Връщането назад в годините не е нещо ново за застаряващите хора. Нуждата да се покаже живота на по-старите поколения, да се разкрият условията, в които са работили, творили и умирали сега е още по-належаща. Отива си едно поколение, което живя в един особено напрегнат и преломен период за нашия народ и родина. Всеки учстник в борбата против фашизма и капитализма пази в паметта си събития, епизоди от борбата, имена на герои и скромни труженици, които ако не бъдат споделяни ще изчезнат заедно с него, а народ който не помни историята си, не може да напише новите страници в нея.
Затова и аз се хванах за перото. Не съм писател, не претендирам, че съм съумял да изложа събитията, в което съм участвал, в цялата им сложност и дълбочина. Разказах в книгата си "Прав срещу ветровете" онова което зная лично, онова което съм преживял или почувствал във времето на своето формиране като човек и в своята младост.
Антифашистката борба, една героична страница от нашата история, днес е затворена за младото поколение. Мемоарите на генерал Делчо Байчев "Прав срещу ветровете", отново отваря тази страница.
Книгата предизвика интерес не само с оригиналното си заглавие , но и със своето богато съдържание.
"Прав срещу ветровете" започва със стихотворение на Венелин Попов, посветено на автора. Следват няколко уводни думи, 60 глави и доста богат снимков материал. В книгата няма обособени раздели, но като се изхожда от нейното съдържание, съвсем условно биха могли да се обособят три раздела: детство и ученически години, нелегална дейност и войните.
Делчо Байчев израства в едно будно, трудолюбиво и революционно семейство. Той се захласва в приказките на баба си, още от малък се включва в тежкия и непосилен селски труд, с интерес наблюдава и се впечатлява от всичко около него.
Будният и жаден за знания младеж чете много и непрекъснато.
Изключително трудолюбив, интелигентен, с определен интерес към литературата, скромен и отзивчив, Д. Байчев бързо се озовава в редовете на РМС. Като ученик в Чирпанската гимназия той усилено изучава марксизма, чете художествена литература и заедно с това дълбоко се потапя в нелегалната ремсова дейност. ремсистите разпространяват нелегални материали и литература, пишат позиви и листовки, организират събрания, срещи и излети. Сред тези смели ремсисти е и Д. Байчев, който въпреки голямата ангажираност към РМС, не забравя уроците.
За антифашистка дейност Делчо е изключен от гимназията и от всички училищата в страната. Връща се на село и веднага се хваща на работа, като за миг не забравя ремсовата дейност.
Вторият раздел, на книгата аз условно наричам - нелегална дейност, посветен на партизанския живот на Делчо Байчев, заема най-голямо място в книгата. На много страници авторът разказва за партизанската чета, прераснала впоследствие в отряд, където повече от две години той е партизанин.Образно и реалистично описва суровия и изпълнен с трудности и опасности живот на партизаните. Авторът подробно описва и тежките битки с врага, многобройните военно-наказателни и пропагандни акции в селата. В книгата широко е отразена политическата работа на партизаните сред населението, срещите и разговорите с хората.
Суровия партизански живот не огрубява душата на Делчо Байчев. И при тези условия и неизброими опасности, младия партизанин си остава мечтател-романтик, дълбоко емоционален лирик, който се впечатлява от тихия шепот на снежинките, изпълва го с радост настъпващата пролет, изпитва нежна обич към децата.
Третият раздел на книгата е посветен на войната. След победата на 9 септември, ремсовият ръководител получава задача да набере доброволци за участие в Отечествената война. Д. Байчев започва записването, като поставя своето име начело на списъка. Така след партизанския отряд още не отпочинал, той тръгва за фронта.
Авторът разказва за войната по един необичаен начин. Той се връща към споена за нея, когато след 40 години отново е в Унгария и посещава местата, където са се водели бойните действия. Унгарският народ е заличил раните от войната, на мястото на разрушените села и опустошената земя е изградил нови благоустроени селища, нови пътища, градини и паркове, а около тях се ширнали кооперативните поля и китни лозя. Унгарците и днес помнят българските войни и говорят с уважение за тях. Тези топли думи изпълват с радост сърцето на генерал Байчев, защото това се отнася и за самия него.
След края на войната Делчо Байчев продължава службата си в армията като политически офицер. Служи в Сливен и след това в Елхово, където е помощник-командир на дружина.
В края на книгата генерал Байчев, в телеграфен стил, описва служебния си път в армията. Завършва ВПА "Ленин" в Москва, заместник-началник е на ПО на 3 армия, началник на ПО на МНО и секретар на ПК при ГлПУНА.
В книгата на генерал Делчо Байчев "Прав срещу ветровете" ярко е разкрита ролята на РМС и на социалистическия идеал за формиране на смели и самоотвержени борци против фашизма и капитализма.
Книгата "Прав срещу ветровете" разкрива антифашистката борба напълно обективно и реалистично. Авторът не рисува идеализирани образи на герои, не украсява и величае партизанските битки и акции, а ги показва такива, каквито са в действителност. Той говори за успехите, но не премълчава грешките и слабостите. Отнася се критично към някои погрешни и неправилни решения и търси своята собствена вина за тях.
Книгата "Прав срещу ветровете" е една интересна и дълбоко съдържателна книга, която ни убеждава, че генерал Байчев е стоял твърдо и непоколебимо срещу всякакви бури и ветрове. Ще добавя - не само тогава, но и след това, винаги тое е прав срещу ветровете, честно и достойно служи на своя народ и Родина.
Пожелавам, на добър час на мемориалната книга "Прав срещу ветровете", а на генерал Байчев - много здраве и оптимизъм!
Генерал Иван СТЕФАНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар