Този въпрос си задавам всеки път, като потвърдя покана за концерт на Affection във фейсбук. Преглеждам снимките на профила, прочитам текстовете на песните им, прехвърлям коментарите от фенове и си мисля, че някак наистина са се "привързали" към съдбата си на музиканти.
Няма как иначе да се обясни фактът, че българска рокгрупа и то казанлъшка, не само успява да се издържа със свирене, но и прави своя авторска музика, та и в студио записва втори албум днес във времената на тотална нищета и криза. Абсурдно е! Абсурдно е да си го въобразиш дори, че се случва в българската реалност, но ... е факт. Най-популярната казанлъшка група Affection или Георги Йонков (китара и вокал), Цветан Попов (китара, бас и вокал), Красимир Мечев (барабани и вокал) и Георги Върбанов (бас и вокал) са си отново у дома, за да запишат втория си албум "ИСТИНСКИ".
Първият "Бяло" излиза през 2008-та, три години почти след създаването на групата и раждането на първия хит "Имаш ли сълзи". Седемте авторски парчета в първия са изпяти изцяло на български език и обединяват като звучене модерния алтернативен рок с класическия рок от 70-те години.
Днес влиянията в музиката им са повече. Натрупали са повече опит, рутина, усмивки и разочарования на сцена, докоснали са се до повече души и сърца... Затова й очакванията въм втория албум са големи. ""Истински" - това е заглавието на новия албум" - сподели ми Георги Йонков в едно он-лайн интервю, в почивките между записите в студио. В този момент реших да съм директна с въпросите:
- Как оцелява една казанлъшка рок банда в периода на жестока криза у нас (финансова, икономическа, политическа, морална)? Как генерирахте и акумулирахте средства през зимата, та на пролет да влезете в студио да записвате нов албум?
Георги Йонков: Искам първо да кажа, здравейте на всички, които четат тази статия случайно или не. Радваме се, че някой се интерува от това което правим и предстои да направим.
Да, периодът, които съвпадна с момента на нашето творчество наиситна може да се определи като кризистен, особенно това което ме притеснява е неговото морално лице, макар че всички тези проблеми, които ти изброи са взимно свързани. Оцеляваме с помоща на тези погледи, които всеки път преди клубно участие ни приветстват с много топлина и желание за авторска и най-вече "жива" музика. Незаменимо е това, което може да чуеш и откриеш в живото свирене и именно хората които все още не са го забравили ни поддикват да се занимаваме с изкуство. Средствата за новия албум са събрани не само от една зима (това звучи все едно правим зимнина ), но това, което мога да кажа е че нещата се наредиха в наша полза и сега е време да ги реализираме.
- Жоро, ти посвири през есента пред чужденците по корабите. Зимата пък качи бандата в Банско да забавлявате германците и британците по нашите писти. За "необходимото зло" ли го приемаме това "бачкаторско" свирене или просто това е работата на музиканта - да забавлява хората и с това да си изкарва прехраната?
Георги Йонков: Да това е необходимо, за да се развиваме и да останем заедно като колектив. Трудно е когато са забъркани повече от двама души на едно място. Но всяка една наша изява има смисъл в това да продължим напред и да си поставяме все по-високи цели. Наистина ежедневното свирене било то по курорти или кораби не е по вкуса ни и веднага се аргументирам защо. Хората там идват просто да разпуснат и да разменят по приказка, в крайна сметка се изненадани защото чуват нещо което се прави с желание и в последствие се връщат, когато накараш хората да идват на някакво място заради теб, тогава е най-сладко и ние това искаме. Но вече знаем , че не принадлежим на тези места, а на големите сцени и силно се надяваме нашата звезда да изгрее скоро!
- Твърдо ли разчитате, че е възможно само със свирене да се издържате или ви се налага и друго да поработвате, каквато е обичайната практика у нас?
Георги Йонков: Незнам, колко в момента са действащите групи които не работят друго, но със сигурност не са много. Ние сме една от тях, просто с течение на годините разбрах, че за да си наистина добър и погълнат от това което правиш, трябва да си 100 % отдаден на него. Разбира се в нормалните държави, където тази музика е на почит, нещата се развиват по-бързо, но на нас ни отне 6 години за да имаме възможност да издадем нещо, както ние искаме да го направим. Надявам се, че това време не е изгубено.
- Намираш ли разлика в публиката и вкусовете на туристите, курортистите и хората, които ходят вечер по клубовете?
Георги Йонков: Хората, като цяло са различни, нормално е да не се харесаш на всички. Затова са измислени кавър версиите, можеш с точната песен в точното време на вечерта да накараш някой да се чувства добре. Вече сме много добри в тази област. По мои наблюдения, чужденците са по-отворени към музиката, като цяло, без значение дали разбират текста или не, когато видят че нещата се правят с желание от там нататък може да и изсвириш и лека нощ деца ако трябва.
- Има ли според теб едно възраждане на клубната култура и живот у нас? А на рок музиката въобще?
Георги Йонков: Не се наемам да коментирам културата като цяло, защото не следя всичко толкова добре от близо. Забелязах, че се снимат и излъчват много нови БГ филми и сериали напоследък, което е много добре за българското кино например. Колкото до рок музиката, мисля че нещата са доста по-зле от колкото преди 10 години, когато имаше наплив на БГ рок изпълнители. Тогава аз бях просто едно момче в 11 клас и им се радвах, не съм мислел, че ще имам възможност да бъда един от тях. За жалост са необходими много повече силни групи, за да има конкуренция, защото в такива общества се ражда хубавият продукт, чак тогава може да говорим за възраждане. Аз например не се сещам за 10 БГ рок песни в последните 1-2 дори 3 години, които да се възприети и наложили сред българската общност. Може би - няма интерес.
- Правят ли ти впечатление някакви млади български рок банди по фестивали, конкурси и клубове?
Георги Йонков: Да от време на време се появяват нови имена или "стари" муцуни, които са сменили името си. Познаваме се с доста групи с които свирим в едни и същи градове и клубове. Някой от тях са наистина добри, жалко е че хората не ги оценяват достатъчно, за да се получи тази конкуренция за която говорех преди малко. А когато не си оценен пада стимула и участията, което в последствие се отразява върху колектива и атмосферата в групата. Нужна е реализация в чужбина заедно с завоеванията в нашата държава, мисля усилено върху това през последната една година.
- Някакви фестивални или конкурсни изяви замисляли ли сте тази година или наградите вече не ви интересуват?
Георги Йонков: Минаха около 3 години от последната ни изява на Несебър поп-рок фест. Опитвали сме да излезем на голяма сцена, но интереса е нулев (говоря за Spirit Of Bourgas и концертите по случай годишнините на радио Тангра) всеки път излизането на сцена е придружено от предварително гласуване, чиито правила са твърде неконтрулируеми и поне според мен предварително нагласени. Трябва някой да застане зад теб и да те промотира иначе нямаш място там. От миналата седмица има слух, които може би аз ще разпоространя от тук, евентуално за организиране на фестивал в Казанлък , сега по празника на розата 2011г. в парк "Розариум", които да продължи традициите на бирените фестове отпреди 4-5 години, където също сме свирили. Ако това наистина стане ще имаме цели 2 дати на голяма сцена , говоря за евентуално откриване и закриване на фестивала. Все пак сме домакини. Остава всички да стискаме палци и да видим някои от известните и не чак толкова известни добри рок групи на България в нашия град. Колкото до локалните фестивали, просто не сме се интересували. Стремим се да не пропускаме шоу петък или събота в някой град, хората така или иначе ни виждат там.
- Задават се доста интересни имена с концертни дати у нас - първият Елевейшън Фест в Разлог, Бургаският тридневен, Каварна.... Взел ли си си билети за някои от тях? Стинг или Джамиракуай или пък Джо Джо Майер?
Георги Йонков: Точно за тези все още не съм. Имаме планове за лятото които все още не са 100% сигурни, така че не мога да се наема да кажа къде ще отида. Бих отишъл навсякъде , но нашите концерти са с предимство. Сигурен съм , че Цецко нашият китарист/басист, ще бъде на Джамиракуай - голям им е фен.
- На Елевейшън Феста в Разлог за втори път у нас ще свирят новите звезди на електросуинга - Паров Стелар. Какво мислите за този подход към музиката - за смесването на жанровеге, за преоткриването или пародирането им? Изобщо как разбирате еклектиката в съвременната музика?
Георги Йонков: Много пъти сме си говорили с Краси и Цецко за това какво обичаме ние, а то е в контра действие с електроника и звуци които не се изсвирват от хора, ние сме фенове точно на натуралното, дори на първичното, мърлявото ако щете. Но това не означава, че тази музика не струва., напротив може само да се насърчават тези хора които се опитват да създадът нещо ново, новаторите. Ние за себе си знаем, че не можем, те вече са го създали - гръндж, алтернатив рок, инди рок, това е в сърцата ни и това можем да направим.
- Вие какви влияние търпите в музиката си? Колко общо имат кавърите, които свирите, с вашата музика?
Георги Йонков: Започнахме през 2005 година, първото ни участие беше в една казанлъшка бирария "Метъра", даже още помня датата 28 май. Имахме 30 песни и всичките кавъри, тогава вече имахме някакви идеи за наши песни, но всичко ставаше бавно, просто продължихме с кавърите, така всеки от нас можеше да се радва на песните които обичаше, защото правихме каквото ние искаме, така успяхме да създадем в последствие много наши неща. В настоящия момент кавърите които свирим за повече от 200, но около ? от тях са в стила които ни вдъхновява. Напълно достатъчно да се размажеш от кеф на края на вечерта.
- Как сглобявате сетлист за вечерта в клуба - съобразявате ли се с града, атмосферата, нивото на публиката, реакциите й?
Георги Йонков: Всичко се решава между песните, някой път получавам просветление миг преди да завърши предходната песен, кое ще е добре да се изсвири и кое не, мисля че това е правилния начин. Колкото до голямата сцена, там несъмнено се прави сетлист.
- 13 парчета не са никак малко за нов албум. Колко време ги сътворявахте и колко време ще отиде в записването им в студио? Кога да чакаме албума като готов продукт?
Георги Йонков: Да 13 е малко и фатално число, но искахме да добавим повече неща от предходния ни продукт "Бяло" (7 песни, 2008г). Песните са от периода 2009-2010, като само една от тях е с по-стара история (2006), но това е нещо много специално, което написах за майка си, мисля че такива песни трябва да бъдат издавани. Тъй като не работим с музикална компания, няма как да обявим официална дата, но записите ще продължат минимум 3 месеца, без да се пестим, цялото ни внимание е насочено там.
Очаквайте всичко да се появи на бял свят през лятото, най-късно есента на 2011г.
- Всъщност не е ли голям идеализъм в България да издаваш албум с рок музика? Очаквате ли поне да си върнете инвестираните средства или мислите, че един добре менажиран продукт може да донесе и печалба?
Георги Йонков: Не печалбата няма да е повече от това да си върнем инвестираните средства., но ние сме творци и искаме да споделим това което ни вълнува с хората, това може да стане само и по този начин, няма да откриваме Америка, мисля че достатъчно се борихме досега с всичко и нашето желание да видим тези песни на бял свят и да оставим нещо след себе си ни подтиква към израза - всичко и на всяка цена!!!
Колкото до надеждите за нещо повече, те са свързани с записването на някои англииски версии на песните, които съчетани с песни от предишният ни албум да се появят като компилация на англииски, която да се предлага в чужбина и през интернет - itunes, facebook, myspace и т.н.
- Какво е по-различното, което се е случило с Афекшън в тези 13 нови парчета?
Георги Йонков: Открихме нашето място в музиката, песните са много компактни и стилово насочени, сигурно поради това че са измислени в един период от време. Отностно текстовете се забелязва показване на малките детайли от живота - това къде живееш, кого обичаш или си обичал, самота и щастие, неща които обединени в едно харектеризират живота ни на тази планета. Но нека някой критик се изкаже повече за тях. Гарантирам ви че със сигурност ще откриете и себе си в някоя от нашите песни.
- Как се разпределяте процентно в композирането и писането на текстове? Кой подава свежите идеи напоследък или Жоро, ти си свикнал с ролята на твореца в бандата и не чакаш да ти подават сламки?
Георги Йонков: Този албум е изцяло мое дело, аз не отказвам на сламки, но така става че всеки път идвам с готова идея и текст към нея, събра се материал и дойде време да го издадем. Не умаловажавам идеите на другите, знам че най-добре звучим заедно, което ще се разбере и от общият ни аранжимент.
- Музиката безспорно е най-важна, но публиката запомня и се трогва от едно парче заради текста обикновено. Затова имам и 2 въпроса за текстовете:
- първо - защо са на български, като знаем, че фразирането трудничко се получава на нашенски
- второ - само любовни и екзистенциални ли са темите, които засягаш и защо като че ли отказвате да се занимаваш със социални, политически и културни въпроси?
Георги Йонков: Текстовете са повече (но не винаги) базирани на мои лични преживявания. Човешкият ум е странно "животно", което във всеки отделен миг може да те накара да почувстваш нови и различни емоции и чувства. Обичам така да ги преплета, че всеки да намери неговият си смисъл, всъщност просто пиша когато мога, нещата се получават понякога.: На български мога да се изразя пълноценно. За социални, политически и културни въпроси никога не съм писал, но това не означава че ще е така и за в бъдеще. Това което ми отнема вниманието, става продукт за бъдещо творчество.
- Бихте ли написали песен за трагедията в Япония, за войната в Либия? Вълнуват ли ви тези неща?
Георги Йонков:Да мен като историк, лично ме вълнуват. Може би недостатъчно силно, всичко е върпос на нагласа!
- Кое ви звучи най-притеснително за бъдещето на планетата:
- световния тероризъм и военните конфликти
- природните катаклизми и необратимите промени на климата
- липсата на вяра, морал, етични и естетични критерии и норми, липсата на идеали
Георги Йонков: Мисля че най-опастното нещо остават военните конфликти. Сякаш хората не са разбрали и видяли, какво се е случило през 1939-1945, че искат да си припомнят. Най-скорошното ни затриване може да стане по този начин с помоща на атомната енергия. Колкото до природните катаклизми, да има ги , но спред мен те ще се проявят в интервал от хил. години напред във времето. Аз като един прилежен гражданин се грижа за чистотата в природата, няма да живеем вечно, така че не копнея всичко да е мое, нека да има и за другите след нас.
- Страхуваш ли се за бъдещето (своето и на децата ви някой ден, на България, на младите рок музиканти, на Земята като цяло) или....си оптимист?
Георги Йонков: Страхувам се за бъдещето на нашата държава, говоря като държава. Ние показахме и показваме, че не можем да се управляваме без външна намеса. Макар, че сме кадърно и красиво общество , това продължава да е нашата отрицателна страна. Ние сме перфектната туристическа държава - добро географско положение, прекрастни природни ресурси зиме и лете, евтини цени и готини жени - идеално място да си изхарчиш парите, но не и да изкарваш такива.
- Ако приемем за вярна прогнозата на маите за края на света през 2012, какво би искал да направиш или да ти се случи, преди да настъпи?
Георги Йонков: Този въпрос най-много ми хареса : Накара ме да се замисля отново защо сме тук. Както се пее в една от песните ни "Близо":
"Но аз съм близо, близо,
колко близо ще остана
до стъпките в града.
И да спирам, спирам,
времето за да открием
всичко на света."
Просто ще искам да спра времето и да довърша, това което все още не съм.
- Ако забравим за маите и техните прогнози, как и къде си представяш Афекшън и себе си след 10 години примерно?
Георги Йонков: Винаги съм свързвал живота си със сцената (след като просвирих на китара), без значение къде и какво съм работил преди това. Надявам се още да сме там, а вие сред тълпата.
- А някакви конкретни планове за лятото имате ли - турне из страната, свирене по морето, клип с девойки по бански на плажа?
Георги Йонков: Началото на лятото съвпада с края на студийните записи. Имаме оферта за морето, но все още се двоумим между свирене в клубове в страна и чужбина (по-доброто) или ежедневното копане в градината (говоря за свиренето на морето). Поне може да направим клипа с мацките, но няма да говоря повече, че Цецко е женен. Хубаво е че имаме избор, знам че ще направим правилния. Всяко едно участие се изписва предварително на уеб страниците ни:
www.affection-band.com
www.facebook.com/affectionband
- Как би парафразирали репликата на друг един талантлив музикант - Моби: " Всеки път като правиш музика, трябва да носиш камъни от друга планета?"
Георги Йонков: Мисля, че всеки наричащ себе си творец, трябва да черпи идеите си от своята муза. Музата пък има връзка с другите планети, като ме навести пак, може да и взема телефона и да и вземете интервю. Поздрави от Жоро, Цецко и Краси, пазете се и не изневерявайте на себе си!
Казано с други думи - "Бъдете истински", както са истински винаги на сцена Affection.
Илиана Димова
петък, 20 май 2011 г.
"Габровница" дръзна да се изправи срещу ЦСКА
Българският футболен първенец ЦСКА и отборът на "Габровница", премериха сили във футболно дерби навръх Гергьовден. Стадион "Цвятко Радойнов" в павелбанското село Горно Сахране, се превърна в арена на сблъсъка на ветераните на двата футболни клуба.
В деня на храбростта и българската армия, организаторите на срещата кметът на Община Павел баня Станимир Радевски и дървообработващата фабрика "Габровнца"АД, бяха решили именно армейските ветерани да зарадват хората от региона.
Поводът за атрактивното футболно дерби и за десанта на "Пеневата чета" в Горно Сахране, беше отбелязването на 64-та годишнина от създаването на първото организирано спортно движение в павелбанското село. Първото спортно дружество в селото се е наричало "Юнак". Същото име е носил и тогавашният футболен отбор, който в последните няколко години се нарича "Габровница".
Елитният отбор на местните ветерани бе представен на терена от Иван Иванов, Петър Лазаров, Райко Ковачев, Живко Славов, Назми Юмер, Таньо Танев, Георги Славчев, Борислав Дончев и други. Най-голямата надежда и подкрепа на тима на ФК "Габровница" бе незабравимата синя легенда и настоящ треньор на горносахранци - Ангел Станков.
За ЦСКА на терена излязоха едни от най-големите имена играли за "червените" - Емил Бучински, Емил Димитров, Тодор Мартински, Юри Паунов, Костадин Янчев, Антон Генадиев, Кирил Иванов, Иван Ранков, Ангел Рангелов, Борис Гаганелов, Димитър Якимов, Христо Марашлиев. Селекционер на легендарните ЦСКА-ри бе самият треньор No1 на 20 век - Димитър Пенев.
С "Добре дошли", малко преди първия съдийски сигнал на срещата, гостите приветства изпълнителният директор на "Габровница" АД Чаатай Пийадеджи и неговият заместник Симеон Раданов.
"Много съм доволен и безкрайно благодаря на знаменитите футболни легенди, дошли на връх Гергьовден тук при нас. Един от социалните приоритети на "Габровница" АД е да помага на деца занимаващи се със спорт и други дейности. Ние се стараем да научим нашите деца, че спортът е здраве. Крайно време е, чрез личния си пример да изкараме подрастващите извън компютърните зали и лошите навици. Радвам се, че хора като вас, който сте били пример за поколения наред, сте днес тук при нас." - каза в приветственото си слово към гостите, Чаатай Пийадеджи.
Кметът на Община Павел баня Станимир Радевски, които е бивш състезател и треньор на Националния отбор по колоездене, също приветства "червените" легенди с "Добре дошли" на павелбанска земя. Градоначалникът не пропусна да изкаже и благодарността си, че именно на големия празник Гергьовден, спортните ветерани са приели поканата да вземат участие в тази среща.
Преди старта на двубоя, уважавайки желанието на легендарния треньор Димитър Пенев, с едноминутно мълчание бе почетена смъртта на Иван Славков - Батето.
''Ей да знаете, играем сериозно. Какво като е празник, никакво отпускане. Все пак ние сме ЦСКА, няма после да се хвалят че сме им легнали заради празника'' - е наредил наставникът на своите играчи, минути преди да излязат от съблекалнята за началото на двубоя. За настроението и думите разменени в съблекалнята свидетелства единствено разказът на журналиста от Livesport Филип Петрунов, който беше единственият допуснат да съпреживее моментите преди мача, заедно с легендите на ЦСКА.
Още в първите минути след началния съдийски сигнал, макар и вече в неактивна спортна кариера, "червените" грандове доказаха класата си и поведоха 0:3. Няколко добри отигравания, направи като част от отбора на ЦСКА през първото полувреме, и настоящият областен управител на Стара Загора - Йордан Николов.
След само една точка за домакините и общо 4 гола за гостите, първото полувреме завърши при резултат 1:4. Оспорваната игра продължи и през втората част на мача, като и през това полувреме домакините отбелязаха само едно попадение, за сметка на гостите, които регистрираха два точни удара в противниковата врата.
След атрактивна и оспорвана, но чиста игра, дербито между ветераните на ЦСКА и "Габровница" завърши с надмощието на гостите над горносахранци с убедителния резултат от 2:6.
Съдии на футболната срещата между "армейците" и "горносахранци" бяха момчета от местния тим.
Сред ВИП гостите на трибуните на стадион "Цвятко Радойнов", бяха кметът на Община Павел баня Станимир Радевски, кметът на Горно Сахране Руси Шиков, както и легендата на "Берое" - Петко Петков.
"Мачът на годината" привлече и многобройни фенове на футболната игра, жадуващи да видят на живо едни от най-известните имена играли за отбора на ЦСКА. Огромен плакат от фенклуба в Казанлък "Червени войни", изпрати ветераните на "Червеноармейците", с уговорката за нова среща в най-скоро време.
Организатор на футболното събитие на региона бяха "Габровница"АД и Община Павел баня. Дървопреработващото предприятие е и основния спонсор на ФК "Габровница", който в момента се намира в югоизточна ''В'' група. Гостите имаха възможността да разгледат завода и да се запознаят с производството му.
"Реалния резултат е 6:6, но съдиите не отсъдиха няколко дузпи за домакините." - коментира в типичния си стил Димитър Пенев и благодари на тръгване на организаторите, за чудесно свършената работа и възможността за невероятното преживяване.
А в най-скоро време стадион "Цвятко Радойнов" в Горно Сахране ще посрещне децата на община Павел баня, които за 14-та поредна година ще премерят сили във футболен турнир за купа "Ирита".
Стоян Лазаров
В деня на храбростта и българската армия, организаторите на срещата кметът на Община Павел баня Станимир Радевски и дървообработващата фабрика "Габровнца"АД, бяха решили именно армейските ветерани да зарадват хората от региона.
Поводът за атрактивното футболно дерби и за десанта на "Пеневата чета" в Горно Сахране, беше отбелязването на 64-та годишнина от създаването на първото организирано спортно движение в павелбанското село. Първото спортно дружество в селото се е наричало "Юнак". Същото име е носил и тогавашният футболен отбор, който в последните няколко години се нарича "Габровница".
Елитният отбор на местните ветерани бе представен на терена от Иван Иванов, Петър Лазаров, Райко Ковачев, Живко Славов, Назми Юмер, Таньо Танев, Георги Славчев, Борислав Дончев и други. Най-голямата надежда и подкрепа на тима на ФК "Габровница" бе незабравимата синя легенда и настоящ треньор на горносахранци - Ангел Станков.
За ЦСКА на терена излязоха едни от най-големите имена играли за "червените" - Емил Бучински, Емил Димитров, Тодор Мартински, Юри Паунов, Костадин Янчев, Антон Генадиев, Кирил Иванов, Иван Ранков, Ангел Рангелов, Борис Гаганелов, Димитър Якимов, Христо Марашлиев. Селекционер на легендарните ЦСКА-ри бе самият треньор No1 на 20 век - Димитър Пенев.
С "Добре дошли", малко преди първия съдийски сигнал на срещата, гостите приветства изпълнителният директор на "Габровница" АД Чаатай Пийадеджи и неговият заместник Симеон Раданов.
"Много съм доволен и безкрайно благодаря на знаменитите футболни легенди, дошли на връх Гергьовден тук при нас. Един от социалните приоритети на "Габровница" АД е да помага на деца занимаващи се със спорт и други дейности. Ние се стараем да научим нашите деца, че спортът е здраве. Крайно време е, чрез личния си пример да изкараме подрастващите извън компютърните зали и лошите навици. Радвам се, че хора като вас, който сте били пример за поколения наред, сте днес тук при нас." - каза в приветственото си слово към гостите, Чаатай Пийадеджи.
Кметът на Община Павел баня Станимир Радевски, които е бивш състезател и треньор на Националния отбор по колоездене, също приветства "червените" легенди с "Добре дошли" на павелбанска земя. Градоначалникът не пропусна да изкаже и благодарността си, че именно на големия празник Гергьовден, спортните ветерани са приели поканата да вземат участие в тази среща.
Преди старта на двубоя, уважавайки желанието на легендарния треньор Димитър Пенев, с едноминутно мълчание бе почетена смъртта на Иван Славков - Батето.
''Ей да знаете, играем сериозно. Какво като е празник, никакво отпускане. Все пак ние сме ЦСКА, няма после да се хвалят че сме им легнали заради празника'' - е наредил наставникът на своите играчи, минути преди да излязат от съблекалнята за началото на двубоя. За настроението и думите разменени в съблекалнята свидетелства единствено разказът на журналиста от Livesport Филип Петрунов, който беше единственият допуснат да съпреживее моментите преди мача, заедно с легендите на ЦСКА.
Още в първите минути след началния съдийски сигнал, макар и вече в неактивна спортна кариера, "червените" грандове доказаха класата си и поведоха 0:3. Няколко добри отигравания, направи като част от отбора на ЦСКА през първото полувреме, и настоящият областен управител на Стара Загора - Йордан Николов.
След само една точка за домакините и общо 4 гола за гостите, първото полувреме завърши при резултат 1:4. Оспорваната игра продължи и през втората част на мача, като и през това полувреме домакините отбелязаха само едно попадение, за сметка на гостите, които регистрираха два точни удара в противниковата врата.
След атрактивна и оспорвана, но чиста игра, дербито между ветераните на ЦСКА и "Габровница" завърши с надмощието на гостите над горносахранци с убедителния резултат от 2:6.
Съдии на футболната срещата между "армейците" и "горносахранци" бяха момчета от местния тим.
Сред ВИП гостите на трибуните на стадион "Цвятко Радойнов", бяха кметът на Община Павел баня Станимир Радевски, кметът на Горно Сахране Руси Шиков, както и легендата на "Берое" - Петко Петков.
"Мачът на годината" привлече и многобройни фенове на футболната игра, жадуващи да видят на живо едни от най-известните имена играли за отбора на ЦСКА. Огромен плакат от фенклуба в Казанлък "Червени войни", изпрати ветераните на "Червеноармейците", с уговорката за нова среща в най-скоро време.
Организатор на футболното събитие на региона бяха "Габровница"АД и Община Павел баня. Дървопреработващото предприятие е и основния спонсор на ФК "Габровница", който в момента се намира в югоизточна ''В'' група. Гостите имаха възможността да разгледат завода и да се запознаят с производството му.
"Реалния резултат е 6:6, но съдиите не отсъдиха няколко дузпи за домакините." - коментира в типичния си стил Димитър Пенев и благодари на тръгване на организаторите, за чудесно свършената работа и възможността за невероятното преживяване.
А в най-скоро време стадион "Цвятко Радойнов" в Горно Сахране ще посрещне децата на община Павел баня, които за 14-та поредна година ще премерят сили във футболен турнир за купа "Ирита".
Стоян Лазаров
петък, 29 април 2011 г.
Местни паметници вече намериха осиновители
Няколко паметника в Казанлък и региона, вече намериха свои осиновители. Това стана ясно в началото на тази седмица, когато Диана Петрова от казанлъшкият офис на Европейски информационен център "Европа директно" представи първите резултати в община Казанлък от кампанията "Осинови паметник".
Кампанията се провежда във връзка с 2011 Европейска година на доброволчеството, а като партньори в Казанлък са привлечени и Исторически музей "Искра" и НПМ "Шипка-Бузлуджа". Целта на кампанията е да бъдат обгрижвани паметници, посочени от двата партниращи музея, които имат нужда от това.
Местни организации, училища и читалища, са сред първите доброволци-осиновители на символи на исторически моменти или почит за загиналите за свободата през различно време, стана ясно този вторник. За двата паметника в парк "Розариум" - на обесените Хаджидимитрови четници и паметника на загиналите, ще се грижат членовете на местната организация на ВМРО. Читалище "Жар" пък ще обгрижва паметника в памет на загиналите в Освободителната война, който се намира в двора на казармата в града.
Местните ротарианци ще поемат обгрижването на първия в България паметник на братята Кирил и Методий, който се намира в двора на казанлъшката Хуманитарна гимназия.
Паметникът в близост до гроба на великия композитор Емануил Манолов, свързал трайно името и с Казанлък, ще е грижа на дамите от клуб "Орлица". Тракийското дружество, заедно с възпитаниците на частна езикова школа в града пък, ще се грижат за паметната плоча на Капитан Петко Войвода и съпругата му Радка Кравкова.
Директорът на основното училище в село Ръжена вече е заявил готовност, възпитаниците и колективът на учебното заведение да обгрижват един от символите на селото - паметникът на загиналите в Балканската и Първата световна война. Готовност да бъдат положени всички усилия той да бъде съхранен и освежен, на срещата във вторник, декларира и кметът на Ръжена Апостол Терзиев, който заяви, че вече се работи по варианти за възстановяване на оградата на паметника, но не в оригиналния й вид, за да не бъде отново обект на посегателства от страна на недобросъвестни хора и да се превърне в скраб.
Най-малките "осиновители" за сега, вероятно ще са възпитаниците на ОДЗ "Мир" в Бузовград, които ще се погрижат за почистването на еко-пътеката водеща до Мегалита край селото, който освен безценен исторически е и много атрактивен туристически обект.
Големият руски паметник, в близост до паметника на свободата на връх Шипка, пък ще осиновят от Професионалната гимназия по транспорт в Казанлък. към обект под опеката на Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" са насочили интересът си и от Младежкият общински съвет, но все още не са избрали конкретно кой, стана ясно още във вторник. От ръководството на Националния парк-музей набелязаха още няколко обекта подходящи за осиновяване, като уточниха, че от доброволците се изисква единствено да имат желание да полагат грижи за избрания паметник и да вложат малко труд в начинанието.
От институцията стопанисваща обектите подчертаха, че за целта те ще осигурят транспорт на желаещите, както и необходимите материали. Основно паметниците край върха, почитащи паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война, са в добро състояние. Необходимо е обаче регулярно почистване на тревите край тях, както и обгрижване и почистване на оръдията край някой от паметниците.
Няколко от паметниците касаещи същият период от историята на България, намиращи е в землището на село Шейново, ще бъдат обгрижвани от местните жители начело с кмета на населеното място Николай Терзиев.
От Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" обаче, насочиха вниманието и към още няколко обекта в района на върха, които касаят други моменти от историята на страната ни, но също се нуждаят от поддръжка и съхраняване - паметникът на Хаджи Димитър, паметникът бележещ Бузлуджанският конгрес и паметникът на загиналите партизани.
Всеки екип, който се включи в кампанията ще поеме грижата за един отделен паметник в периода април-октомври 2011г. Музейни специалисти ще уточнят дейностите, които са необходими за поддръжката на посочените от тях паметници.
Екипите ще напишат кратка история на всеки паметник, ще направят снимков архив, които ще послужат за издаване на кратка брошура, коментира още Диана Петрова и допълни, че на заключителния етап от кампанията, ще бъде представен резултатът от работата на всички екипи в обща презентация.
Наградата за доброволческите екипи, участвали в кампанията ще бъде познавателна обиколка на всички обгрижени паметници.
Радостина БайЧева
Кампанията се провежда във връзка с 2011 Европейска година на доброволчеството, а като партньори в Казанлък са привлечени и Исторически музей "Искра" и НПМ "Шипка-Бузлуджа". Целта на кампанията е да бъдат обгрижвани паметници, посочени от двата партниращи музея, които имат нужда от това.
Местни организации, училища и читалища, са сред първите доброволци-осиновители на символи на исторически моменти или почит за загиналите за свободата през различно време, стана ясно този вторник. За двата паметника в парк "Розариум" - на обесените Хаджидимитрови четници и паметника на загиналите, ще се грижат членовете на местната организация на ВМРО. Читалище "Жар" пък ще обгрижва паметника в памет на загиналите в Освободителната война, който се намира в двора на казармата в града.
Местните ротарианци ще поемат обгрижването на първия в България паметник на братята Кирил и Методий, който се намира в двора на казанлъшката Хуманитарна гимназия.
Паметникът в близост до гроба на великия композитор Емануил Манолов, свързал трайно името и с Казанлък, ще е грижа на дамите от клуб "Орлица". Тракийското дружество, заедно с възпитаниците на частна езикова школа в града пък, ще се грижат за паметната плоча на Капитан Петко Войвода и съпругата му Радка Кравкова.
Директорът на основното училище в село Ръжена вече е заявил готовност, възпитаниците и колективът на учебното заведение да обгрижват един от символите на селото - паметникът на загиналите в Балканската и Първата световна война. Готовност да бъдат положени всички усилия той да бъде съхранен и освежен, на срещата във вторник, декларира и кметът на Ръжена Апостол Терзиев, който заяви, че вече се работи по варианти за възстановяване на оградата на паметника, но не в оригиналния й вид, за да не бъде отново обект на посегателства от страна на недобросъвестни хора и да се превърне в скраб.
Най-малките "осиновители" за сега, вероятно ще са възпитаниците на ОДЗ "Мир" в Бузовград, които ще се погрижат за почистването на еко-пътеката водеща до Мегалита край селото, който освен безценен исторически е и много атрактивен туристически обект.
Големият руски паметник, в близост до паметника на свободата на връх Шипка, пък ще осиновят от Професионалната гимназия по транспорт в Казанлък. към обект под опеката на Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" са насочили интересът си и от Младежкият общински съвет, но все още не са избрали конкретно кой, стана ясно още във вторник. От ръководството на Националния парк-музей набелязаха още няколко обекта подходящи за осиновяване, като уточниха, че от доброволците се изисква единствено да имат желание да полагат грижи за избрания паметник и да вложат малко труд в начинанието.
От институцията стопанисваща обектите подчертаха, че за целта те ще осигурят транспорт на желаещите, както и необходимите материали. Основно паметниците край върха, почитащи паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война, са в добро състояние. Необходимо е обаче регулярно почистване на тревите край тях, както и обгрижване и почистване на оръдията край някой от паметниците.
Няколко от паметниците касаещи същият период от историята на България, намиращи е в землището на село Шейново, ще бъдат обгрижвани от местните жители начело с кмета на населеното място Николай Терзиев.
От Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" обаче, насочиха вниманието и към още няколко обекта в района на върха, които касаят други моменти от историята на страната ни, но също се нуждаят от поддръжка и съхраняване - паметникът на Хаджи Димитър, паметникът бележещ Бузлуджанският конгрес и паметникът на загиналите партизани.
Всеки екип, който се включи в кампанията ще поеме грижата за един отделен паметник в периода април-октомври 2011г. Музейни специалисти ще уточнят дейностите, които са необходими за поддръжката на посочените от тях паметници.
Екипите ще напишат кратка история на всеки паметник, ще направят снимков архив, които ще послужат за издаване на кратка брошура, коментира още Диана Петрова и допълни, че на заключителния етап от кампанията, ще бъде представен резултатът от работата на всички екипи в обща презентация.
Наградата за доброволческите екипи, участвали в кампанията ще бъде познавателна обиколка на всички обгрижени паметници.
Радостина БайЧева
Как се раждат детските приказки или...
да разкажем заедно една история
В месеца посветен на книгите и във връзка с отминалия Международен ден на детската книга, малчуганите от ОДЗ "Яна" в село Енина се срещнаха с истински жив, при това млад писател на детски стихчета - Яница Станчева. Ред най-малките енинчета, тя представи някой от своите произведения за деца, предимно стихове, на среща организирана съвместно от читалище "Братство - 1869" и детската градина.
Ако в ежедневието си Яница Станчева е позната предимно като управител и собственик на медия - вестник "Долина", то до сега малко известен факт беше нейносто пристрастие към поезията. Особено ревниво, оказва се, тя пази творбите си, посветени и вдъхновени от детския свят и поглед. Възпитаниците на ОДЗ "Яна" се оказаха едни от първите слушатели на детските истории, подредени в стихове от младата поетеса. Освен да слушат обаче, децата любопитстваха и за това, как се пишат приказки. По-смелите дори заявиха пред авторката желания та си за герои и теми, които биха искали да чуят в една приказка.
"Детският свят е неизчерпаем източник на вдъхновение. Когато човек погледне света през очите на дете, го вижда много по-красив, много по-истински, много по-смислен. Но с годините това става все по-трудно. Да пишеш за деца е отговорно, но и прекрасно, защото поддържаш сетивата си будни. Само детският свят е истински, всъщност." - коментира младата авторка и покани в бъдеще, всички деца, да пробват заедно да напишат една приказка.
Домакините пък изненадаха гостенката като представиха драматизация по стихотворението й "Война в гората". В ролята на воюващите горски животинки се превъплатиха - таралежът Иван и мравката Стефани.
Освен че показаха завидно познаване на детските приказки, въпреки че не могат все още да четат, малчуганите демонстрираха и любов към книгите, възпитавана у тях старателно както от родителите, така и от педагозите в детското заведение. Малката Ралица поздрави гостите с изпълнение на песента "Мама ми купи днес нова книжка с картинки".
Гости на срещата бяха и второкласниците от библиотечния кръжок при читалището в Енина, които освен проявения интерес към творческия процес, споделиха и примери от своето ежедневие свързани с творчеството и книгите.
Ден по-рано, децата от ОДЗ "Яна" показаха пред родители и гости някой от традициите свързани с големия християнски празник. С песни и танци малчуганите приветстваха пролетта и надеждата. Именно на този празник за първи път бяха показани и новите костюми на детското заведение, закупени благодарение на спонсорството на енинската кооперация с председател Сава Савов.
Ритуалите свързани с великден, които представиха възпитаниците на ОДЗ "Яна", бяха на фона и на подходящата украса - изработена специално за празника. За първи път, детското заведение направи и свой великденски базар с великолепно ръчно изработени украси. Сумата събрана от продажбата на украсите, ще бъде изразходвана за организирането на специален празник за децата в чест на 1-ви юни, коментира директорът на детското заведение Светла Тодорова.
Радостина Байчева
Една нощ ... в библиотеката
или - удоволствието да участваш в нощен маратон на четенето
нощен маратон на четенето организираха за първи път тази година, в рамките на националния поход на книгата, специалистите от Общинска библиотека "Искра"- Казанлък. в първият работен ден от следпразничната седмица от 18 часа до 22 часа, докато имаше желаещи да четат, вратите на библиотеката бяха отворени за всеки, който искаше да се пренесе в света на книгите по най-интересния и естествен начин - като почете откъс от любимо или ново за него произведение.
Още в предварително обявените си намерения, библиотекарите подчертаха, че нощното четенето ще е без сценарий, без сценична подготовка, а четене като споделяне, като себеразкриване, като приятелски разговор.
В ролята на "нощни читатели" влязоха редовни читатели, творци, и ,за изненада на всички- самите библиотекари. Последните доказаха, че по пътя на тяхната професия ги е повело тъкмо то - Голямото четене, че всекидневния досег до книгата само е засилил у всеки тях обичта към книгата.
В импровизирания ред звучаха Джубран Халил Джубран "Странникът", Джералд Даръл "Градината на боговете", Екзюпери и вечната му творба "Малкият принц", Х. Д. Торо "Уолдън", Кир Буличов "Момиченцето от Земята", Дж. Арчър "Смъртта говори", стиховете на Кина Златева "Великденски камбани", откъси от "Изкуството на житейската мъдрост", Дж. К. Джером "Трима мъже в една лодка...", "Ценното време на зрелостта" - преводен текст от далечна Бразилия с автор Марио де Андраде.. А за финал - приказката на О. Уайлд - "Себелюбивият великан".
За пропусналите нощното четене остава утехата - прощапулникът с нощното четене да стане традиция. Поне веднъж, в рамките на Четяща България, вратите на библиотеката ще са отворени дотогава, докато има хора, които искат да четат.
Долина
нощен маратон на четенето организираха за първи път тази година, в рамките на националния поход на книгата, специалистите от Общинска библиотека "Искра"- Казанлък. в първият работен ден от следпразничната седмица от 18 часа до 22 часа, докато имаше желаещи да четат, вратите на библиотеката бяха отворени за всеки, който искаше да се пренесе в света на книгите по най-интересния и естествен начин - като почете откъс от любимо или ново за него произведение.
Още в предварително обявените си намерения, библиотекарите подчертаха, че нощното четенето ще е без сценарий, без сценична подготовка, а четене като споделяне, като себеразкриване, като приятелски разговор.
В ролята на "нощни читатели" влязоха редовни читатели, творци, и ,за изненада на всички- самите библиотекари. Последните доказаха, че по пътя на тяхната професия ги е повело тъкмо то - Голямото четене, че всекидневния досег до книгата само е засилил у всеки тях обичта към книгата.
В импровизирания ред звучаха Джубран Халил Джубран "Странникът", Джералд Даръл "Градината на боговете", Екзюпери и вечната му творба "Малкият принц", Х. Д. Торо "Уолдън", Кир Буличов "Момиченцето от Земята", Дж. Арчър "Смъртта говори", стиховете на Кина Златева "Великденски камбани", откъси от "Изкуството на житейската мъдрост", Дж. К. Джером "Трима мъже в една лодка...", "Ценното време на зрелостта" - преводен текст от далечна Бразилия с автор Марио де Андраде.. А за финал - приказката на О. Уайлд - "Себелюбивият великан".
За пропусналите нощното четене остава утехата - прощапулникът с нощното четене да стане традиция. Поне веднъж, в рамките на Четяща България, вратите на библиотеката ще са отворени дотогава, докато има хора, които искат да четат.
Долина
"Шарената Черга" на пролетта
Познанията си за пролетните празници демонстрираха в състезание под надслов "Шарена черга" възпитаниците на Казанлъшката хуманитарна гимназия. Състезанието, подготвено от преподавателите по история Калина Енева, Ваня Георгиева и Мариета Бончева, се проведе в два кръга. Със свои отбори в него се включиха учениците от IХ, Х и ХI клас на Хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". Традицията на Сирни заговезни, отбелязването на Тодоровден и ритуалите на Лазаровден и Цветница бяха акцентите в първия кръг на надпреварата, която нямаше състезателен характер. Да покажат знанията си пред съученици и учители - това бе основната цел на организаторите. Аплодисментите на публиката бяха знак за това, кой отбор най-добре е представил съответния празник.
За Гергьовден, Нестинарството и Еньовден разказваха във втори кръг, участниците в училищното състезание. С бурни аплодисменти бе подкрепян отборът на десетокласниците, които представиха Лазаровден, Цветница и Еньовден.
Третият кръг на състезанието бе ориентиран към публиката. Учениците трябваше да разпознаят предмет от миналото и да обяснят, какво е било неговото предназначение в бита на старите българи. Дъска за писане, вретено, ръкойка и совалка за тъкане бяха сред предметите, успешно разпознати от публиката. За нея организаторите бяха подготвили и друга задача - въпроси, свързани с вече представените празници. Кога се иска прошка, кога се меси обреден хляб във форма на копито, на кой празник билките са най-лековити, кога се провежда обичая "кумичене", коя икона носят нестинарите, бяха сред въпросите, отправени към публиката. За отговорилите правилно, ръководството на Хуманитарната гимназия на Казанлък беше осигурило награди.
Част от момичетата от Казанлъшкия ансамбъл "Арсенал" поздравиха участници и гости на пролетното състезание. Песента "Ах, къде е мойто либе" в изпълнение на Александра, Моника, и Ребека от Х клас също прозвуча като специален поздрав към присъстващите.
В края на състезанието, лично директорът на Хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" Слави Радев връчи грамоти за участие и подаръци, осигурени от ръководството на учебното заведение, на показалите отлични знания момичета и момчета.
Валентина Койчева
Петър Курумбашев: "Това с гражданските сдружения е елементарен флирт, който се започва всеки път с избирателя"
Петър Курумбашев е роден през 1968 година в Плевен. През 1990 година завършва Техническия университет. Той е един от идеолозите на студентското предаване "Ку-Ку". Един от основателите на Асоциацията на независимите студентки дружества. В момента е народен представител избран от листата на социалистите.
В средата на април, той се срещна със студенти от УНСС в София за дискусия по тема - "Има ли гражданско общество в България?". срещата беше организирана от Информационен младежки съюз.
Ето някой от по-важните моменти, маркиращи състоянието на днешното общество в България и възможностите пред които сме изправени всички ние, като участници в него, засегнати от Курумбашев.
Обществото на знанието
Преди два месеца присъствах в Ерусалим на една реч на Шимон Перес, който е 87 години и говори доста по-добре от доста хора, които са на 27 или 47 години. Той зададе въпроса, защо в Израел има 100 хиляди крави и те произвеждат повече мляко, отколкото 4 милиона крави в Етиопия? Защо Израел, който има 2 морета - Мъртво море и Галилеевото езеро и изнася селскостопанска продукция за Русия, която има хиляда естествени езера?
Израел е едно общество, което много ме впечатли с това как инвестира в знанието. Между другото, населението на Израел е точно 7 милиона и половина - колкото сме и ние, ако сравним с данните от проучването, които излязоха наскоро.
Той каза и нещо друго, което ми направи силно впечатление: "Вижте как ходят облечени днешните млади хора - с дънки и тениски. Това е тяхната декларация за независимост." Един прочит, който не съм го чул от, да речем, български политици, доколкото са се вгледали по някакъв начин, а като се вгледаш в нещо да успееш и да го прочетеш.
Разказах това във връзка с темата за това какво общество искаме ние да направим, дали да е общество на знанието. Искаме ли да се движим напред. Защото имах възможност да отида в Института Вайцман в Израел. Той има бюджет от порядъка на 250 милиона долара. Около 100 милиона идват от лицензи, които те са продали на различни компании - фармацевтични, сателитни, но като цяло за неща, които те са направили в науката. Те специално работят в областите математика, химия биология - не държат да покриват всички научни области, но в момента пък в този институт работят да речем 5 нобелови лауреата. Но е факт, че в момента 100 милиона от финансирането им идват от продажбата на чисто знание.
Казвам това за бюджета на този институт и го сравнявам с бюджета на БАН, който тази година е 59 милиона, друг е въпросът тези средства как се използват. Но понеже, пред очите ми се случват някакви процеси като - нещо, което е било за духовна храна, буквално се превръща в нещо, което е за храна - кино "Изток" се превърна в БИЛЛА ... и от потребител на изкуство, ставаш потребител на салам и кашкавал. Но то е избор на обществото, какво иска да потребява - каквото искаш да потребябаш, това ще ти продават.
А защо изобщо ви говоря за обществото на знанието - защото си мисля, че то е много пряко свързано с гражданското общество. Защото трябва да има първо знаещи хора, за да могат те да претендират да бъдат граждани.
Обществото на солидарността
Дали ние сме станали по-добри като хора, дали сме готови да защитим някой друг? Защото аз имам впечатление, дори за студентите, че са готови дори себе си да не защитят. Казвам ви го като човек, който е организирал първата демонстрация пред Парламента - на 14-ти декември 1989 година. в този смисъл искам да припомня за Димитър Пешев. За онези, които не знаят кой е той - това е един народен представител от Кюстендил, който в онова Народно събрание през 1943 година е бил с длъжността подпредседател и е бил депутат от, така да го кажем - профашистката десница, тоест не е принадлежал към левицата. Тогава левицата е била в нелегалност, не е била с такова влияние. Така че нейната историческа позиция по отношение на малцинствата е имала значение, но със сигурност не е била най-решаващия фактор. Та именно той се е ангажирал с каузата, че могат да бъдат спасени българските евреи. И така България става единствената държава в Европа, която завършва войната с по-голямо еврейско население отколкото я започва. Та по това време именно Димитър Пешев е оглавил едно движение за спасение на българските евреи - заедно с други депутати от различни политически групи, заедно с царя, левицата в нелегалност, заедно с църквата - тоест една група от хора, които е трудно да обединиш принципно. И не само това - той заявява, че ако тръгне влакът натоварен с евреи за концлагерите, той първи ще легне на релсите. Дайте си сметка, колко много е рискувал с действията си, защото все пак е бил част от управляващото мнозинство, подкрепящо Германия. Както той самият, така и останалите обединени от общата кауза буквално са рискували живота си, за да покажат, че българското общество може да функционира по този начин. Ето това ми се струва на мен истинска изява на гражданското общество. И се питам - жив ли е днес, Димитър Пешев? Или способно ли е българското общество днес да роди Димитър Пешев? Или пък - ако днес, той се изправи и ни каже нещо, дали ние бихме го приели, дали бихме го последвали и дали бихме му помогнали? Казвам го и на фона на това, че имаме в управляващото мнозинство националистическа партия - нещо, което не се е случвало за 20 години в България. Имали сме всякакви правителства, но националистическа партия не сме имали. Казвам го и на фона на това, че това се случва в много държави, не само в България, но и в доста държави в Европейския съюз. Ето в този смисъл е въпросът ми - готови ли сме да бъдем солидарни, с тези наши мечти и желания, готови ли сме да се борим за тях.
Ще се върна пак на речта на Шимон Перес, в която той се опитва да обясни, защо толкова много млади хора се включват в това, което се случва в момента в Северна Африка. Той го отдаде на Фейсбук. Даже имам чувството, че има някакво друго гражданско общество, паралелно, много по-силно, което живее във Фейсбук, но не живее на улицата. Онзи ден дори прочетох, едно момиче беше написало, че ако ние бяхме толкова активни на улицата, колкото сме във Фейсбук, на улицата щеше да има непрекъснато революции. Та, Шимон Перес направи в тази връзка следната аналогия с Чърчил, който веднага след войната, която коалицията печели, губи изборите в Англия. Не би трябвало да е така, но се случва. Според Перес, това е така, защото по същото време се появява телевизията в Англия и именно чрез нея, средната класа вижда, че всъщност не живее толкова добре, колкото тя си е представяла. А сега, интернет и да речем в частност Фейсбук, е такава медия, която е дала възможност на арабските младежи да контактуват първо помежду си, защото това са все пак доста по-затворени общества. Дава им възможност да видят как живеят техните връстници в съседните държави, а и в целия свят. И да видят, че всъщност, този живот, който са им представяли като много добър, на практика може да се иска много повече.
А това е и въпрос към вас - защо сега не излизате на улицата. Разбира се не съм дошъл, за да предизвиквам революции, но аз, когато съм бил недоволен, винаги съм бил на улицата или съм опитвал да правя нещо чрез едно телевизионно предаване - няма значение как. Но е някакъв начин да се изразиш. Опитвахме се да направим нещо, да променим нещо.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Информационен младежки съюз
В средата на април, той се срещна със студенти от УНСС в София за дискусия по тема - "Има ли гражданско общество в България?". срещата беше организирана от Информационен младежки съюз.
Ето някой от по-важните моменти, маркиращи състоянието на днешното общество в България и възможностите пред които сме изправени всички ние, като участници в него, засегнати от Курумбашев.
Обществото на знанието
Преди два месеца присъствах в Ерусалим на една реч на Шимон Перес, който е 87 години и говори доста по-добре от доста хора, които са на 27 или 47 години. Той зададе въпроса, защо в Израел има 100 хиляди крави и те произвеждат повече мляко, отколкото 4 милиона крави в Етиопия? Защо Израел, който има 2 морета - Мъртво море и Галилеевото езеро и изнася селскостопанска продукция за Русия, която има хиляда естествени езера?
Израел е едно общество, което много ме впечатли с това как инвестира в знанието. Между другото, населението на Израел е точно 7 милиона и половина - колкото сме и ние, ако сравним с данните от проучването, които излязоха наскоро.
Той каза и нещо друго, което ми направи силно впечатление: "Вижте как ходят облечени днешните млади хора - с дънки и тениски. Това е тяхната декларация за независимост." Един прочит, който не съм го чул от, да речем, български политици, доколкото са се вгледали по някакъв начин, а като се вгледаш в нещо да успееш и да го прочетеш.
Разказах това във връзка с темата за това какво общество искаме ние да направим, дали да е общество на знанието. Искаме ли да се движим напред. Защото имах възможност да отида в Института Вайцман в Израел. Той има бюджет от порядъка на 250 милиона долара. Около 100 милиона идват от лицензи, които те са продали на различни компании - фармацевтични, сателитни, но като цяло за неща, които те са направили в науката. Те специално работят в областите математика, химия биология - не държат да покриват всички научни области, но в момента пък в този институт работят да речем 5 нобелови лауреата. Но е факт, че в момента 100 милиона от финансирането им идват от продажбата на чисто знание.
Казвам това за бюджета на този институт и го сравнявам с бюджета на БАН, който тази година е 59 милиона, друг е въпросът тези средства как се използват. Но понеже, пред очите ми се случват някакви процеси като - нещо, което е било за духовна храна, буквално се превръща в нещо, което е за храна - кино "Изток" се превърна в БИЛЛА ... и от потребител на изкуство, ставаш потребител на салам и кашкавал. Но то е избор на обществото, какво иска да потребява - каквото искаш да потребябаш, това ще ти продават.
А защо изобщо ви говоря за обществото на знанието - защото си мисля, че то е много пряко свързано с гражданското общество. Защото трябва да има първо знаещи хора, за да могат те да претендират да бъдат граждани.
Обществото на солидарността
Дали ние сме станали по-добри като хора, дали сме готови да защитим някой друг? Защото аз имам впечатление, дори за студентите, че са готови дори себе си да не защитят. Казвам ви го като човек, който е организирал първата демонстрация пред Парламента - на 14-ти декември 1989 година. в този смисъл искам да припомня за Димитър Пешев. За онези, които не знаят кой е той - това е един народен представител от Кюстендил, който в онова Народно събрание през 1943 година е бил с длъжността подпредседател и е бил депутат от, така да го кажем - профашистката десница, тоест не е принадлежал към левицата. Тогава левицата е била в нелегалност, не е била с такова влияние. Така че нейната историческа позиция по отношение на малцинствата е имала значение, но със сигурност не е била най-решаващия фактор. Та именно той се е ангажирал с каузата, че могат да бъдат спасени българските евреи. И така България става единствената държава в Европа, която завършва войната с по-голямо еврейско население отколкото я започва. Та по това време именно Димитър Пешев е оглавил едно движение за спасение на българските евреи - заедно с други депутати от различни политически групи, заедно с царя, левицата в нелегалност, заедно с църквата - тоест една група от хора, които е трудно да обединиш принципно. И не само това - той заявява, че ако тръгне влакът натоварен с евреи за концлагерите, той първи ще легне на релсите. Дайте си сметка, колко много е рискувал с действията си, защото все пак е бил част от управляващото мнозинство, подкрепящо Германия. Както той самият, така и останалите обединени от общата кауза буквално са рискували живота си, за да покажат, че българското общество може да функционира по този начин. Ето това ми се струва на мен истинска изява на гражданското общество. И се питам - жив ли е днес, Димитър Пешев? Или способно ли е българското общество днес да роди Димитър Пешев? Или пък - ако днес, той се изправи и ни каже нещо, дали ние бихме го приели, дали бихме го последвали и дали бихме му помогнали? Казвам го и на фона на това, че имаме в управляващото мнозинство националистическа партия - нещо, което не се е случвало за 20 години в България. Имали сме всякакви правителства, но националистическа партия не сме имали. Казвам го и на фона на това, че това се случва в много държави, не само в България, но и в доста държави в Европейския съюз. Ето в този смисъл е въпросът ми - готови ли сме да бъдем солидарни, с тези наши мечти и желания, готови ли сме да се борим за тях.
Ще се върна пак на речта на Шимон Перес, в която той се опитва да обясни, защо толкова много млади хора се включват в това, което се случва в момента в Северна Африка. Той го отдаде на Фейсбук. Даже имам чувството, че има някакво друго гражданско общество, паралелно, много по-силно, което живее във Фейсбук, но не живее на улицата. Онзи ден дори прочетох, едно момиче беше написало, че ако ние бяхме толкова активни на улицата, колкото сме във Фейсбук, на улицата щеше да има непрекъснато революции. Та, Шимон Перес направи в тази връзка следната аналогия с Чърчил, който веднага след войната, която коалицията печели, губи изборите в Англия. Не би трябвало да е така, но се случва. Според Перес, това е така, защото по същото време се появява телевизията в Англия и именно чрез нея, средната класа вижда, че всъщност не живее толкова добре, колкото тя си е представяла. А сега, интернет и да речем в частност Фейсбук, е такава медия, която е дала възможност на арабските младежи да контактуват първо помежду си, защото това са все пак доста по-затворени общества. Дава им възможност да видят как живеят техните връстници в съседните държави, а и в целия свят. И да видят, че всъщност, този живот, който са им представяли като много добър, на практика може да се иска много повече.
А това е и въпрос към вас - защо сега не излизате на улицата. Разбира се не съм дошъл, за да предизвиквам революции, но аз, когато съм бил недоволен, винаги съм бил на улицата или съм опитвал да правя нещо чрез едно телевизионно предаване - няма значение как. Но е някакъв начин да се изразиш. Опитвахме се да направим нещо, да променим нещо.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Информационен младежки съюз
Абонамент за:
Публикации (Atom)