Ноември е! Даже и той вече е някъде към края си! Но след всички обещания и прогнози за тежка и люта зима, като че ли ноември реши да ни поглези и погали.
Първо ноември реши да внесе цвят в иначе сивия ни и скучен ден. Постла улиците ни с пъстър килим от жълто, оранжево и различни нюанси на кафявото, листа. И поля, и балкани се изшариха като от майсторска ръка на велик художник. И така, като че ли след мрачния и студен октомври месец, ноември ни подари усмивка.
Ноември - реши да ни пожали и погали! Смело слънцето се усмихна, вдигна градуса на термометрите и се появиха необичайни температурни рекорди. Живака в термометрите в Казанлък надмина 24,2 градуса по Целзий, на такива температури не са се радвали и нашите баби и пра баби. В морските градчета, някак си живота зажужа отново. И неискащи хора да се разделят с морските приключения и прелести, решиха отново да сложат банските костюми и отново да се потопят в покоите на Нептун.
Ноември ни омагьоса. Той ни отпусна и разнежи.
Но добра поличба ли беше това?! Дори на малката ми тераса в крайния квартал на града, се появиха моите приятелки калинките. И някак си ми стана по-топло, по-усмихнато и всичко това, плюс ноемврийската глезотия на времето, ме накара да се поразсея от ежедневните си грижи, накараме да пропускам покрай себе си злобните подмятания на "доброжелатели", накараме да забравя заболата се като трън в съзнанието ми притча за лудата вода, която гласи следното: "В един малък градец, някъде почти на край света, в мир и покай живеели неговите поданици. Един ден обаче, един от жителите на града чул тревожна вест. Той я разнесъл до останалите поданици на забравения град. А тя гласяла следното, че след 2 дни в града ще дойда лоша вода и всички ще полудеят от нея. И града и поданиците ще се превърнат в нещо лошо и зло. Биел, човекът, тревожно камбаната, но както в моя град, така и в неговия, нямало кой да го чуе. Всички му се присмивали и злословели по негов адрес. Той бил тъжен и нещастен, но все пак съхранил достатъчно количество от чистата вода за себе си. Изминали тези два дни. И така станало… Градът станал мрачен и лош, неговите поданици също и те полудели. А онзи човек, който преди тревожно биеше камбаната и предупреждаваше за наближаващата опасност, който не беше пил от лудата вода - всички пак му се смееха и в очите на онова болно и лудо общество - той пак беше луд и пак не беше част от тях. Натъжен и отхвърлен, пред поданика имаше два пътя - да бъде аутсайдера в лудото общество или просто да отпие от лудата вода и той …
И той избра … Изля чистата вода, която грижливо бе съхранил, и отпи от лудата вода…"
Ноември разтопи тази притча в главата ми, както пролетното слънце топеше снега по върховете на Балкана.
Болно време ли е или аз се разболях и отпих от лудата вода. Ноември ли ме омагьоса - не знам. И съвсем ми се объркаха мислите в главата. Разхождах се по улиците и надничах в малките витрини на казанлъшките магазини. Те са мъчеха да ми внушат есно-зимна мода с актуални цветове, модни за сезона бижута и аксесоари. Вървях, оглеждах се и си водих бележки, защото бях решила да правя материал за модните тенденции за тази зима.
И ето какво се оказва от моите бележки:
...повече - четете в "Долина"
Яница Станчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар