на 12 юни се навършват 100 години от раждането му
Името Чомаков ме привлече още в моята офицерска младост. През петдесетте години бях назначен във военното министерство. За мен големите пагони на старшите офицери и генерали бяха респектиращи. Задълженията ми предполагаха да посещавам различни управления. Обичах да ходя при артилеристите, защото имах познат офицер. Тъкмо при него един ден сварих красив майор, който се казваше Николай Чомаков, родом от Шипка. Докато си говореха с приятеля ми Димитър Найденов, аз се взирах в неговото одухотворено лице, снажна фигура, черна права коса и красиви мустачки. Слушах характерния му глас на интелигентен човек. Той беше от "Артилерийско въоръжение". Делово се разбрахме, че специално ще се видим, за да си говорим за Шипка. Майор Николай Чомаков никога не ме отминаваше, като се срещнем, нещо повече, тъй като стаята ми беше близо до северния вход, понякога се отбиваше да разменим приказка. Той ходеше в командировка във военните заводи. Това, което вършеше служебно, беше секретно, по това не говорехме, но за досегашната му служба и живот споделяхме. Аз бях привлечен от него, защото беше син на забележителния шипченец Боян Чомаков. Освен това беше близък с полковник, а после генерал Георги Ямаков, участник във Втората световна война и офицер от Червената армия, авторитетен ръководител в областта на въоръжението в армията ни.
Майор Николай Чомаков имаше зад гърба си богата биография, която разпалваше любопитството ми, тъй като бях изкушен от журналистиката.
За мен като човек с хуманитарно мислене понятията конструктор и изобретател бяха твърде значими и недостижими. Николай беше изобретател със заслуги.
На 9 март 1956 г. излезе указ на Президиума на Народното събрание за награждаване на изтъкнати рационализатори и изобретатели, подписан от Георги Дамянов - председател и Минчо Минчев - секретар на Президиума. Бях приятно впечатлен, че със златен орден на труда се награждава подполковник Николай Чомаков. В мотивите пишеше: за големи постижения в областта на рационализаторството и новаторството. Зарадвах се все едно награденият бях аз. Това ме заведе при майор Найденов. Случи се нещо необичайно - този уравновесен офицер изстреля фразата: "Когато в един указ за награди прочетеш името Николай Чомаков, преди него ще фигурира името на Георги Ямаков." Не бях обърнал внимание, че в раздела за златни ордени на второ място бе подполковник Николай Боянов Чомаков, а на първо място стоеше името на полковник Георги Ямаков.
... повече - четет в "Долина"
Георги Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар