Как инженер Ганев видя Европа

или Европата през погледа на един средностатистиЧески казанлъчанин

Как инженер Ганев видя Европа - или Европата през погледа на средно статистическия казанлъчанин, защото драги ми читателю, едно е да прочетеш впечатленията на един мастит автор пътувал със самолет или луксозен автомобил, пренощувал в пет звездни хотели, ял в ресторанти - специалитетите на заведението, друго е от очите на твой съгражданин, който вместо тук в Казанлък да си яде сиренцето и доматките, се е фукнал да ги яде на 1500 километра.
Та среща ме един ден мои приятел и ми вика - А бе, не си ли забравил още немския. Че съм го забравил, забравил, ама не съвсем, защото кой знае от кога не съм говорил на немски, ама ти за какво питаш? - отговарям му аз. Той се усмихва и ми казва: " Ами да те водя в Австрия за гуми! Хем малко ще се поразходиш или както се казва г"з път да види, хем и някоя пара ще ти дам." Готово - рекох му аз.
Оправихме си необходимите застраховки, ей там срещу Галерията. Защото така било редно.Тръгваме в неделя сутринта. Брей, сериозна работа! Европа туй, не е шега работа - граници, митници, ще ме събличат, ще търсят. Значи трябва сериозна подготовка. Аз до сега извън България не съм излизал. Едно време комунистите до Копринка на запад ни искаха открит лист. За по-младите читатели ще обясня що е туй чудо. Районите около границата бяха разделени на зони - 1-ва, 2-ра, 3-та. За 1-ва зона, ако ще и роднини д имаш, ако ще и Командировка, като в Малко Търново - например, се искаше специално разрешение от родната милиция тогава. А какво остава да си помислиш за пътуване в чужбината - абсурд! България беше тогава като един голям затвор. Най-много можеше да пътуваш до бившите соц страни и то организирано, като във всяка група имаше поне но едно ченге. Това важеше дори и за спортистите.
Аз навремето получих покана от Белгия. Та доксандикуз печати - от тяхното външно министерство, от кметството на града, в който щях да ходя, от нотариус, от нашето консулство. Абе, кой ще те пусне в Белгия, бе човек - смеят ми се милиционерите тогава. "Що бе, до вчера съм пазил границите, граничар служих."
...повече - четете в "Долина"
Недко Недков