Росица Дичева: "Смятам, че хората в действителност се вълнуват от непреходното изкуство"

Росица Дичева е родена в гр. Казанлък. Завършила е ПГПИИ "Акад. Дечко Узунонов" специалност пространствен дизайн. 2010 г специалност скулптора във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" с водещ преподавател проф. Милан Андреев. През 2009 печели първо място в шестата национална изложбата - конкурс повеждан в галерия на открито "Червеното пони" гр. Пловдив. Наградата за първото място е самостоятелна изложба в същата галерия следващата година. През 2010г. печели награда за млад автор в петото биенале на малките форми в гр. Плевен. Две години под ред тази и миналата участва за по десет дни в симпозиумите организирани в гр. Шабла от общината на града и проф. Стефан Лютаков. Скулпторите от бианалето са поставени в различни места из града. В момента уча графичен дизайн в АМТИИ гр. Пловдив. За себе си споделя, че е сбъднала е най-голямата си детска мечта - да стане художник. Скулптурата обаче си остава голямата й любов. Именно със своите скулптори, в които прилага и по-нетрадиционни техники и материали, тя се представи в изложбата Изложба "Цвят, чувство, триизмерност" открита този вторник в залите на галерията на улица "Искра"4.
- Занимаваш се с много интересен вид скулптора - от хартия, от къде дойде идеята?
- През времето, в което следвах във ВТУ се запознах с различни материали, които са основни: камък, дърво и бронз. Благодарение на един от преподавателите - проф. Ст. Лютаков се сблъсках и с хартията като материал, който се смята за нетраен и неподходящ за скулптора, поради своята преходност. Именно това ме провокира да го използвам при част от моите работи.
- Скулптурата ли е най-голямата ти страст в изкуството?
- Да, тъй като тя ми дава възможност чрез триизмерното показване на формата най-добре да изразя себе си. Считам че моите мисли, идеи и възприятия мога да изразя единствено с материал, които освен чрез очите, усещам и с ръцете си.
- Не се ли изкушаваш да впрегнеш таланта си в нещо, което ще е по-лесно продаваемо, по-масово?
- Не! На този етап от живота ми съм с романтична и оптимистична нагласа. Мисля че хората в действителност се вълнуват от непреходното изкуство, а не от комерсиалните "зайчета". За съжаление действителността в страната ги принуждава да заместят китайския порцелан с "китайско карго".
- Коя поред е тази изложба за теб?
- Това е второто ми полусамостоятелно участие в изложба. Първата беше награда, спечелена от ежегодно провеждащата се Национална изложба-конкурс, реализирана в галерия "Червеното Пони" - гр. Пловдив, през месец май 2011 г.
- С какво се занимаваш в момента и какво планираш за бъдещето си?
- В момента уча в АМТИ - гр. Пловдив, специалност "графичен дизайн". Плановете ми за близкото бъдеще са свързани с дипломната ми работа. А за по-нататък - времето ще покаже.
Радостина Байчева