Така е озаглавена стихосбирката на все още малко известната в нашия край поетеса - д-р Петя Дрянкова, която от няколко години се пресели от родния си град Пловдив в идиличната тишина на с. Габарево и с творческото си присъствие обогатява спектъра на духовния живот в това село с дълбоко вкоренени възрожденски традиции. От скоро Петя се присъедини и към членовете на клуб "Литературан глас" в Павел баня. Поетесата сподели, че пише стихове в малките отрязъци от лично пространство и време, когато насаме със себе си изповядва вълненията си на жена, майка, професионален лекар и гражданин. Въпреки натрупаните стихове в личния си архив, не е имала амбиция да ги издава, докато признателен родственик на неин пациент, чийто живот е спасила, не я подтиква към такава крачка. Когато й предлага да стане спонсор и продуцент на нейна стихосбирка, Петя скромно подбира само 55 стихотворения. Така се ражда първата й за сега стихосбирка, която представям. Доста време ми отне да разгадая какво е закодирала авторката в този избор от 55 заглавия и след няколкократното препрочитане на сборника мисля, че открих нейното послание - чрез тях тя е подредила и ни поднася сложния пъзел на вълнуващия си, на моменти драматичен, но смислено и пълноценно живян живот. В тях присъстват незримо скъпи на сърцето й събития и личности, както и непреходните ценности на духовно и нравствено извисената й личност.
повече - четете в "Долина"
Йорданка Трополова
Няма коментари:
Публикуване на коментар