Така най-кратко бих определила моноспектакъла "Дом", който с голям успех представи пред обществеността на Павел баня и с. Габарево актьорът от младежкия театър Иван Несторов. Той бе гост на Община Павел баня и чи-талище “Напред” в дните, посветени на празника на народните будители. Постановката на младия режисьор Веселин Димов е по пиесата "Сибир" на австрийския драматург Феликс Митерер. Тя е съвместна продукция на Театрална работилница "Сфумато" и Театрална компания Момо, осъществена с подкрепата на Министерство на културата и Австрийското посолство в София.
"Опора в този финал на живота ми е моето семейство",
признава актьорът Иван Несторов, с когото разговаряме за моноспектакъла, за сложната роля на Хелмут Шуле и за отношението към старите хора в България.
- Уважаеми г-н Несторов, в "Дом" вие създадохте покъртителен образ! Как успяхте да постигнете толкова силно и убедително препокриване с литературния герой?
- Това е много интересен но и много труден въпрос. Всъщност, изборът не е мой. Когато ми предложиха ролята, дъщеря ми и жена ми, които са най-близките ми и доброжелателно настроени зрителки, също прочетоха пиесата. И дъщеря ми каза: Тате, тази роля е за теб. Ти притежаваш духовната чистота на този човек и мощта му да се съпротивлява на унижението и да търси истината и причините за нещастната си съдба. Ролята е близка до теб, до твоята емоционалност, до твоята неомърсеност от времето, в което живеем и ще ти бъде лесно да се вживееш в нея и да я направиш така, че да ти донесе творческо удовлетворение, защото ще има покритие на твоя духовен морал с този на разбунтувания Хелмут Шуле… И аз приех ролята без да се колебая.
- Снощи, на представлението, се запитах: След като режисьорът е "побългарил" заглавието на пиесата, не е ли имал шанс да я адаптира по-осезаемо до българската действителност?
- Естествено е зрителите да очакват нещо такова. Но "побългаряване" в текста би могло да се допусне в една оперета или водевил. В театъра е закон, че не може да се променя текста на известен драматург или да се нарушават авторските права на преводача му. Затова на репетициите директорите на "Сфумато" проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова обърнаха внимание не толкова на побългаряването на текста, колкото на необходимостта в последната част на спектакъла - въображаемият диалог с президента на републиката, когато героят казва, че нещата трябва да се оправят от най-високо място, да се сложи една голяма поанта на внушението, че за съжаление и от там нещата не се виждат и не се оправят. И аз се стремя да постигна това внушение…
... повече - четете в "Долина"
Йорданка Трополова
Няма коментари:
Публикуване на коментар