Откакто свят светува винаги има постоянно движение на народите, или както се казва - преселение. От континент на кантинент, от държава в държава, от село в град, от село - в друго село и т.н.
Горно Сахране се намира на прекрасно място в Долината на розите. На север се крие под хайдушкия Балкан, на юг е Средна гора. Съвсем близо е до "опашката" на яз. "Копринка". Има директна връзка с гр. Шипка и връх Шипка, без да се налага обиколка през Казанлък. Всичко това е прекрасно.
Благоустрояването на селото е идеално. Когато показвам снимки на някои мои приятели, веднага ме питат: "Кой е този град?". Не се учудвайте. Нека тези, които не са ходили в Горно Сахране да го посетят и тогава и те ще разказват на своите приятели.
Как се е стигнало до това състояние? След 1990 г. на гола поляна (както казваше навремето бай Теньо Емануилов) започват да се монтират машини за бъдещия дървообработващ завод "Ген. Цвятко Радойнов" (днес "Габровница"). Той се разраства с големи темпове. Пет големи цеха създават работа на около 1000 работници. Освен това заводът е основен донор за развитието на селото. На територията на Горно Сахране развиват добра дейност Горско стопанство, ДАП, ТКЗС, Комбинат за битови услуги. Днес някои от тях не съществуват, а от дървообработващия завод работи само един цех за ПДЧ. Много важно за едно населено място е да има спонсори, но и само с пари нищо не би се осъществило, ако няма ентусиазъм от хората в селото.
В Горно Сахране живее един конгломерат от преселници от много краища на България. Има българи, турци, цигани, каракачани, македонци... Това е смесица от няколко етноса, които тук са сплотени и единни. Тук всички пазят общото. Всеки помага - кой с каквото може, и затова всичко е красиво. Стара мечта на всички, живели в Горно Сахране, е да се събират на срещи, за да се видят и похортуват, да не се забравят. Така се решава първата такава среща да стане на 4 юни.
Кметът на Горно Сахране инж. Руси Тенев Шиков лично "прегърна" идеята и се постара да има всичко. Музикалното оформление беше от оркестър от гр. Павел баня. Гостите пристигаха с автобуси и коли. Големи групи дойдоха от Горно Драглище и Брежани, села в които има заселници от Горно Сахране. Чуваше се тежкото звънене на кукери, тръгнали да прогонят злите духове. Скачаха, провираха се навсякъде и гонеха демоните. След тях и местният свещеник освети курбана. Празника беше в пълен ход. Секретарят на читалище "Светлина 1905" Зафира Павлова запозна гостите с историята на селото, а читалищният хор изпя няколко песни, показвайки, че "който го може - го може", независимо от възрастта.
Кметът приветства гостите, сред които бяха народният представител Спас Панчев от Коалиция за България, Станимир Радевски, кмет на Павел баня, Христина Петрова, председател на ОбС - Павел баня и кметове от общината.
След хора на домакините, на импровизираната сцена започнаха изявите си смесеният и мъжки хор на с. Горно Драглище и с. Брежани. Промеждутъците бяха запълвани от оркестъра на Павел баня. Поетът от Горно Сахране Станимир Ранчев рецитира свои стихотворения, които се понравиха на всички. Зафирка Павлова успя да събере в едно хоровете от Г. Сахране и Г. Драглище. Те изпяха две песни заедно, като пяха така, сякаш цял живот са пели заедно.
Тази мила среща, която на моменти бе много трогателна, завърши късно вечерта. През цялото време песни се разнасяха надлъж и шир, заедно с аромата на розите. Това беше прекрасно. Дай, Боже, повече такива срещи!
Инж. Петър Вутов
Няма коментари:
Публикуване на коментар