морални критерии в кооперативната общност се закрепват и издигат такива човешки добродетели като колективизма, солидарността, и взаимопомощта. Обследвайки историята на кооперациите в българското земеделие, стигнах до неопровержимата истина, че то е имало винаги определяща и решаваща роля за извеждане на страната ни от кризисни ситуации. При сегашната социално-икономическа криза, в която е изпаднала страната ни, всички институции в държавата, които имат отношение към българското земеделие, са длъжни да работят за изваждане на проблемите му на първо място. Ето защо считам, че все още грижите, които в последните години българското правителство полага за неговото развитие са недостатъчни. Сигурен съм, че за тези ми твърдения, правителствени представители ще се помъчат да ми опонират с отпусканите от няколко години субсидии.
Вярно е, че те са глътка въздух за земеделски кооперации и земеделски стопани. Но още по-вярно е, че сегашното правителство, лишавайки земеделските стопани и кооперациите от изплащане акциза върху горивата, цените, на които прекомерно нараснаха, закъсненията с изплащането на субсидиите, техния мизерен размер спрямо субсидиите, които се дават на другите европейски държави членки на Европейския съюз, обезценяват тази помощ и правят българското земеделие неконкурентно способно на европейския пазар. Още по-несправедливо, държавата постъпва към земеделските кооперации като облага рентата, която дават на член кооператорите си с ДДС. Това е прекомерен удар срещу тях. Антологично е земеделския производител от собствената си земя, с която не прави търговия да плаща ДДС. Тези факти говорят, че управляващите в България не зачитат българското земеделие.
Водите на българските реки и построените с труда на българския народ язовири, изтичат безпрепятствено в съседните държави. В същото време, българските напоителни системи, без да извършват полагащите им се качествени услуги и влагат инвестиции в разрушените напоителни съоръжения, одират кожата на земеделските кооперации и всички земеделски стопани с непосилни цени за напояване. Защо държавата не субсидира напоителните системи, с което ще бъде подпомогнато земеделието.
През годините на така наречения преход, приетите закони не осигуриха повишена отговорност и ангажименти за областните, общинските и кметските власти към земеделието. Те стоят обидно далеч от неговите проблеми.
Оставам с впечатление, че всички закони, които се приемани в последно време за земеделието са поставяли в неблагоприятно и неравностойно положение земеделските кооперации. По всяка вероятност съществуват сили, които са заинтересовани от фалита на кооперациите, за да се улесни земеделската мафия да приватизира земята на безценица. Тук ще посоча и посегателството и върху земеделската продукция от не съвестни граждани, която застрашително се разраства и е придобила епидемичен характер. Съществуващото законодателство не се справя ефективно с тези престъпления, в резултат на която безнаказаност, набезите над земеделската продукция стават все по-дръзки, арогантни и безконтролни. Тези обезпокоителни факти показват, че са необходими закони, които ще гарантират опазването на земеделската продукция от посегателството. Би било добре, това посегателство да се криминализира. Провинените лица да се лишават от социални помощи, ако не си плащат актовете, да се конфискуват в полза на държавата превозните средства и животните, с които е извършено престъплението. За по-големи престъпления нарушителите да се лишават от свобода.
Завършвайки, с твърда убеденост ще посоча, че в полза на народа, на средните и дребни собственици на земя е държавата, с подходящи законови мерки, да даде силна подкрепа за развитието на земеделските кооперации. Те най-добре се вписват в психологията и обичаите на народа ни за стопанисване на земята и са силно социално-икономическо средство за предпазване на селата от обезлюдяване.
Георги Захариев
Председател на земеделска кооперация, село Кънчево
8 март и жените или ... в какво се превръщат мечтите
"Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат."
Колко вярно е само, че каквото сам си направиш и Господ трудно ще ти го причини. Така, преди години-години назад, жените надигнали глас за равнопоставеност и ... успели. Ама толкова много успели в начинанието, че днес мъжете почти не се сещат, че равноправието опира до същността ни на хора, но не е задължително съвпадение на физическите характеристики на двата пола. Тоест - като хора, и мъжете и жените, имат право да получават равен статут в обществото, достъп да правата и задълженията в него, да не бъдат подценявани, а да имат възможността да вършат и се развиват точно в областта, която са си избрали. И все пак, мъжете и жените имат различни физически характеристики и, например, 10 килограмов товар за една жена е далеч по-тежък, отколкото за един мъж!
От друга страна пък, жените са доста вироглави, инатливи и целеустремени същества. Вероятно затова, като си решили да докажат на света, че могат всичко, го доказали толкова категорично, че днес, мъжете дори не си спомнят, че ДА ИМАШ ПРАВОТО ДА ПРАВИШ НЕЩО съвсем не е същото като да СИ ДЛЪЖЕН ВИНАГИ, ВСЯКОГА И НЕПРЕМЕННО ДА ГО ПРАВИШ! Още повече, че равните права, съвсем не означават, че жестовете на внимание и уважение трябва да изчезнат от мъжкото поведение.
И в този ред на мисли, 8 март съвсем не е ден, който отдавна е изгубил значението си като ден, който да бележи женските успехи. Само че, вероятно, днес трябва да се смени малко посоката на борбата. И от крайната еманципация, която е вече постигната кауза, жените да насочат усилията си към връщането на част от женските привилегии. Така, хем отново ще има за какво да се борим, хем празникът ще остане смислен, а не на предизвикващото снизхождение ниво - "ден на колежката".
Затова мили дами, внимавайте какво си пожелавате, защото се сбъдва, но по-голямо разочарование от сбъднатата мечта, всъщност няма!
Радостина Байчева
Жените - по-зле платени от мъжете
Трудът на жените в България е по-зле заплатен от труда на мъжете. Това обаче не се дължи на дискриминация, а на факта, че в някой сектори, където като заети лица преобладават жените, заплащането на труда е по-ниско. Това са предимно сферите на образованието, здравеопазване, услуги, държавна администрация и други. Влияние върху тази статистка оказва и факта, че жените са тези, които по-често и за повече време отсъстват от пазара на труда по естествени причини - майчинство и грижи за децата или възрастни членове на дома. Това се отразя както върху техния доход, така и върху размера на пенсиите им. Това сподели по време на информационния ден организиран от Българската търговско-промишлена палата в средата на миналата седмица в Казанлък, основния докладчик, икономиста и дългогодишен ръководител на редица предприятия в региона - Иван Славчев.
