Или Европата през погледа на средно статистическия казанлъчанин
Продължава от брой 46
В миналия брой стигнах до парфюма. Щото непременно трябва да мириша на европеец. Най-голямата обида, която съм поучавал от чужденец беше преди години на морето. Пийвахме по питие с един германец. По едно време, какво му дойде на акъла, дали защото не можеше да пие колкото мен или беше слънчасал нещо от слънцето ми вика: "Вие българите воните!"
Обяснявам му аз: Как ще воним бе аланколу, ей сега съм се къпал. А сега де! Какво да му обясня още?! Какво да му разправям, че германките идват точно заради, таз мъжкарска българска миризма.
Но както и да е! Купих си преди път два-три чешита парфюмчета. Хвърлих и българската пътна чанта "Пионер", а си купих едно менте "Адидас" от пазара.
И вече бях готов европеец! Ида, Европо, ида!
Неделя, 7:20 часа тръгваме на път. Като пекна едно слънце ясно и природата с нас. Да, ама всичко до върха на Балкана. Оттатък Балкана към Габрово, та чак до Русе мъгла и калпаво време. Додряма ми се, ама от дупки и завои - не става. От шофьори знам, че по пътя проститутка до проститутка. Гледам, гледам - няма такова нещо. Дори и на Дунав мост.
Трепетно очаквам проверката на митницата. Напръсках се с парфюм. Огледах се дали нямам някакъв кусур. Едната обувка беше малко оцапана. Лъснах я набързо в крачола на панталона си. Приготви си личната карта - предупреждава ме приятеля ми. Бре, ами като съм забравил в кой джоб е. Докато я намеря, чак се притесних. Знам, че граничните служители са психолози. Щом видят някой притеснен - значи е кусурлия. Край сигурно ще ме върнат. Май ще се окажат прави апапите снощи в кръчмата, че ще ме върнат още от румънската граница. Други пък се уловиха на бас, че ако не е от румънската сигурно от унгарската. Докато тръпна в мрачни мисли, гледам тръгнали сме. Какво става - питам аз. Ами готово! Ама как бе, ами проверката? Каква проверка бе, мушкат картите в компютъра, ако нямаш задължения към държавата и не си търсен от властите за престъпления, нямаш никакви проблеми. Румънски наши митничари заедно на нашето КПП. Личните карти се подават на от прозорчето след 2-3 минути се връщат. Няма проверки, няма събличане. Язък ми за потенето.
... повече - четете в "Долина"
Следва
Недко Недков
Няма коментари:
Публикуване на коментар