СЪБРАНА РОЗОВСКА ИСТОРИЯ

Продължава от брой 47

КРАТКИ ЕТНОГРАФСКИ ДАННИ

Преди Освобождението (1885 г.) къщите на селото били: плетени, талпени (обковани с дъски) или кирпичени. Турските и тези на по-заможните българи били покрити с керемиди, а на бедните с ръженца. Състояли се от 2 до 5 стаи, наредени една до друга, свързани отпред с обща сдурма (веранда). Стаите се съединявали с междинни врати, а някои имали "качак-капу" - северна врата за бягане. Една от стаите неизменно служела за склад, а обикновено последната са използвали за хамбар. Обзавеждането било още по-скромно: оджак (огнище) с верига за окачване на бакъра, паралия вместо маса, козек, послан на земята вместо легло, кандило за осветление. За готвене и хранене са използвали глинени съдове, дървени корита, нощви, гаванки, захлупци, лъжици. При изселването на турците, техните къщи са били изкупени от българите, а основен строителен материал за новите им домове станали гранитните камъни от близките кариери, кирпичите и дървения гредоред за таваните.
Розово е електрифицирано близо от 70 години през 1941 г.
ОБЛЕКЛОТО НА РОЗОВЦИ

За облеклото на българите преди Освобождението, Недялко Илиев и синът му Илия споделят: "Старата розовска носия беше: за мъжете - гащи (потури), пояс, антерия или кюркче, голи кожуси. На главата фес, краката обути в цървули от нещавена говежда кожа. Жените носеха: бели ризи и черни сукмани, с две дълги опашки отзад. Някои слагаха под кърпата фес. Долните дрехи на мъжете и жените се правеха от домашно тъкано памучно платно (аладжа)".Къню Ненов допълва: "Облеклото в село беше като в Симитлери. Жените носеха нанизани на връв и окачени на врата пендари, махмудии, ермелици и рубета. Чорбаджийките имаха по 2-3 пендара, а бедните по някой ермелик или рубе. Някои стягаха кръста си с колан с големи чапрази. Белилата си правеха сами". Според Теню Стойнов Райков кюркчетата са въведени след Освобождението. Тогава феса бил заменен с калпак от агнешка кожа, каревлите (обувките) били въведени след 1913 г., а каскетите след 1920 г. Жените ходеха делник с налъми, а празник с чехли. Бедните не носеха долни дрехи". Дечко Ив. Донев си спомня: "Турците - мъже носеха дрехи като нашите, само че гащите и абите им имаха гайтани. Някои ходеха с навуща като нас, но ги връзваха с бели, вместо с черни връви. Кадъните ходеха с басмени или тъкани от памук дънести гащи, антерии и бели яшмаци (кърпи), с които закриваха лицето си. Моралът беше запазен в двете общности. Всички имаха по една жена, само циганина Пашоолу от Армаганово (Бузовград) беше с две жени".
ОСНОВЕН ПОМИНЪК

Отначало като ратаи в турския чифлик, а по-късно повечето от тях като дребни собственици, се занимавали със земеделие и скотовъдство. Сеели ориз, жито, ръж, ечемик, овес, фий, царевица, картофи, боб и др. Отглеждали овце, кози, крави, коне, магарета, прасета, кокошки и неотменните домашни любимци - куче и котка.
... повече - четете в "Долина"
/Следва/
д-р Мария Тенева