В България няма драстични случаи на дискриминация на пазара на труда, но все още липсва институционалната основа. Така накратко могат да се обобщят изводите от оценките на Европейската общност по отношение на изпълнението на директивите от ЕС за пазара на труда, коментира още Славчев. Той подчерта, че целта на информационния ден е работодатели и заети лица да се запознаят с мерки и политики на равнопоставеност на пазара на труда с цел стимулиране на тяхното прилагане, както и запознаване с Националната стратегия по темата, която засяга периода 2009-2015г. Въпреки че липсва дискриминация по полов признак на пазара на труда, все пак в нашата страна съществуват определени нагласи за това, че някой професии, роли в семейството или сфери на дейности, са по-подходящи определен пол, стана ясно още от доклада на Иван Славчев. Според изнесените от него данни, все още в България съществуват и предразсъдъци у някой работодатели спрямо младите жени, на които предстои да имат деца, затова и попадащите в тази група, често изпитват трудност да започнат работа.
Целите по отношение на постигане на равнопоставеност между мъжете и жените на пазара на труда, които нашата страна си е поставила, включват преди всичко приближаването на нивата на заплащане, както и увеличаване на процента на женското присъствие във властта. По втория показател, от 2007 година насам тенденцията сочи обаче по-скоро обратното - жените в 40-тото Народно събрание са били 22 % от броя на народните представители, за сметка на процентното им съотношение в 38-тото Народно събрание. Още по-слабо е представителството на жените в изпълнителната и местната власт, стана ясно още от подготвения доклад.
Според изнесените данни обаче, в България все по-отчетливо се наблюдава тенденция младите мъже да възприемат доста отговорно ролята си на баща и да участват активно в отглеждането на децата в семейството. Тази тенденция обаче все още е твърде слаба. Затова и към този момент, може да се каже, че в България жените определено имат по-малко свободно време за разлика от мъжете. Освен задълженията на работното си място, жените са натоварени с грижите за дома и децата, за възрастните и зависими членове на семейството. Тази натовареност произтича и от факта, че в страната ти все още не са достатъчно добре развити някой обществени услуги.
Информационният ден бе организиран по проект "Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й", изпълняван от БТПП и финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. В него се включиха както представители на Българската търговско-промишлена палата, така и представители на синдикални и браншови организации от Казанлък.
Радостина Байчева
В България няма драстични случаи на дискриминация на пазара на труда, но все още липсва институционалната основа. Така накратко могат да се обобщят изводите от оценките на Европейската общност по отношение на изпълнението на директивите от ЕС за пазара на труда, коментира още Славчев. Той подчерта, че целта на информационния ден е работодатели и заети лица да се запознаят с мерки и политики на равнопоставеност на пазара на труда с цел стимулиране на тяхното прилагане, както и запознаване с Националната стратегия по темата, която засяга периода 2009-2015г. Въпреки че липсва дискриминация по полов признак на пазара на труда, все пак в нашата страна съществуват определени нагласи за това, че някой професии, роли в семейството или сфери на дейности, са по-подходящи определен пол, стана ясно още от доклада на Иван Славчев. Според изнесените от него данни, все още в България съществуват и предразсъдъци у някой работодатели спрямо младите жени, на които предстои да имат деца, затова и попадащите в тази група, често изпитват трудност да започнат работа.
Целите по отношение на постигане на равнопоставеност между мъжете и жените на пазара на труда, които нашата страна си е поставила, включват преди всичко приближаването на нивата на заплащане, както и увеличаване на процента на женското присъствие във властта. По втория показател, от 2007 година насам тенденцията сочи обаче по-скоро обратното - жените в 40-тото Народно събрание са били 22 % от броя на народните представители, за сметка на процентното им съотношение в 38-тото Народно събрание. Още по-слабо е представителството на жените в изпълнителната и местната власт, стана ясно още от подготвения доклад.
Според изнесените данни обаче, в България все по-отчетливо се наблюдава тенденция младите мъже да възприемат доста отговорно ролята си на баща и да участват активно в отглеждането на децата в семейството. Тази тенденция обаче все още е твърде слаба. Затова и към този момент, може да се каже, че в България жените определено имат по-малко свободно време за разлика от мъжете. Освен задълженията на работното си място, жените са натоварени с грижите за дома и децата, за възрастните и зависими членове на семейството. Тази натовареност произтича и от факта, че в страната ти все още не са достатъчно добре развити някой обществени услуги.
Информационният ден бе организиран по проект "Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й", изпълняван от БТПП и финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. В него се включиха както представители на Българската търговско-промишлена палата, така и представители на синдикални и браншови организации от Казанлък.
Радостина Байчева
Над 40 деца твориха в Работилницата за мартенички
Над 40 деца взеха участие в провелата се за пръв път Работилница за мартенички в град Казанлък. Малчуганите твориха със своите ръчички мартенички, в които вплитаха сръчно пожелания за здраве, благоденствие, надежда и една детска мечта.
В Работилницата за мартенички взеха участие и децата от Центъра за деца с увреждания и възпитаниците на НЧ "Жар" от Ателие "Пъстроцвет" с ръководител Катя Зографова.
Организатор на Работилницата за мартенички е Общинска библиотека "Искра" заедно с ОУ "Паисий Хилендарски" гр. Казанлък. Мероприятието се провежда за първи път тази година и има за цел библиотеката да съпътства децата през цялата година в националния празничен календар.
"Организирането на мероприятие като това има за цел да покаже, че винаги може да се намери мост между институцията и читателската аудитория и ние ще продължим да работим в тази насока. И това да се превърне в традиция за библиотеката ни.", заявиха от ръководството на библиотеката.
Изработените от децата мартенички с помощ-та на екипа на библиотека "Искра" бяха подредени в изложба, която носи името "Пъстри мартеници". Детската изложба на мартенички ще остане да краси фоайето на общинската библиотека в Казанлък до първия цъфнал кукуряк, до първия пролетен слънчев лъч, съобщиха от екипа на Общинската библиотека.
ДОЛИНА
В Работилницата за мартенички взеха участие и децата от Центъра за деца с увреждания и възпитаниците на НЧ "Жар" от Ателие "Пъстроцвет" с ръководител Катя Зографова.
Организатор на Работилницата за мартенички е Общинска библиотека "Искра" заедно с ОУ "Паисий Хилендарски" гр. Казанлък. Мероприятието се провежда за първи път тази година и има за цел библиотеката да съпътства децата през цялата година в националния празничен календар.
"Организирането на мероприятие като това има за цел да покаже, че винаги може да се намери мост между институцията и читателската аудитория и ние ще продължим да работим в тази насока. И това да се превърне в традиция за библиотеката ни.", заявиха от ръководството на библиотеката.
Изработените от децата мартенички с помощ-та на екипа на библиотека "Искра" бяха подредени в изложба, която носи името "Пъстри мартеници". Детската изложба на мартенички ще остане да краси фоайето на общинската библиотека в Казанлък до първия цъфнал кукуряк, до първия пролетен слънчев лъч, съобщиха от екипа на Общинската библиотека.
ДОЛИНА
286 са потърсили съдействие от депутата Караниколов
286 жители на общината, са потърсили за помощ или съдействие в приемния му ден, казанлъшкият народен представител от ГЕРБ Емил Караниколов. Приемните си дни депутатът провежда всеки втори понеделник от месеца, в продължение на година, отчете той пред журналисти. По неговите думи, срещащите се него граждани поставят предимно проблемим касаещи работата на общинска администрация или по-скоро бездействието й, по въпроси поставени от гражданите. С надежда за помощ при народния представител идват и трайно безработни хора, както и такива, които споделят свои проблеми свързани със съдебната система - междусъседски конфликти или спорове за земя. "В повечето случаи единственото, което мога да направя е да насоча гражданите към съответното лице, което е компетентно да реши техния проблем, било то ресорен заместник кмет или общински служител, когато се касае за въпрос свързан с общинска администрация, или специалист в дадена област - например адвокат или работодател." - коментира още Караниколов.
Освен за да споделят лични неволи и проблеми, оказва се, че приемната на народния представител са посетили и активни граждани, с препоръки за законодателни инициативи или такива, които са коментирали с него приети вече закони, като са споделили съответно своето одобрение или несъгласия с тях.
Радостина Байчева
Освен за да споделят лични неволи и проблеми, оказва се, че приемната на народния представител са посетили и активни граждани, с препоръки за законодателни инициативи или такива, които са коментирали с него приети вече закони, като са споделили съответно своето одобрение или несъгласия с тях.
Радостина Байчева
ГЕРБ ще финансира младежки проекти
3 проекта с по 3 000 хиляди лева ще финансира местната структура на партия ГЕРБ, съобщиха от ръководството й в края на миналата седмица. Идеята на ръководството но партията е, да се даде възможност на всички младежи от общината, на възраст от 17 до 35 години, да представят своите идеи, като най-добрите ще получат шанс за реализация.
"По наше наблюдение, именно в тази възрастова група, младите хора остават някак в сянка от общественото внимание. Докато младежите са в училище, има проекти, по които училищата работят и това предоставя възможност за изява. Но останали извън системата, младежите трудно могат да намерят път, по който да представят и реализират свои идеи." - коментира по повод инициативата общинският съветник от ГЕРБ Теменужка Папазова.
Няколко са направленията, в които младите хора на Казанлък ще могат да разработват инициативи: Красивa и приветливa околна среда; Достъпна среда за хора с увреждания; Доброволчеството - основна форма за възпитание на младите хора; Младите хора и политическите партии - обединени в структурния диалог; Културно-историческото наследство и младите хора и Спортът и туризмът, като начин на живот.
Акцентирането върху конкретни проблеми, характерни за Община Казанлък в една от посочените теми, ще е задължителен компонент за представените проекти, поясниха още от ГЕРБ. Конкурентноспособността на кандидатстващото предложение ще зависи също от значимостта на проекта, устойчивостта на неговите резултати, участието с доброволен труд. Предвидените в проекта дейности трябва да бъдат реализирани в срок до 20 септември 2011г. Срокът за представяне на отчетите по проектите е 30 септември 2011г., когато ще се направи отчитане на изпълнените проекти и официално закриване на програмата.
В началото на тази седмица стана ясно, че първите проекти вече са подадени.
Регистрaционни формуляр за участие, кандидатите могат да получат след писмена заявка за участие в свободен текст на e-mail gerb_kz_konkurs@abv.bg
Проекти могат да се подават до 15 април 2011 г.
Радостина Байчева
"По наше наблюдение, именно в тази възрастова група, младите хора остават някак в сянка от общественото внимание. Докато младежите са в училище, има проекти, по които училищата работят и това предоставя възможност за изява. Но останали извън системата, младежите трудно могат да намерят път, по който да представят и реализират свои идеи." - коментира по повод инициативата общинският съветник от ГЕРБ Теменужка Папазова.
Няколко са направленията, в които младите хора на Казанлък ще могат да разработват инициативи: Красивa и приветливa околна среда; Достъпна среда за хора с увреждания; Доброволчеството - основна форма за възпитание на младите хора; Младите хора и политическите партии - обединени в структурния диалог; Културно-историческото наследство и младите хора и Спортът и туризмът, като начин на живот.
Акцентирането върху конкретни проблеми, характерни за Община Казанлък в една от посочените теми, ще е задължителен компонент за представените проекти, поясниха още от ГЕРБ. Конкурентноспособността на кандидатстващото предложение ще зависи също от значимостта на проекта, устойчивостта на неговите резултати, участието с доброволен труд. Предвидените в проекта дейности трябва да бъдат реализирани в срок до 20 септември 2011г. Срокът за представяне на отчетите по проектите е 30 септември 2011г., когато ще се направи отчитане на изпълнените проекти и официално закриване на програмата.
В началото на тази седмица стана ясно, че първите проекти вече са подадени.
Регистрaционни формуляр за участие, кандидатите могат да получат след писмена заявка за участие в свободен текст на e-mail gerb_kz_konkurs@abv.bg
Проекти могат да се подават до 15 април 2011 г.
Радостина Байчева
Община Казанлък ще кандидатства за Етикет
Комисията по култура към Общински съвет Казанлък, одобри доклад, касаещ участие на Община Казанлък в процедура по присъждане на Етикет за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа в изпълнение на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво, съобщиха от пресцентъра на местния законодателен орган. Целта на Етикета е да гарантира, че гражданите знаят, че имат право на добро управление, познават качеството на управление и изразяват очакванията си, местните власти разбират своите силни и слаби страни и знаят как да подобрят управлението и др. Да кандидатстват са поканени всички български общини. Оценката и подборът им ще се извършва от акредитирана Комисия - обществено-държавен орган за изпълнение на Стратегията. Срокът за кандидатстване е от 1.02 до 10.03 т.г. Докладът бе внесен на 16.02., съобщиха още от пресцентъра на Общински съвет Казанлък.
Долина
Долина
Европа - човешките истории зад числата
коментар на Ивайло Калфин, член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите
Срещата с българския евродепутат Ивайло Калфин, беше в средата на февруари, по време на семинар за журналисти с българските представители в Европейския Парламент. За най-важните задачи, които Обединена Европа си поставя и за начина, по който България се вписва в голямото европейско семейство, ето какво сподели Ивайло Калфин.
Европа зад Числата
Преди две години, френският президент поръча едно изследване на Джорджес Щиглис и екип известни учени, които да отговорят на един въпрос, който си задават много политици. Защо когато има добри икономически показатели и отлични статистически резултати, политиците губят изборите? Това се случва и у нас разбира се, не сме изключение. Това което отговориха тези икономисти е свързано с психологията и качеството на живот. Те казват така - това, че показвате растеж на икономиката от 2, 3 или 5 %, показвате големи чужди инвестиции и намаляващи проценти на безработица, много малко засяга отделния човек.
Това което го прави щастлив са по-други неща. И тук изпадаме в едно обяснение, което е извън икономиката и за което дори въпросният екип учени, водени от нобелов лауреат не могат да дадат обяснение. Защото във всяка държава, във всеки град може да има различни представи за това кое е хубаво, кое е добро като качество на живот и кое не е.
Европейският съюз, според мен е нещо, което трябва да погледнем именно по този начин, не като числа, а като това, какво носи той на всеки. А факт е, че той носи различни неща на различните хора. А това зависи от очакванията им и от способността му да отговори на очакванията на всички тези хора. Това се вижда изключително много в дебатите по бюджета и следващата бюджетна рамка /бюджета на ЕС се планира за по-дълги периоди/. В момента сме в период 2007-2013 и сега се обсъжда как ще изглежда бюджета след 2013 година.
Новият бюджет
От създаването на Европейския съюз до сега, начина по който той формира приходите се е изменил значително. Съответно се е изменило значително и отношението към неговия бюджет. Ако в началото близо 80 % от бюджета се е формирал от мита, различни видове налози, тогава идеята е била само общ пазар, нищо повече, сега 80% от бюджета на ЕС се формира от субсидии от страните членки и собствените приходи са под 20%. Което означава, че за всяка страна членка вноската за европейският съюз е разход за държавния бюджет. От този разход, ние чакаме след това да ни се върне някаква стойност и затова, според мен, доста елементарно се гледа, много често, на ЕС като - ние колко даваме и колко взимаме, повече ли даваме или повече взимаме? Ние взимаме повече от него и то в чисто финансов план. Но не е само това въпросът. Проблемът е, че в момента, в който всяка страна членка си съкращава бюджетните разходи по всички пера - образование, социална дейност, благоустройство… това перо в бюджета, което стои в разход, боде очите на много законодатели. И те казват, примерно - не може да намаляваме издръжката на университетите в Англия, а да внасяме същата вноска в ЕС. Тоест - като намаляваме, ще намалим и вноската - както ние имаме програма за свиване на разходите, нека и ЕС да си направи същата програма. Това е точно толкова неправилна икономически теза, колкото и тази - Дайте да видим колко пори взимаме от ЕС. Защото Европейският съюз създава нещо, което едва ли може да се измери пряко - това е така наречената европейска добавена стойност. По тази тема, групата на социалистите организира сега в началото на март слушане. Доклад от Европейската комисия, който ще бъде публикуван по-късно се подготвя в момента и е озаглавен "Цената на неЕвропа", тоест какво би се случило с всяка от страните членки, ако нямаше ЕС.
Един евро цент
Резултатите са много интересни. Оказва се, че един холандски гражданин, който внася около 500-600 евро годишно в ЕС, Холандия е един от големите донори в ЕС, получава косвено, в проценти, някъде около 2500 евро. Не в брой разбира се, а като облаги от членството на страната му в ЕС. От това, че Холандските пристанища са най-големите пристанища в ЕС, от това, че от там минава много трафик и така нататък. Оказва се, че едно евро в много случаи, когато се похарчи на европейско равнище, постига много повече, отколкото когато се похарчи на национално, в която и да било от 27 страни-членки. Така че, когато се говори за бюджета на ЕС трябва да гледаме европейската добавена стойност - какво повече дава на ЕС в сравнение с това, ако се направи на 27 отделни политики. Това трудно се разбира от законодателите, оценявам го, разбирам ги.
Европейските пари - помощи или активатор на политики
На практика, европейският бюджет не е решаващ фактор. Ние действително свързваме ЕС до голяма степен със средствата, които има в него, за България те са огромни. Европейският бюджет обаче, не е сам по себе си решаващ икономически фактор. Той сам по себе си нито може да направи Европа, или страните-членки, супер конкурентно способни, нито може да им построи пътищата, да им направи научните изследвания - не може. Имаше в рамките на обсъжданията на следващата финансова рамка една много хубава мисъл от Данюта Хюбнер, която беше комисар в предишната комисия по регионално развитие - "Спрете да гледате на Европейските фондове за Източна Европа като на някакви помощи. Те не решават проблеми, те създават предпоставки. Те привличат национални каузи - публични или частни." Затова и на мен ми е много смешно, като чувам в България министри да казват - "Ние ще се борим с безработицата като разчитаме на европейските средства". Ами не можем да се борим с безработицата с европейски средства, няма как, те не са измислени за това. Или като казват, че ще построим пътната си инфраструктура в европейските средства. Може да вземеш средства, но ако не осигуриш съфинансиране няма как да стане. Европейските средства са един сравнително малък процент, те действително трябва да увличат край себе си, да са катализатор на привличането на други средства. Така че, когато говорим за европейският бюджет е много важно да избягаме от числата. Защото числа много лесно се спекулира. Трябва обаче да гледаме политиките - тоест, до какво водят тези числа, до какво водят тези средства. И ако средствата се използват разумно, те водят точно до това - до увличане на национални публични финанси и на частни инвестиции, така че да се постигне някоя политика.
Европейските пари и европейската политика
Второто нещо за което служи европейският бюджет и европейските средства е до някъде за изравняване на политиките. Това е една задача, с която те се справят с много променлив успех. Добрите примири са Ирландия, Испания, Португалия, в които бяха налети много европейски пари и тези страни, действително, за един период от 10-15 години, направиха много голяма крачка напред.
Важното в случая обаче е, че ЕС започва да се връща към нещо, което беше позабравил - към това, че икономическите инструменти, икономическата интеграция, се води от икономически закони, а не от политически пожелания. Ако еврото до голяма степен беше възприемано като политически проект, днес Европа се връща към това - какви са условията да има обща валута в няколко страни. Защото се оказа, че когато има една обща валута и Централната европейска банка поддържаше ниски лихвени проценти, заемите за Германия отиваха в инвестиции в технологии, заемите за Испания - в покупки на недвижими имоти. Виждате как една и съща политика се отразява коренно различно на две отделни страни. В резултат на това днес в Еврозоната има много повече различие в страните членки, отколкото в началото. Това е наопаки на всички икономически закони и ако продължи по същия начин, това е пътя Еврото да се разпадне. Колкото повече са различията между страните в икономическото развитие, толкова по-малко възможност имат те да поддържат обща валута. И заради това с всички си действия в момента ЕС се връща към това, да създаде хомогенна икономика в Еврозонота.
Приоритетите на Европа
Ако погледнете основните документи, които очертават рамката за след няколко години. Два са проблемите, които ЕС смята, че са най-важни за него. Първият е свързан с премахване на макроикономическите опасности за фалити - било на държави, било на Еврозоната, които да разклатят цялата система. И вторият приоритет е създаване на условия за растеж.
Не съм съгласен с твърдението,че една страна както влиза в кризата, така и излиза. Това го доказва включително и практиката на страните в еврозоната. Когато започваше кризата - 2008-2009 година, страните от еврозоната увеличиха държавните разходи, за да омекотят ефекта й. В страни като Великобритания например, бюджетният дефицит стана 12-13% - огромен бюджетен дефицит. След това идва периода на много големи икономии - 85 милиарда паудна ще бъдат намалени държавните разходи на Великобритания между 2011-215 година. Въпреки това, те казват - ние намаляваме общия бюджет и в същото време инвестираме повече в наука и образование и нови технологии. И това е начина, по който си представя ЕС, ще видим до колко е прав, че това ще са начините икономиката да е по-конкурентно способна след края на кризата. Не да стискаме зъби и да чакаме да мине кризата, а да инвестираме там, където след кризата икономиките ще бъдат доста по конкуретнто способни. Това като политика може да се види в основните европейски документи, в "Европа 2020" и в националните политики на големите страни. За съжаление това не го виждам у нас.
Къде е България
Накратко - в двете области приоритет за ЕС - образованието и възобновяемите енергийни източници, ние сме си поставили много общи или нереалистични цели. Пример - енергийната ефективност. В България харчим страшно много енергия и ако си мислим, че ако ЕС постигне след 10 години 20 % намаление на разхода на енергия, каквато цел си е поставил той, а ние постигнем 25% и ще се приближим до него, аз имам достатъчно аргументи, за да докажа, че ние тогава ще сме още по-далеч отколкото сме сега от европейските равнища. Тоест, този процент който ние сме заложили, няма да ни помогне на наваксаме изоставането си спрямо страните от ЕС и след 10 години, когато те са постигнали своите заложени проценти, ще се окажем още по-изостанали спрямо тях.
Радостина Байчева
За паметниците
/Читателска поща/
Да не забравяме, че ако Стара Загора е градът на липите и поетите, то Казанлък е градът на "белоцветните" вишни и художниците. Сред имената на големите казанлъшки художници блести със своя яркост, чиста, самобитна светлина и името на Иван Милев.
Приветствам и подкрепям идеята на Йорданка Трополова за издигане паметник на големия казанлъшки художник поместена в бр.2 на вестник "Долина". Не съм компетентен по въпросите на изобразителното изкуство и не бих могъл да взема компетентно отошение за художествените и въздействащи качества на картините на Иван Милев. Едва ли е необходимо, обаче специално образование човек застанал пред картините му да не разбере, че стои пред едни великолепни картини, изписани с изключителна вещина от ръцете на един самоук народен гений. Години преди промените работех в отдел "АБ" на градския Народен Съвет. Във връзка с предстоящото строителство на Музей на тракийската култура, днес галерия-музей, посетих музей "Искра" за съгласуване на някой технически решения. В една от залите имаше изложени картини и аз се спрях, за минутка да ги разгледам. Още с първия си поглед прецених, че това са картини на голям майстор на четката. С изненада и изумление разбрах, че са на казанлъшки художник и че се казва Иван Милев, за когото до тогава нищо не знаех.
Дълго се възхищавах и любувах на великолепните картини и с приповдигнато настроение напуснах музей "Искра".
Не веднъж след това съм срещал името му в национални вестници и списания за култура, каквито тогава имаше много и винаги съм си мислил, че това е нашия голям художник.
Днес след толкова години съм позабравил картините му, но разбрах тогава, че те са шедьоври и както пише Йорданка Трополова: "... да напомня (паметника) за този самороден гений, с когото биха се гордели не само всеки град, но и всяка държава."
В по-късни години научих, че освен великолепен художник е и невероятно добър поет и прозаик, Иван Милев е бил с ясно изразена гражданска позиция, общувал с прогресивни младежи, приятели на Гео Милев и Бончо Шанов.
След всичко което споделих бих искал да разширя идеята на Йорданка Трополова. В началото на сседемдесетте години на миналия век по случай наближаващата 100 годишнина от Освобождението на България от турско робство, партийното и държавно ръководства на страната ни решиха да бъде изградена Панорама по подобие на панорамата в Москва за Бородинската битка. Чрез средствата за масова информация, историци, художници, архитекти, общественици дебатираха, спореха за местото на панорамата. Едни настояваха да бъде издигната между Шейново и голямата тракийска могила "Косматката", като в идейните проекти се предвиждаше край нея до Шейново и Шипка да се построи огромен парк, с алеи, със скулптурни фигури, с паметници на героите, на героите от Освободителната руско-турска война.
Втората идея бе да се построи на връх "Шипка" като се вкопае дълбоко в земята.
Но надделя идеята да бъде издигната край Плевен. Напълно справедливо разбирасе, шейновци, не без завист тогава поглеждахме към Плевен, който ни "открадна" панорамата. По-късно в Шейново и Казанлък се роди идеята от двете страни на "Алеята на Славата", както аз я наричам, пред паметника на Победата край Шейново да бъдат издигнати паметници на Генерал Скобелев, Радецки, Мирски, Столетов, на полк. Панютин и на барабанчика на неговия полк, на руски войници и български опълченци. Тази идея бе прегърната от Окръжното ръководство, но не ми е известно, защо не бе реализирана. Преди години бях на екскурзия до Букурещ. Извън града мисля, че от едната страна на магистралата видяхме издигнати паметници на писатели, художници и видни деятели на румънската държава.
Защо разказах всичко това. Мисля, че бихме могли да почерпим, да вземем нещо от идеите на нашите предшественици, от историците, от специалиситите, които за щастие в голямата си част са живи и днес са живата история на великите, на славните години преди. Не бихме ли могли да издигнем паметници по булеварда на славата, още от сега да го назовем и същия да започне от Розариума и стигне до Паметника на героите септемврийци от 1923 година до Крънското ханче. По този булевард нека извисят високо глава паметниците на Иван Милев, Дечко Узуноив, Нено Балкански, Петко Стайнов, Чудомир и други от нашия край, както и паметниците на много антифашисти, на хайдути, които имахме и с които се гордеем, паднали със смъртта на героите в името на свободата и справидливостта. На този булевард на Славата да издигнем паметници и на руските генерали и войни които споменах по-горе. Разбирам, че идеята е голяма и трудн за реализиране, някои ще кажат че няма пари, което аз не приемам, защото както е тръгнало пари и след още 100 години "няма" да има, но все пак от някъде трябва да се започне. Може би паметници трябва да издигнем в Розариума, от северната страна например. За съжаление Розариума в този му вид не е подходящ. Преди години се говореше, че предстои реконструкция и обновяването му по японски проекти и със техни специалиости. Крайно време е Розариума да придобие нов привлекателен вид с много рози, зеленина и добре издигнати паметници.
Чувствам се задължен да спомена и други художници участвали активно в културния живот на Казанлък и достойно вписани в летописа на града ни. Добро приятелство ме свързваше и с Илия Балкански, преподавател в Художествената галерия, брат на Нено Балкански. Не веднъж в дома му на улица "Константин Величков" съм разглеждал и възхищавал на великолепните му картини. Приятел бях и на големия самобитен художник от Шейново Йордан Кърков. Преди около десетина години на едно честване на художника в изложбената зала на ул. "Искра" в словото си перефразирах големия изкуствовед Кенет Кларак, като казах, че зад тъмната кора на ябълките нарисувани от художника се вижда как ябълковия сок, като че ли трепти, движи се, пълен с много слънце, захар и арамот. Такива са казанлъшките художници - големи, велики и талантливи!
Тези идеи могат да бъдат реализирани!
Нали един голям руски учен в близкото минало казваше, че "България е страна на духа!" Пък нали за висотата на духа на един народ се съди по поддържаните и построени паметници - паметта на народа!
Но нека започнем с реализирането на чудесната и патриотична идея на Йорданка Трополова, като за целта се изгради сериозен и отговорен инициативен комитет за издигане паметника на подходящо място на големия казанлъшки художник Иван Милев! Нека с това дело докажем, че паметта на казанлъчани още е жива!
Иван Шанов
Да не забравяме, че ако Стара Загора е градът на липите и поетите, то Казанлък е градът на "белоцветните" вишни и художниците. Сред имената на големите казанлъшки художници блести със своя яркост, чиста, самобитна светлина и името на Иван Милев.
Приветствам и подкрепям идеята на Йорданка Трополова за издигане паметник на големия казанлъшки художник поместена в бр.2 на вестник "Долина". Не съм компетентен по въпросите на изобразителното изкуство и не бих могъл да взема компетентно отошение за художествените и въздействащи качества на картините на Иван Милев. Едва ли е необходимо, обаче специално образование човек застанал пред картините му да не разбере, че стои пред едни великолепни картини, изписани с изключителна вещина от ръцете на един самоук народен гений. Години преди промените работех в отдел "АБ" на градския Народен Съвет. Във връзка с предстоящото строителство на Музей на тракийската култура, днес галерия-музей, посетих музей "Искра" за съгласуване на някой технически решения. В една от залите имаше изложени картини и аз се спрях, за минутка да ги разгледам. Още с първия си поглед прецених, че това са картини на голям майстор на четката. С изненада и изумление разбрах, че са на казанлъшки художник и че се казва Иван Милев, за когото до тогава нищо не знаех.
Дълго се възхищавах и любувах на великолепните картини и с приповдигнато настроение напуснах музей "Искра".
Не веднъж след това съм срещал името му в национални вестници и списания за култура, каквито тогава имаше много и винаги съм си мислил, че това е нашия голям художник.
Днес след толкова години съм позабравил картините му, но разбрах тогава, че те са шедьоври и както пише Йорданка Трополова: "... да напомня (паметника) за този самороден гений, с когото биха се гордели не само всеки град, но и всяка държава."
В по-късни години научих, че освен великолепен художник е и невероятно добър поет и прозаик, Иван Милев е бил с ясно изразена гражданска позиция, общувал с прогресивни младежи, приятели на Гео Милев и Бончо Шанов.
След всичко което споделих бих искал да разширя идеята на Йорданка Трополова. В началото на сседемдесетте години на миналия век по случай наближаващата 100 годишнина от Освобождението на България от турско робство, партийното и държавно ръководства на страната ни решиха да бъде изградена Панорама по подобие на панорамата в Москва за Бородинската битка. Чрез средствата за масова информация, историци, художници, архитекти, общественици дебатираха, спореха за местото на панорамата. Едни настояваха да бъде издигната между Шейново и голямата тракийска могила "Косматката", като в идейните проекти се предвиждаше край нея до Шейново и Шипка да се построи огромен парк, с алеи, със скулптурни фигури, с паметници на героите, на героите от Освободителната руско-турска война.
Втората идея бе да се построи на връх "Шипка" като се вкопае дълбоко в земята.
Но надделя идеята да бъде издигната край Плевен. Напълно справедливо разбирасе, шейновци, не без завист тогава поглеждахме към Плевен, който ни "открадна" панорамата. По-късно в Шейново и Казанлък се роди идеята от двете страни на "Алеята на Славата", както аз я наричам, пред паметника на Победата край Шейново да бъдат издигнати паметници на Генерал Скобелев, Радецки, Мирски, Столетов, на полк. Панютин и на барабанчика на неговия полк, на руски войници и български опълченци. Тази идея бе прегърната от Окръжното ръководство, но не ми е известно, защо не бе реализирана. Преди години бях на екскурзия до Букурещ. Извън града мисля, че от едната страна на магистралата видяхме издигнати паметници на писатели, художници и видни деятели на румънската държава.
Защо разказах всичко това. Мисля, че бихме могли да почерпим, да вземем нещо от идеите на нашите предшественици, от историците, от специалиситите, които за щастие в голямата си част са живи и днес са живата история на великите, на славните години преди. Не бихме ли могли да издигнем паметници по булеварда на славата, още от сега да го назовем и същия да започне от Розариума и стигне до Паметника на героите септемврийци от 1923 година до Крънското ханче. По този булевард нека извисят високо глава паметниците на Иван Милев, Дечко Узуноив, Нено Балкански, Петко Стайнов, Чудомир и други от нашия край, както и паметниците на много антифашисти, на хайдути, които имахме и с които се гордеем, паднали със смъртта на героите в името на свободата и справидливостта. На този булевард на Славата да издигнем паметници и на руските генерали и войни които споменах по-горе. Разбирам, че идеята е голяма и трудн за реализиране, някои ще кажат че няма пари, което аз не приемам, защото както е тръгнало пари и след още 100 години "няма" да има, но все пак от някъде трябва да се започне. Може би паметници трябва да издигнем в Розариума, от северната страна например. За съжаление Розариума в този му вид не е подходящ. Преди години се говореше, че предстои реконструкция и обновяването му по японски проекти и със техни специалиости. Крайно време е Розариума да придобие нов привлекателен вид с много рози, зеленина и добре издигнати паметници.
Чувствам се задължен да спомена и други художници участвали активно в културния живот на Казанлък и достойно вписани в летописа на града ни. Добро приятелство ме свързваше и с Илия Балкански, преподавател в Художествената галерия, брат на Нено Балкански. Не веднъж в дома му на улица "Константин Величков" съм разглеждал и възхищавал на великолепните му картини. Приятел бях и на големия самобитен художник от Шейново Йордан Кърков. Преди около десетина години на едно честване на художника в изложбената зала на ул. "Искра" в словото си перефразирах големия изкуствовед Кенет Кларак, като казах, че зад тъмната кора на ябълките нарисувани от художника се вижда как ябълковия сок, като че ли трепти, движи се, пълен с много слънце, захар и арамот. Такива са казанлъшките художници - големи, велики и талантливи!
Тези идеи могат да бъдат реализирани!
Нали един голям руски учен в близкото минало казваше, че "България е страна на духа!" Пък нали за висотата на духа на един народ се съди по поддържаните и построени паметници - паметта на народа!
Но нека започнем с реализирането на чудесната и патриотична идея на Йорданка Трополова, като за целта се изгради сериозен и отговорен инициативен комитет за издигане паметника на подходящо място на големия казанлъшки художник Иван Милев! Нека с това дело докажем, че паметта на казанлъчани още е жива!
Иван Шанов
РОЖБА НА БЪЛГАРО - РУСКАТА ДРУЖБА
Павел баня е своеобразен жив паметник на българо-руската дружба. Дружба създадена там горе на Балкана в ожесточените августовски боеве през 1877 година и споена с кръвта на хилядите руски богатири и български опълченци , дали живота си за Свободата на България. Първите жители на това китно селище са били мобилизирани на върха и са взели активно участие. С колята си мъжете помагали на братушките, като превозвали провизии до бойната линия. Жените превързвали и хранели ранените бойци . Децата тичешком под огнените гърмежи ходели на изворчето и носели вода за пиене. От горещината въздухът трептял, наситен с барутен дим и мирис на опърлено живо месо. Войната продължила .Отлитнали горещите летни дни, настъпили студените дни и нощи на есента. Разбрало се, че ще се зимува в Балкана. Настанени в село Юруклии, при тежки условия турийци прекарват лютата зима. След падането на Плевен руските войски и българското опълчение щурмуват в Балкана и през Химитлийската пътека се спускат в Казанлъшкото поле. С победен бой в първите дни на януари 1878 година освобождават Шипка, Шейново, Хаджидимитрово, Крън, Казанлък ... Нашите деди узнали, че казанлъшките села са освободени и в края на януари и в началото на февруари се завръщат гладни и болни в родното си село Турия. Заварват домовете си съборени, опожарени, изпепелени, а близките им стари и немощни, болни и недъгави хора на брой 40 - зверски заклани и изгорени живи. Покрусени от стореното, потърсели помощ Делегация от десетина души в състав: Тодор Митев - Даскала, Христо Попов, Лальо Дражев, Стойно Караиванов, Нено Пиперов и други будни турийци отиват в Казанлък и се срещат лично с майор Павел Николаевич Попович - главен гарнизонен началник и бивш ръководител на Пета опълченска дружина за съвет и помощ. Той ги посреща братски, изслушва внимателно техните болки и страдания и ги посъветва по-скоро да си изградят ново селище. В същият ден издава заповед да бъдат задържани край Мъглиж и Тулово прииждащите бегълци - турци под предлог, че има карантина за заразна болест - епидемия. Окрилени от топлите приятелски думи делегатите се завръщат, мобилизират населението и със сетни сили се захващат на съзидателен труд. На 3 март 1878 година на голата рътлина във вековната дъбова гора, близо до целебните геотермални извори с подръчни материали построяват селище с 132 къщи. С чувство на искрена благодарност и братско уважение за оказаната помощ жителите - новодомци още същия ден единодушно решават селището да носи името ПАВЕЛ - на Негово превъзходителство майор Павел Николаевич Попович. Така во веки веков да остане името на създателя. Нека да се знае, да се помни от малки и големи, та кога бъде запитано, то с гордост да се каже : С идването на храброто руско войнство на Трети март, лето господне 1878-о е създадена Павел баня. Майор Павел Попович престоява в Казанлък до края на месец май 1879 година. През това време той идва в село Павел да помогне за административното изграждане на селището. В топлите пролетни дни павелци преорават нивите и ги засяват с летни храни - картофи, боб, бакла, леща, царевица. Всяко семейство се стремяло да подготви храна и дърва за предстоящата зима. Доскорошните козари и дървари стават земеделци, животновъди и опитни розопроизводители. През есента на 1879 година откриват училище носещо името на поета Христо Ботев, който имал лични познати и бойни другари от новото село Павел. През 1903 година основават читалище " Напред ", а в 1910 година откриват районна прогимназия. Културно-просветните дейци действат със самочувствие, убедени в това,че селището им заслужава да заеме челно място в западния казанлъшки край. През 1922 година селището добива днешното си име Павел баня. Курортът израства, развива се, разцъфтява като розова пъпка. Водоснабдява се с чиста балканска вода за пиене, създават и уреждат привлекателен парк с цветни градини и алеи с високи фонтани и розови тунели на влюбените. Построяват се най-хубавата училищна сграда, вили, хотели, пивници жилищни сгради с уредени дворове. В края на 30-те години започва строежа на модерен балнеосанаториум, единствен по рода си на Балканския полуостров. Втората световна война започва и строежът се спира. Чак през 1956 година се довършва и уреденият балнеосанаториум съдейства за развитието на курорта с национално и международно значение . Павел баня става център на селата от Горна Тунджа. Когато през 1959 година жителите на съседното село Виден и някои семейства от с. Турия се изселват и построяват две нови махали Павел баня се разпуква като розов цвят. Всички стопани изграждат нови къщи. Старите керемиди се заменят с нови цигли. Плевните и оборите стават гаражи и стаички за живеене. Построява се нов училищен корпус, който се ползва от двете средни училища. Построяват се детска градина, почивни станции, хотели и балнеолечебници. В чест на 100 годишнината от рождението си Павел баня беше обявена за град. Читалищните дейци организират мащабни културни мероприятия, в които вземат участие колосите на българския театър, на музикалното и вокалното изкуство. Читалищните състави: Смесен хор за школувано пеене, ученически хор, танцов ансамбъл, Карнавален ансамбъл се наредиха между най-добрите художествени състави в страната. Тук доживя старините си и умря в почит и уважение Цанко Минков - Комитата - участник в четата на Ботев. Тук блесна и се извиси яркият талант оперния тенор Тодор Русев Мазаров. Павел баня беше любимо място за творчески вдъхновения на Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир. Тук засвети и поетичната звезда на Алеко Андреев - Пламенов. По идея на читалищния работник Христо Иванов, художникът Михалис Никос Гарудис нарисува почетния знак - герб на Павел баня. Композиторът Йоско Йосифов по текст на поета Димитър Точев създаде песен - химн на Павел баня за школуван хор и пиано. Тези величави творби са подарък на Павел баня. Будното предприемчиво население унаследило ценните добродетели на непокорните предци, с ентусиазъм и изблик на оправдана любов към селището си, радее за разцъфтяването на курорта, за превръщане на землището му в пъстър килим от рози, лавандула, лозя и овощни градини.
За мен Павел баня е всичко - земя и небе, слънце и въздух, майчина люлка, завързана за върховете на Средна гора и Стара планина, босоного детство по тучни ливади край лъкатушна Тунджа, омаен шепот на изкласили жита и сладка песен на чучулига, звънлив смях и горчилка, сълзи и болка ... И едно бяло читалище, съхранило в топло бащино огнище изконни български традиции. Под стряхата на това читалище премина моята младост и изгоря огъня , който носех в сърцето си.
ХРИСТО ПОРОВ
За мен Павел баня е всичко - земя и небе, слънце и въздух, майчина люлка, завързана за върховете на Средна гора и Стара планина, босоного детство по тучни ливади край лъкатушна Тунджа, омаен шепот на изкласили жита и сладка песен на чучулига, звънлив смях и горчилка, сълзи и болка ... И едно бяло читалище, съхранило в топло бащино огнище изконни български традиции. Под стряхата на това читалище премина моята младост и изгоря огъня , който носех в сърцето си.
ХРИСТО ПОРОВ
Любовта ражда поезия
Под това мото премина поредната ежемесечна среща на творците от клуб "Литературен глас" към читалище "Напред-1903" в гр. Павел баня. В нея участваха зам. кмета на общината Йорданка Енева, ст. специалист "Култура и връзки с обществеността" Свилен Белчев и председателя на читалището Донка Иванова. Отминалият Ден на влюбените и приближаващият Международен ден на жената - 8-ми март бяха повод за представянето на любовна лирика, сътворена от жени. Във връзка с 20 годишнината от смъртта на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (23-ти март), председателката на клуба Полина Христова направи кратко изложение за творческия път на авторката и нейното място в българската литература от ХХ век. Членове на клуба прочетоха любовни стихове на Багряна, изразяващи нейната богата и чувствителна душевност (материали от това представяне четете в женската ни страница "Ахинора"). След това журналистката Йорданка Трополова въведе присъстващите в една от най-драматичните любовни истории на ХХ век - тази на руската аристократка и художничка Анна Василевна Сафонова-Тимирьова и Белия руски адмирал Александър Василевич Колчак. Дълги години идеологически и политически причини потулват в сянка този изключително интересен и трагичен сюжет. Едва в началото на ХХI век, когато в Русия става възможна една по-обективна преоценка за ролята на полярния изследовател и герой от Първата световна и Руско-японската война адмирал Колчак и се разрешава да му се издигне паметник в гр. Иркутск, където е разстрелян на 7-ми февруари 1920 г., вниманието на много творци се насочва към героите на тази драма. Появяват се няколко книги, но върхът на творческото й пресъздаване е 10 серийният филм "Адмиралът", сниман по едноименния роман на Елена Толстой, който предизвика фурор на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна през лятото на 2009 г. Разтърсваща е драмата на Анна Василевна Тимирьова, която след разстрела на Колчак се разплаща за двете години любов с него с 37 години затвор, лагери и заточения. Вдъхновена от неугасващата си любов, тя не унива, успява да запази душевното си благородство и намира сили да твори поезия в жестоките условия на сибирските лагери. След смъртта й през 1975 г., за нея напомнят две тънички стихосбирки. Те предизвикват възхищението на руския поет Евтушенко, който пише в една рецензия: "За Анна Василевна собствените й стихове са били спасително бягство от непоносимите страдания и всекидневна подкрепа в живота. Нужни ли са още доказателства, че поезията дава сили на човек не само да живее, но и да оцелее?!" Стихотворения на Анна Тимирьова са преведени за пръв път на български език от журналистката и член на клуб "Литературен глас" Йорданка Трополова. Предлагаме на нашите читатели две от тях:
Антигона
(1949 г.)
Така дълбоко врязан си в сърцето ми,
че даже времето изгуби сила
и четвърт век от гробната могила
ти жив в съня ми се явяваш неусетно,
моя любов…
Където и да съм намерила подслон -
в подножие планинско или склон,
и в светлина и в мрак - не ще забравя да се
вричам,
че в този страшен свят аз, като Антигона,
"Дошла съм не да мразя, а за да обичам!"
Седми февруари
(1969 г.)
Сама, със упоритата си памет, скришом,
на всеки седми февруари
почитам твоята годишнина.
Сама съм… Мъртви са, които бяха те познавали,
а живите - отдавна всичко са забравили.
И този ден - в живота ми най-черен и кошмарен,
за тях е точно като всички дни останали -
поредният откъснат лист от календара…
Долина
Антигона
(1949 г.)
Така дълбоко врязан си в сърцето ми,
че даже времето изгуби сила
и четвърт век от гробната могила
ти жив в съня ми се явяваш неусетно,
моя любов…
Където и да съм намерила подслон -
в подножие планинско или склон,
и в светлина и в мрак - не ще забравя да се
вричам,
че в този страшен свят аз, като Антигона,
"Дошла съм не да мразя, а за да обичам!"
Седми февруари
(1969 г.)
Сама, със упоритата си памет, скришом,
на всеки седми февруари
почитам твоята годишнина.
Сама съм… Мъртви са, които бяха те познавали,
а живите - отдавна всичко са забравили.
И този ден - в живота ми най-черен и кошмарен,
за тях е точно като всички дни останали -
поредният откъснат лист от календара…
Долина
Абонамент за:
Публикации (Atom)