Площадът на провинциалното градче изглеждаше точно така, както трябва да изглежда площадът на един полузадрямал провинциален град - откровено безличен и безпомощно тъпо. А по време на национални празници и национални тържества изглеждаше дори безумно тъпо. Поне в живата провинциална памет на хората, а навярно и в историческата памет на градчето като цяло.
Изглеждаше тъй тъпо вече десетилетия наред, въпреки грандиозните периодични напъни на поколения местни и столични архитекти да облагородят провинциалната му физиономия.
Навярно това бе и причината изобщо да не оставя никакви следи в паметта на туристите; "А бе, как изглеждаше площадът на тези хора?" - започваха да се питат обикновено те, когато погледът им случайно уловеше през прозореца на автобуса табелата с името на градчето.
Тогава ставаше ясно, че никой няма никакъв конкретен спомен. Дори и фотоапаратите не можеха по-късно да им помогнат, защото се оказваше, че никой, никога не се бе снимал на този площад.
Така си беше…
И навярно така щеше и да си да продължи още векове напред, ако не беше се появила онази дупка.
... повече - четете в "Долина"
Данаил Парнаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар