Сили на промяната срещу сили на непромяната

Темата продължава от бр. 37 на в. “Долина”
Във втората част на анализа ще премина към изясняване на въпроса към кого би се насочил българина от гледна точка на наследената историческата памет, произхода на родните политици, манталитета им и др.
В интерес на истината епичната борба между "сили на промяната срещу сили на непромяната" в чисто речеви план възникна още през деветдесетте години на миналия век. Но днес, в стигналата на ръба на пълната катастрофа и опасност от изчезне България, тази дилема е особено актуална.
Първо: независимо дали искаме да признаем или не, страната ни достигна един исторически предел, до границите на който тя бе държава на българското етническо мнозинство. Само след 30 години ние ще достигнем състоянието на нашите бивши сънародници от Република Македония, което по-силата на извоюваните от албанците договорености признава де факто две основополагащи нации, два езика в страната с всички последици от това. А тази от двете нация, населяваща западната и северната част на измъчената (от българското политическо малоумие) Македония, чака с нетърпение мига, в който с развети байраци ще се целуне със сънародниците си от Косово и Албания в рамките единна държава, или пък в Обединена Европа - все им е едно. Ще вметна също, че българското политическо малоумие, на два пъти намерило своя апогей през 1913 г. и 1944 г., попречи на българския народ да се обедини, ако не териториално, то поне духовно. ... повече - четете в "Долина"

Георги Николов
/Следва продължение/