Какво се случва?

"Проклятие е да живееш в интересни времена". Това гласи една от сентенциите на великия китайски мислител Конфуций. В тази връзка, спокойно можем да кажем, че 2010г. е поредната интересна година за българския народ, и то интересна с какво ли не. Както винаги българинът си е беден, но досега през настоящата година виждаме, че той става все по-беден, по-изстрадал и, не на последно място - по-объркан и по-травмиран.
"Криза е! Какво да правиш..."
Явно това е един от най-модерните изрази, особено през последните няколко месеца. Макар и доста често да не се отчита официално от статистиката, видно е, че все повече българи остават без работа, без препитание за себе си и семействата си. Много фирми и работодатели също сериозно пострадаха от кризата и продължават да търпят нейните тежки удари. Немалко от тях избраха драстичните съкращения нa персонала като "необходимото зло", други прехвърлиха голяма част от служителите си на 4-часов работен ден или на граждански договори.
И въпреки царящия, както винаги у нас оптимизъм, особено сред управляващите, нещата не стават по-добре, а е очевидно и че няма почти никакви изгледи това да стане скоро. Усилия и желание явно има понякога, но реално обикновеният български гражданин продължава да не усеща нищо съществено, никаква осезаема промяна в своето трудно битие.

Ако досега българинът не е бил
работлив, то в бъдеще неминуемо
Явно ще стане
Одобрено бе т. нар. "плавно увеличаване" на необходимия осигурителен стаж за пенсия, като в следващите две години той трябва да достигне 40 години за мъжете и 37 години за жените. В тази връзка, бившият икономически министър Петър Димитров съвсем като че ли резонно предложи към фирмите и предприятията да се и създадат и погребални отдели. Така простите сметки показаха, че ако сме български граждани, да кажем, от мъжки пол, и искаме да се пенсионираме на 63 години, каквато е сега действащата необходима пенсионна възраст, е нужно да сме започнали работа най-късно на 23-годишна възраст и нито за ден да не оставаме без работно място в следващите 40 години. И може би това е само началото! Все повече гласове говорят за вдигане на минималната пенсионна възраст до 65 години. Е, явно може спокойно да кажем, че идните поколения едва ли ще разберат какво е пенсия. . .

... повече - четете в "Долина"
Николай Маринов