За лидерството и лидерите

едно неформално интервю с Андрей Пантев

Професор Андрей Пантев е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Автор е на: над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски; около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.
През 2002 г. Андрей Пантев получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".
През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
През март 2008 е един от "100 български интелектуалци" подписали открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. В писмото се говори за сърбите като за "братя по кръв и вяра" и завършва с въпроса "Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?"
Андрей Пантев гостува в Университета за национално и световно стопанство по покана на Информационен младежки съюз.
Ето някой от споделените от него мисли, във връзка с темата за лидерите и лидерството, пред студенти от УНСС.

Няма рецепта за това как се става лидер

За първи път говоря за лидерството и самият аз не съм бил лидер никога. Нямам рецепта, за това как се става лидер, самият аз не съм виждал, някой да е станал лидер със слушането на лекции.

Понятието лидер има дълбока историческа ретроспекция. В различните времена то се променя, в различните времена са се търсили различни качества. Може би, много исторически личности, прославени герои, като Наполеон, Бисмарк, като нашите герои - Ботев и Левски, в нашето съвремие биха останали незабелязани. Защото всяка историческа обстановка е уникална и изисква различни качества.

"Аз съм техен лидер, аз трябва да ги следвам"

Не съм съгласен с това, че лидерите водят и спасяват. В тази връзка има един израз от един не толкова известен френски политик от края на 19 век - Александър Лорел - "Аз съм техен лидер, аз трябва да ги следвам". Ти си като другите дори и да не си! Ти трябва да си като другите, не само, за да ги познаваш, а за да знаеш и какво изпитват те. Не може да разбираш без да познаваш, да знаеш. Но ако си останал само на темата знания, те са безполезни както в нашия личностен живот и кариера, така и като обществена проява, изява и реализация. Не може обаче и да си само еднакъв, за да бъдеш избран за лидер, трябва да притежаваш и нещо повече от останалите, нещо по-добро, нещо различно.
Не струва нищо онази история, която ти казва, какво е казал един висш чиновник на друг висш чиновник или колко е струвала една крава в Добруджа или в Англия през 15-ти век. Но за да вникнем в нашата съдба ние не можем да не познаваме другите. Не можеш да бъдеш мъдър, ако познаваш живота само на едно поколение - дали е твоето или на един народ само от 19 век, няма значение. Ти оставаш дете мисловно, ако познаваш само тема, само една страна, само едно поколение. Затова, за да оценим себе си с всичките ни достойнства и пороци, защото българският народ не е само благороден, той има и пороци, той има и провали. И ние виждаме днес и амплитудите и пулсациите на тези провали. Е не може да сме били толкова готини преди 100 години днес да изпитваме само омерзение. Това е биологически кръг и той не може да се спре така изведнъж, това е манталитет. Всичко това трябва да бъде осмислено в сравнителен план.
Водачите в миналото - какво от онзи опит, вече прекарано през филтрите и лупите на съвременния свят може да ти е полезно. И какво трябва да бъде отхвърлено като старомодно.
Има един американски генерал Джордж Пратън, който по време на Втората световна война всяка седмица пращал на фронта висшите си офицери, включително и генералите, да прекарат там по един ден. Правил го е не за да се прави на народен офицер, а за да види конкретиката на нещо, което дистанционно командва. Аз мисля, че това е много важно днес - да разбереш защо има толкова лудвания в съвременната ни история по някого. Дали това е отчаяние поради липса на друг или е закономерен продукт от предишни наши, айде да не са овчи, зоологични наши предпочитания и величания.
Дали водачите се раждат или времето ги прави, това е антична тема, библейска даже. Но често пъти един прекрасен преподавател не може да бъде ректор или декан. Нещо повече, истинският учен, ми него го лъже бакалинът, той не знае колко пари взима ...., а ще мисли колко да плати от бюджета за парното. Той презира това. Това е класическият образ на учения!
Вашата лична гордост, самолюбие, няма да бъде нарушено, ако от веднъж разберете, че не ставате за тази работа. Това не е драма, не е нещо, което може да ви направи второкачествени и непълноценни. Нямате ли тази смелост да кажете "След мен", "Със мен", "Зад мен" - не става.

Няма нищо очарователно в прагматизма 

... повече - четете в "Долина"

Информационен младежки съюз
Радостина Байчева