Валентин Стоянов е роден в град Бургас. Завършил е казанлъшката художествена гимназия "Акад. Дечко Узунов", а в момента следват в Националната художествена академия в град София. Творчеството му се характеризира с експериментални възгледи. Картините му пресъздават красиви места и моменти. В друга част от творбите му, той залага на провокирането на човешката психология и на традиционната представа за изкуството. Валентин е участвал в множество пленери, конкурси и изложби с национален и международен характер. Негови творби са взимали участие и в търгове и благотворителни мероприятия. Също така, младият художник е бил част и от различни програми за обмяна на опит, последната от които е била в Турция.
- Роден си в Бургас, учиш в София - какво те доведе в Казанлък, където другата седмица ще представиш творчеството си?
- Град Казанлък е ключово място за моето творческо развитие. Завършил съм Професионална гимназия "Академик Дечко Узунов", випуск 2003 година. Но градът на розите е мястото, което ме е вдъхновявало и преди краткия ми гимназиален престой. Вдъхновява ме и днес. Затова не е странно, че след толкова години, отново съм тук и представям свои творби. За мен тази изложба е своеобразен начин да отдам почит към града, който е оставил светла диря в творчеството ми.
- Кой е предпочитаният от теб стил?
- Световната история на изкуството ме е навела на идеята, че един автор професионално може да пропуска подръжничеството си на различни стилове и течения. Трябва да отстоява интересите си в своето творчество, черпейки знания от големите автори. Стиловете са ограничения, както за творчеството, така и за душевното отношение на автора към изкуството. Свободата да твориш ти позволява да достигаш до опорни точки, на които се базират идеите и техническите възможности.
- Кой беше за теб най-големият урок, който научи изкуството?
- Уроците в историята на изкуството са безкрайни. Според мен най-големият е този, който те учи как да живееш. Изкуството е начин на живот и решение за това как да се справяш с ежедневните прищевки на съдбата. Придобивка и за най-светлите умове. Затова смятам, че всеки човек трябва да се докосне до него за да открие себе си. Професионално или не, да има отношение, защото то е навсякъде около нас и в самите нас. Самото сътворение е вид изкуство а нашите души асоциират цветовете в него.
- Българите винаги са смятали себе си за талантлива нация и това безспорно е така. Но също е вярно, че най-талантливите не остават тук. къде според теб се губи връзката талант-реализация, какво куца в България?
- Разбира се, че българите са талантлив народ, но западноевропейската култура безспорно ни е изпреварвала с векове. Наваксваме бързо осемнадесет години след Освобождението през 1878 г. Вече сме имали рисувално училище. Това е безспорен факт за силния дух, интерес и желание за създаване на културните институции в свободна България. Дори в кризисни моменти е приоритет културното и духовното възпитание на народа. Това е начин да запазим традицията си и националния ни облик. В днешно време по една или друга причина обстоятелствата на модерното общество създават друг вид приоритети. По глобално сме отворени към потока от информация.
Светът също може да черпи от нашия културен дух. Талантът е строго индивидуален, тясно свързан с реализацията но е постижим само при допирни точки в едно общество.
Вярвам, че преди да бъдем глобални в световен мащаб, трябва да имаме ясно изградени позиции и стратегии в национален план. Нужни са реформи в образователния процес и финансиране в ясно изградени програми. Не само в културата и изкуството, а и във всяка една сфера.
- С какво се занимаваш в момента и какво планираш за бъдещето си?
- Занимавам се с всичко, което ме прави щастлив, затова изкуството е моя приоритет в живота. Работя здраво, експериментирам и намирам неща, които са ключови моменти за творчеството ми.
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар