Няколко паметника в Казанлък и региона, вече намериха свои осиновители. Това стана ясно в началото на тази седмица, когато Диана Петрова от казанлъшкият офис на Европейски информационен център "Европа директно" представи първите резултати в община Казанлък от кампанията "Осинови паметник".
Кампанията се провежда във връзка с 2011 Европейска година на доброволчеството, а като партньори в Казанлък са привлечени и Исторически музей "Искра" и НПМ "Шипка-Бузлуджа". Целта на кампанията е да бъдат обгрижвани паметници, посочени от двата партниращи музея, които имат нужда от това.
Местни организации, училища и читалища, са сред първите доброволци-осиновители на символи на исторически моменти или почит за загиналите за свободата през различно време, стана ясно този вторник. За двата паметника в парк "Розариум" - на обесените Хаджидимитрови четници и паметника на загиналите, ще се грижат членовете на местната организация на ВМРО. Читалище "Жар" пък ще обгрижва паметника в памет на загиналите в Освободителната война, който се намира в двора на казармата в града.
Местните ротарианци ще поемат обгрижването на първия в България паметник на братята Кирил и Методий, който се намира в двора на казанлъшката Хуманитарна гимназия.
Паметникът в близост до гроба на великия композитор Емануил Манолов, свързал трайно името и с Казанлък, ще е грижа на дамите от клуб "Орлица". Тракийското дружество, заедно с възпитаниците на частна езикова школа в града пък, ще се грижат за паметната плоча на Капитан Петко Войвода и съпругата му Радка Кравкова.
Директорът на основното училище в село Ръжена вече е заявил готовност, възпитаниците и колективът на учебното заведение да обгрижват един от символите на селото - паметникът на загиналите в Балканската и Първата световна война. Готовност да бъдат положени всички усилия той да бъде съхранен и освежен, на срещата във вторник, декларира и кметът на Ръжена Апостол Терзиев, който заяви, че вече се работи по варианти за възстановяване на оградата на паметника, но не в оригиналния й вид, за да не бъде отново обект на посегателства от страна на недобросъвестни хора и да се превърне в скраб.
Най-малките "осиновители" за сега, вероятно ще са възпитаниците на ОДЗ "Мир" в Бузовград, които ще се погрижат за почистването на еко-пътеката водеща до Мегалита край селото, който освен безценен исторически е и много атрактивен туристически обект.
Големият руски паметник, в близост до паметника на свободата на връх Шипка, пък ще осиновят от Професионалната гимназия по транспорт в Казанлък. към обект под опеката на Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" са насочили интересът си и от Младежкият общински съвет, но все още не са избрали конкретно кой, стана ясно още във вторник. От ръководството на Националния парк-музей набелязаха още няколко обекта подходящи за осиновяване, като уточниха, че от доброволците се изисква единствено да имат желание да полагат грижи за избрания паметник и да вложат малко труд в начинанието.
От институцията стопанисваща обектите подчертаха, че за целта те ще осигурят транспорт на желаещите, както и необходимите материали. Основно паметниците край върха, почитащи паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война, са в добро състояние. Необходимо е обаче регулярно почистване на тревите край тях, както и обгрижване и почистване на оръдията край някой от паметниците.
Няколко от паметниците касаещи същият период от историята на България, намиращи е в землището на село Шейново, ще бъдат обгрижвани от местните жители начело с кмета на населеното място Николай Терзиев.
От Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" обаче, насочиха вниманието и към още няколко обекта в района на върха, които касаят други моменти от историята на страната ни, но също се нуждаят от поддръжка и съхраняване - паметникът на Хаджи Димитър, паметникът бележещ Бузлуджанският конгрес и паметникът на загиналите партизани.
Всеки екип, който се включи в кампанията ще поеме грижата за един отделен паметник в периода април-октомври 2011г. Музейни специалисти ще уточнят дейностите, които са необходими за поддръжката на посочените от тях паметници.
Екипите ще напишат кратка история на всеки паметник, ще направят снимков архив, които ще послужат за издаване на кратка брошура, коментира още Диана Петрова и допълни, че на заключителния етап от кампанията, ще бъде представен резултатът от работата на всички екипи в обща презентация.
Наградата за доброволческите екипи, участвали в кампанията ще бъде познавателна обиколка на всички обгрижени паметници.
Радостина БайЧева
петък, 29 април 2011 г.
Как се раждат детските приказки или...
да разкажем заедно една история
В месеца посветен на книгите и във връзка с отминалия Международен ден на детската книга, малчуганите от ОДЗ "Яна" в село Енина се срещнаха с истински жив, при това млад писател на детски стихчета - Яница Станчева. Ред най-малките енинчета, тя представи някой от своите произведения за деца, предимно стихове, на среща организирана съвместно от читалище "Братство - 1869" и детската градина.
Ако в ежедневието си Яница Станчева е позната предимно като управител и собственик на медия - вестник "Долина", то до сега малко известен факт беше нейносто пристрастие към поезията. Особено ревниво, оказва се, тя пази творбите си, посветени и вдъхновени от детския свят и поглед. Възпитаниците на ОДЗ "Яна" се оказаха едни от първите слушатели на детските истории, подредени в стихове от младата поетеса. Освен да слушат обаче, децата любопитстваха и за това, как се пишат приказки. По-смелите дори заявиха пред авторката желания та си за герои и теми, които биха искали да чуят в една приказка.
"Детският свят е неизчерпаем източник на вдъхновение. Когато човек погледне света през очите на дете, го вижда много по-красив, много по-истински, много по-смислен. Но с годините това става все по-трудно. Да пишеш за деца е отговорно, но и прекрасно, защото поддържаш сетивата си будни. Само детският свят е истински, всъщност." - коментира младата авторка и покани в бъдеще, всички деца, да пробват заедно да напишат една приказка.
Домакините пък изненадаха гостенката като представиха драматизация по стихотворението й "Война в гората". В ролята на воюващите горски животинки се превъплатиха - таралежът Иван и мравката Стефани.
Освен че показаха завидно познаване на детските приказки, въпреки че не могат все още да четат, малчуганите демонстрираха и любов към книгите, възпитавана у тях старателно както от родителите, така и от педагозите в детското заведение. Малката Ралица поздрави гостите с изпълнение на песента "Мама ми купи днес нова книжка с картинки".
Гости на срещата бяха и второкласниците от библиотечния кръжок при читалището в Енина, които освен проявения интерес към творческия процес, споделиха и примери от своето ежедневие свързани с творчеството и книгите.
Ден по-рано, децата от ОДЗ "Яна" показаха пред родители и гости някой от традициите свързани с големия християнски празник. С песни и танци малчуганите приветстваха пролетта и надеждата. Именно на този празник за първи път бяха показани и новите костюми на детското заведение, закупени благодарение на спонсорството на енинската кооперация с председател Сава Савов.
Ритуалите свързани с великден, които представиха възпитаниците на ОДЗ "Яна", бяха на фона и на подходящата украса - изработена специално за празника. За първи път, детското заведение направи и свой великденски базар с великолепно ръчно изработени украси. Сумата събрана от продажбата на украсите, ще бъде изразходвана за организирането на специален празник за децата в чест на 1-ви юни, коментира директорът на детското заведение Светла Тодорова.
Радостина Байчева
Една нощ ... в библиотеката
или - удоволствието да участваш в нощен маратон на четенето
нощен маратон на четенето организираха за първи път тази година, в рамките на националния поход на книгата, специалистите от Общинска библиотека "Искра"- Казанлък. в първият работен ден от следпразничната седмица от 18 часа до 22 часа, докато имаше желаещи да четат, вратите на библиотеката бяха отворени за всеки, който искаше да се пренесе в света на книгите по най-интересния и естествен начин - като почете откъс от любимо или ново за него произведение.
Още в предварително обявените си намерения, библиотекарите подчертаха, че нощното четенето ще е без сценарий, без сценична подготовка, а четене като споделяне, като себеразкриване, като приятелски разговор.
В ролята на "нощни читатели" влязоха редовни читатели, творци, и ,за изненада на всички- самите библиотекари. Последните доказаха, че по пътя на тяхната професия ги е повело тъкмо то - Голямото четене, че всекидневния досег до книгата само е засилил у всеки тях обичта към книгата.
В импровизирания ред звучаха Джубран Халил Джубран "Странникът", Джералд Даръл "Градината на боговете", Екзюпери и вечната му творба "Малкият принц", Х. Д. Торо "Уолдън", Кир Буличов "Момиченцето от Земята", Дж. Арчър "Смъртта говори", стиховете на Кина Златева "Великденски камбани", откъси от "Изкуството на житейската мъдрост", Дж. К. Джером "Трима мъже в една лодка...", "Ценното време на зрелостта" - преводен текст от далечна Бразилия с автор Марио де Андраде.. А за финал - приказката на О. Уайлд - "Себелюбивият великан".
За пропусналите нощното четене остава утехата - прощапулникът с нощното четене да стане традиция. Поне веднъж, в рамките на Четяща България, вратите на библиотеката ще са отворени дотогава, докато има хора, които искат да четат.
Долина
нощен маратон на четенето организираха за първи път тази година, в рамките на националния поход на книгата, специалистите от Общинска библиотека "Искра"- Казанлък. в първият работен ден от следпразничната седмица от 18 часа до 22 часа, докато имаше желаещи да четат, вратите на библиотеката бяха отворени за всеки, който искаше да се пренесе в света на книгите по най-интересния и естествен начин - като почете откъс от любимо или ново за него произведение.
Още в предварително обявените си намерения, библиотекарите подчертаха, че нощното четенето ще е без сценарий, без сценична подготовка, а четене като споделяне, като себеразкриване, като приятелски разговор.
В ролята на "нощни читатели" влязоха редовни читатели, творци, и ,за изненада на всички- самите библиотекари. Последните доказаха, че по пътя на тяхната професия ги е повело тъкмо то - Голямото четене, че всекидневния досег до книгата само е засилил у всеки тях обичта към книгата.
В импровизирания ред звучаха Джубран Халил Джубран "Странникът", Джералд Даръл "Градината на боговете", Екзюпери и вечната му творба "Малкият принц", Х. Д. Торо "Уолдън", Кир Буличов "Момиченцето от Земята", Дж. Арчър "Смъртта говори", стиховете на Кина Златева "Великденски камбани", откъси от "Изкуството на житейската мъдрост", Дж. К. Джером "Трима мъже в една лодка...", "Ценното време на зрелостта" - преводен текст от далечна Бразилия с автор Марио де Андраде.. А за финал - приказката на О. Уайлд - "Себелюбивият великан".
За пропусналите нощното четене остава утехата - прощапулникът с нощното четене да стане традиция. Поне веднъж, в рамките на Четяща България, вратите на библиотеката ще са отворени дотогава, докато има хора, които искат да четат.
Долина
"Шарената Черга" на пролетта
Познанията си за пролетните празници демонстрираха в състезание под надслов "Шарена черга" възпитаниците на Казанлъшката хуманитарна гимназия. Състезанието, подготвено от преподавателите по история Калина Енева, Ваня Георгиева и Мариета Бончева, се проведе в два кръга. Със свои отбори в него се включиха учениците от IХ, Х и ХI клас на Хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". Традицията на Сирни заговезни, отбелязването на Тодоровден и ритуалите на Лазаровден и Цветница бяха акцентите в първия кръг на надпреварата, която нямаше състезателен характер. Да покажат знанията си пред съученици и учители - това бе основната цел на организаторите. Аплодисментите на публиката бяха знак за това, кой отбор най-добре е представил съответния празник.
За Гергьовден, Нестинарството и Еньовден разказваха във втори кръг, участниците в училищното състезание. С бурни аплодисменти бе подкрепян отборът на десетокласниците, които представиха Лазаровден, Цветница и Еньовден.
Третият кръг на състезанието бе ориентиран към публиката. Учениците трябваше да разпознаят предмет от миналото и да обяснят, какво е било неговото предназначение в бита на старите българи. Дъска за писане, вретено, ръкойка и совалка за тъкане бяха сред предметите, успешно разпознати от публиката. За нея организаторите бяха подготвили и друга задача - въпроси, свързани с вече представените празници. Кога се иска прошка, кога се меси обреден хляб във форма на копито, на кой празник билките са най-лековити, кога се провежда обичая "кумичене", коя икона носят нестинарите, бяха сред въпросите, отправени към публиката. За отговорилите правилно, ръководството на Хуманитарната гимназия на Казанлък беше осигурило награди.
Част от момичетата от Казанлъшкия ансамбъл "Арсенал" поздравиха участници и гости на пролетното състезание. Песента "Ах, къде е мойто либе" в изпълнение на Александра, Моника, и Ребека от Х клас също прозвуча като специален поздрав към присъстващите.
В края на състезанието, лично директорът на Хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" Слави Радев връчи грамоти за участие и подаръци, осигурени от ръководството на учебното заведение, на показалите отлични знания момичета и момчета.
Валентина Койчева
Петър Курумбашев: "Това с гражданските сдружения е елементарен флирт, който се започва всеки път с избирателя"
Петър Курумбашев е роден през 1968 година в Плевен. През 1990 година завършва Техническия университет. Той е един от идеолозите на студентското предаване "Ку-Ку". Един от основателите на Асоциацията на независимите студентки дружества. В момента е народен представител избран от листата на социалистите.
В средата на април, той се срещна със студенти от УНСС в София за дискусия по тема - "Има ли гражданско общество в България?". срещата беше организирана от Информационен младежки съюз.
Ето някой от по-важните моменти, маркиращи състоянието на днешното общество в България и възможностите пред които сме изправени всички ние, като участници в него, засегнати от Курумбашев.
Обществото на знанието
Преди два месеца присъствах в Ерусалим на една реч на Шимон Перес, който е 87 години и говори доста по-добре от доста хора, които са на 27 или 47 години. Той зададе въпроса, защо в Израел има 100 хиляди крави и те произвеждат повече мляко, отколкото 4 милиона крави в Етиопия? Защо Израел, който има 2 морета - Мъртво море и Галилеевото езеро и изнася селскостопанска продукция за Русия, която има хиляда естествени езера?
Израел е едно общество, което много ме впечатли с това как инвестира в знанието. Между другото, населението на Израел е точно 7 милиона и половина - колкото сме и ние, ако сравним с данните от проучването, които излязоха наскоро.
Той каза и нещо друго, което ми направи силно впечатление: "Вижте как ходят облечени днешните млади хора - с дънки и тениски. Това е тяхната декларация за независимост." Един прочит, който не съм го чул от, да речем, български политици, доколкото са се вгледали по някакъв начин, а като се вгледаш в нещо да успееш и да го прочетеш.
Разказах това във връзка с темата за това какво общество искаме ние да направим, дали да е общество на знанието. Искаме ли да се движим напред. Защото имах възможност да отида в Института Вайцман в Израел. Той има бюджет от порядъка на 250 милиона долара. Около 100 милиона идват от лицензи, които те са продали на различни компании - фармацевтични, сателитни, но като цяло за неща, които те са направили в науката. Те специално работят в областите математика, химия биология - не държат да покриват всички научни области, но в момента пък в този институт работят да речем 5 нобелови лауреата. Но е факт, че в момента 100 милиона от финансирането им идват от продажбата на чисто знание.
Казвам това за бюджета на този институт и го сравнявам с бюджета на БАН, който тази година е 59 милиона, друг е въпросът тези средства как се използват. Но понеже, пред очите ми се случват някакви процеси като - нещо, което е било за духовна храна, буквално се превръща в нещо, което е за храна - кино "Изток" се превърна в БИЛЛА ... и от потребител на изкуство, ставаш потребител на салам и кашкавал. Но то е избор на обществото, какво иска да потребява - каквото искаш да потребябаш, това ще ти продават.
А защо изобщо ви говоря за обществото на знанието - защото си мисля, че то е много пряко свързано с гражданското общество. Защото трябва да има първо знаещи хора, за да могат те да претендират да бъдат граждани.
Обществото на солидарността
Дали ние сме станали по-добри като хора, дали сме готови да защитим някой друг? Защото аз имам впечатление, дори за студентите, че са готови дори себе си да не защитят. Казвам ви го като човек, който е организирал първата демонстрация пред Парламента - на 14-ти декември 1989 година. в този смисъл искам да припомня за Димитър Пешев. За онези, които не знаят кой е той - това е един народен представител от Кюстендил, който в онова Народно събрание през 1943 година е бил с длъжността подпредседател и е бил депутат от, така да го кажем - профашистката десница, тоест не е принадлежал към левицата. Тогава левицата е била в нелегалност, не е била с такова влияние. Така че нейната историческа позиция по отношение на малцинствата е имала значение, но със сигурност не е била най-решаващия фактор. Та именно той се е ангажирал с каузата, че могат да бъдат спасени българските евреи. И така България става единствената държава в Европа, която завършва войната с по-голямо еврейско население отколкото я започва. Та по това време именно Димитър Пешев е оглавил едно движение за спасение на българските евреи - заедно с други депутати от различни политически групи, заедно с царя, левицата в нелегалност, заедно с църквата - тоест една група от хора, които е трудно да обединиш принципно. И не само това - той заявява, че ако тръгне влакът натоварен с евреи за концлагерите, той първи ще легне на релсите. Дайте си сметка, колко много е рискувал с действията си, защото все пак е бил част от управляващото мнозинство, подкрепящо Германия. Както той самият, така и останалите обединени от общата кауза буквално са рискували живота си, за да покажат, че българското общество може да функционира по този начин. Ето това ми се струва на мен истинска изява на гражданското общество. И се питам - жив ли е днес, Димитър Пешев? Или способно ли е българското общество днес да роди Димитър Пешев? Или пък - ако днес, той се изправи и ни каже нещо, дали ние бихме го приели, дали бихме го последвали и дали бихме му помогнали? Казвам го и на фона на това, че имаме в управляващото мнозинство националистическа партия - нещо, което не се е случвало за 20 години в България. Имали сме всякакви правителства, но националистическа партия не сме имали. Казвам го и на фона на това, че това се случва в много държави, не само в България, но и в доста държави в Европейския съюз. Ето в този смисъл е въпросът ми - готови ли сме да бъдем солидарни, с тези наши мечти и желания, готови ли сме да се борим за тях.
Ще се върна пак на речта на Шимон Перес, в която той се опитва да обясни, защо толкова много млади хора се включват в това, което се случва в момента в Северна Африка. Той го отдаде на Фейсбук. Даже имам чувството, че има някакво друго гражданско общество, паралелно, много по-силно, което живее във Фейсбук, но не живее на улицата. Онзи ден дори прочетох, едно момиче беше написало, че ако ние бяхме толкова активни на улицата, колкото сме във Фейсбук, на улицата щеше да има непрекъснато революции. Та, Шимон Перес направи в тази връзка следната аналогия с Чърчил, който веднага след войната, която коалицията печели, губи изборите в Англия. Не би трябвало да е така, но се случва. Според Перес, това е така, защото по същото време се появява телевизията в Англия и именно чрез нея, средната класа вижда, че всъщност не живее толкова добре, колкото тя си е представяла. А сега, интернет и да речем в частност Фейсбук, е такава медия, която е дала възможност на арабските младежи да контактуват първо помежду си, защото това са все пак доста по-затворени общества. Дава им възможност да видят как живеят техните връстници в съседните държави, а и в целия свят. И да видят, че всъщност, този живот, който са им представяли като много добър, на практика може да се иска много повече.
А това е и въпрос към вас - защо сега не излизате на улицата. Разбира се не съм дошъл, за да предизвиквам революции, но аз, когато съм бил недоволен, винаги съм бил на улицата или съм опитвал да правя нещо чрез едно телевизионно предаване - няма значение как. Но е някакъв начин да се изразиш. Опитвахме се да направим нещо, да променим нещо.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Информационен младежки съюз
В средата на април, той се срещна със студенти от УНСС в София за дискусия по тема - "Има ли гражданско общество в България?". срещата беше организирана от Информационен младежки съюз.
Ето някой от по-важните моменти, маркиращи състоянието на днешното общество в България и възможностите пред които сме изправени всички ние, като участници в него, засегнати от Курумбашев.
Обществото на знанието
Преди два месеца присъствах в Ерусалим на една реч на Шимон Перес, който е 87 години и говори доста по-добре от доста хора, които са на 27 или 47 години. Той зададе въпроса, защо в Израел има 100 хиляди крави и те произвеждат повече мляко, отколкото 4 милиона крави в Етиопия? Защо Израел, който има 2 морета - Мъртво море и Галилеевото езеро и изнася селскостопанска продукция за Русия, която има хиляда естествени езера?
Израел е едно общество, което много ме впечатли с това как инвестира в знанието. Между другото, населението на Израел е точно 7 милиона и половина - колкото сме и ние, ако сравним с данните от проучването, които излязоха наскоро.
Той каза и нещо друго, което ми направи силно впечатление: "Вижте как ходят облечени днешните млади хора - с дънки и тениски. Това е тяхната декларация за независимост." Един прочит, който не съм го чул от, да речем, български политици, доколкото са се вгледали по някакъв начин, а като се вгледаш в нещо да успееш и да го прочетеш.
Разказах това във връзка с темата за това какво общество искаме ние да направим, дали да е общество на знанието. Искаме ли да се движим напред. Защото имах възможност да отида в Института Вайцман в Израел. Той има бюджет от порядъка на 250 милиона долара. Около 100 милиона идват от лицензи, които те са продали на различни компании - фармацевтични, сателитни, но като цяло за неща, които те са направили в науката. Те специално работят в областите математика, химия биология - не държат да покриват всички научни области, но в момента пък в този институт работят да речем 5 нобелови лауреата. Но е факт, че в момента 100 милиона от финансирането им идват от продажбата на чисто знание.
Казвам това за бюджета на този институт и го сравнявам с бюджета на БАН, който тази година е 59 милиона, друг е въпросът тези средства как се използват. Но понеже, пред очите ми се случват някакви процеси като - нещо, което е било за духовна храна, буквално се превръща в нещо, което е за храна - кино "Изток" се превърна в БИЛЛА ... и от потребител на изкуство, ставаш потребител на салам и кашкавал. Но то е избор на обществото, какво иска да потребява - каквото искаш да потребябаш, това ще ти продават.
А защо изобщо ви говоря за обществото на знанието - защото си мисля, че то е много пряко свързано с гражданското общество. Защото трябва да има първо знаещи хора, за да могат те да претендират да бъдат граждани.
Обществото на солидарността
Дали ние сме станали по-добри като хора, дали сме готови да защитим някой друг? Защото аз имам впечатление, дори за студентите, че са готови дори себе си да не защитят. Казвам ви го като човек, който е организирал първата демонстрация пред Парламента - на 14-ти декември 1989 година. в този смисъл искам да припомня за Димитър Пешев. За онези, които не знаят кой е той - това е един народен представител от Кюстендил, който в онова Народно събрание през 1943 година е бил с длъжността подпредседател и е бил депутат от, така да го кажем - профашистката десница, тоест не е принадлежал към левицата. Тогава левицата е била в нелегалност, не е била с такова влияние. Така че нейната историческа позиция по отношение на малцинствата е имала значение, но със сигурност не е била най-решаващия фактор. Та именно той се е ангажирал с каузата, че могат да бъдат спасени българските евреи. И така България става единствената държава в Европа, която завършва войната с по-голямо еврейско население отколкото я започва. Та по това време именно Димитър Пешев е оглавил едно движение за спасение на българските евреи - заедно с други депутати от различни политически групи, заедно с царя, левицата в нелегалност, заедно с църквата - тоест една група от хора, които е трудно да обединиш принципно. И не само това - той заявява, че ако тръгне влакът натоварен с евреи за концлагерите, той първи ще легне на релсите. Дайте си сметка, колко много е рискувал с действията си, защото все пак е бил част от управляващото мнозинство, подкрепящо Германия. Както той самият, така и останалите обединени от общата кауза буквално са рискували живота си, за да покажат, че българското общество може да функционира по този начин. Ето това ми се струва на мен истинска изява на гражданското общество. И се питам - жив ли е днес, Димитър Пешев? Или способно ли е българското общество днес да роди Димитър Пешев? Или пък - ако днес, той се изправи и ни каже нещо, дали ние бихме го приели, дали бихме го последвали и дали бихме му помогнали? Казвам го и на фона на това, че имаме в управляващото мнозинство националистическа партия - нещо, което не се е случвало за 20 години в България. Имали сме всякакви правителства, но националистическа партия не сме имали. Казвам го и на фона на това, че това се случва в много държави, не само в България, но и в доста държави в Европейския съюз. Ето в този смисъл е въпросът ми - готови ли сме да бъдем солидарни, с тези наши мечти и желания, готови ли сме да се борим за тях.
Ще се върна пак на речта на Шимон Перес, в която той се опитва да обясни, защо толкова много млади хора се включват в това, което се случва в момента в Северна Африка. Той го отдаде на Фейсбук. Даже имам чувството, че има някакво друго гражданско общество, паралелно, много по-силно, което живее във Фейсбук, но не живее на улицата. Онзи ден дори прочетох, едно момиче беше написало, че ако ние бяхме толкова активни на улицата, колкото сме във Фейсбук, на улицата щеше да има непрекъснато революции. Та, Шимон Перес направи в тази връзка следната аналогия с Чърчил, който веднага след войната, която коалицията печели, губи изборите в Англия. Не би трябвало да е така, но се случва. Според Перес, това е така, защото по същото време се появява телевизията в Англия и именно чрез нея, средната класа вижда, че всъщност не живее толкова добре, колкото тя си е представяла. А сега, интернет и да речем в частност Фейсбук, е такава медия, която е дала възможност на арабските младежи да контактуват първо помежду си, защото това са все пак доста по-затворени общества. Дава им възможност да видят как живеят техните връстници в съседните държави, а и в целия свят. И да видят, че всъщност, този живот, който са им представяли като много добър, на практика може да се иска много повече.
А това е и въпрос към вас - защо сега не излизате на улицата. Разбира се не съм дошъл, за да предизвиквам революции, но аз, когато съм бил недоволен, винаги съм бил на улицата или съм опитвал да правя нещо чрез едно телевизионно предаване - няма значение как. Но е някакъв начин да се изразиш. Опитвахме се да направим нещо, да променим нещо.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Информационен младежки съюз
Първи май, профсъюзите (синдикатите) и кризата
След като преди близо двадесет години беше преустановено изграждането на социализма по Съветски образец и тръгнахме по нов демократичен път - изграждането на пазарна икономика, все още не сме се научили да живеем по начин на мислена, на поведение, на работа, съответстващ на 21-ви век. В този период всичко, което беше водещо в политиката и икономиката на страната ни като идея, нагласа и цел, изтече по каналите на историята.
Времето на отричането на почти всичко от миналото отмина. Реализмът и обективността трябва да подменят маниполативността и възвърнат истината такава каквато е. Все още продължава внушаването "поръчано" от собствениците на печатните издания, телевизии и радия, че 1-ви май е комунистически празник отживял времето си, въпреки, че е обявен за официален празник на България през далечната 1936 година. Всички и най-вече младите, трябва да знаят, че появяването му се свързва с международното работническо движение през 19-ти век и протестите на трудовете хора за зачитане на елементарните им трудови и социални права. Началото се поставя на 1-ви май 1886 г., когато се организира първата в историята обща международна стачка. В американския град Чикаго на протест излизат 300 хиляди работници с искане за въвеждане на 8 часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви. През 1889г. на Учредителният конгрес на Втория интернационал е прието решение за честването ежегодно на този ден. За първи път като международен празник той се отбелязва през 1890 г. в Австроунгария, Белгия, германия, Дания, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Франция и Швеция. Това е годината в която по инициатива на Типографското (печаатарското) дружество в София се организира първото честване в България. Само две години по-късно, през 1892 г. в Казанлък е отпразнувам тайно Международния ден на труда - 1-ви май, в дома на казанлъчанина Георги Пенков. Зародилото се фабрично работничество в началото на 90-те години на 19-ти век, наброяваше около 250 човека, работещи в тъкачна, спиртна и две тютюневи фабрики. Тази традиция продължава и през следващите години. През 1894 г. вече свободно, в салона на читалище "Искра", вечерта преди празника, се произнасят речи и четат статии от руски и френски списания.
През 1895 г. се открива работнически клуб "Дружба", който става седалище на будните занаятчии и наемни работници и организатор на отпразнуването на 1-ви май. От 1897 г. под ръководството на Георги Кирков в Казанлък започва да излиза първия масов "Работнически вестник", който се разпространява в цялата страна. В брой 34 от 1898 г. в него се отразява отпразнуването открито с манифестация минала по улиците на града и завършила в местността "Кайнарджа" с голямо веселие. На следващата година манифестациите запяват за първи път "Работническия марш" по текст на Георги Кирков и музика на Емануил Манолов.
Първи май в Казанлък и околията се превръща в истински празник на единството на трудовите хора. Те го празнуват и не посредствено след Първата световна война през 1919 г. Манифестиращите тръгват от Шипка през Шейново, Хаджи Димитрово, Крън и Енина, за да се слеят с казанлъчани и след завършване на манифестацията се връщат по обратния път. През 30-те години на миналия век първомайския празник се утвърждава като традиционен и все по-мащабен.
От 1945 г. Първи май се чества като ден на труда. Организираните манифестации от профсъюзите се предшестват от провеждането на трудови съревнования между работещите, производствените звена и предприятията в страната. Отчитат се резултатите, награждават с епървенците. Излъчват се най-добрите и талантливи работници и специалисти, част от тях получават държавни отличия - ордени и звания, като най-виското "Герой на социалистическия труд". В Казанлък са удостоени стругарите Георги Бонев и Радко Парашкевов, леяра Вълчо Краевски, инженерите Иван Иванов и Иван Григоров, големия специалист-технолог Марин Александров.
В годините на демокрацията (след 1990 г.) Първи май продължава да бъде официален празник и неработен ден в България, като държавната власт не се ангажира с провеждането на мероприятия по неговото отбелязване. Честванията се извършват най-често от леви партии и движения. През последните близо 15 години по непонятни причини, за разлика от редица държави като Германия, Австрия, Русия, Франция, Китай, Москва, Куба, САЩ и други, той бе изоставен, позабравен като Международен празник на трудещите се, като ден на солидарност на работниците от цял свят, от българските синдикати и техните ръководства. Те би следвало, образно казано, да го организират и почитат като техен "имен" ден. Изминалите 12 години от събитията на Първи май, извоюваните с много дълги и тежки борби, социални и икономически завоевания от трудовите хора, изключително големите трудности, които предизвиква най-голямата икономическа криза са факторите, които задължават властите да преосмислят своето отношение към този голям трудов празник, както и към свята работа, в защита на интересите на наемните работници.
В зората на демокрацията в България най-масовата организация на хората на труда - Български професионален съюз (БПС), смени наименования и понятия, мироглед и поведение, структури и действия, като от профсъюзи, профсъюзно движение, профсъюзна организация, налози понятието - синдикати, синдикализъм, синдикално членство, синдикална организация в Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Съдържателна е разликата между профсъюзи и синдикати и то осезателно:
Първите - обединяват трудещите се в общите им интереси свързани с дейността им в производството, в сферата на обслужването и културата, в държавните и кооперативни структури. Те отговаряха заедно с ръководствата на предприятията и институциите от различните отрасли за повишаване на квалификацията, за увеличаване на ефективността и качеството на труда, за подобряване условията на труд, за охраната и здравеопазването, за осигуровките и почивката, за културното израстване, за създаването на по-добри другарски отношения и взаимопомощ между работещите.
Синдикатите - обединяват хората на наемния труд в страните с пазарна икономика, каквато сме и ние, където могат да се учредят, чиито източник на доходи е работната заплата. Чрез механизмите за преговори и договори, чрез сблъсъка на интереси на работодателя и работниците и правото на стачка, като крайна мярка на натиск, се удовлетворяват исканията им относно равнището на плащането на труда, условията и режимите на работа, отпуските и редица други трудови и социални проблеми. И помен няма от дейностите - съревнование, челен опит, производствени инициативи и други влизащи в обхвата на дейности на БПС.
От един милион и двеста хиляди члена през 1990 г., сега КНСБ наброява 250 хиляди ("Арсеналскта" организация с 4 хиляди члена е най-голямата в страната). Изключително много са фирмите, чиито собственици не допускат изграждането на синдикални организации ощетявайки наетите от тях работници. От 20 години, създадена по подобие на полската "Солидарност", съществува и работи с по-малко членска маса Конфедерацията на труда "Подкрепа", която има структури и в казанлъшките фирми и учреждения. В много случаи си взаимодействат с КНСБ.
Изключително много се измениха през последните години на прехода мащабите на икономиката и дейността на синдикатите в Казанлъшката община в посока намаление. През 1990 г. при близо 100 хиляди население работеха 54-55 хиляди души и бяхме на 7-8-мо място по производство на промишлена продукция на глава от населението сред общините в България. Работеха четири научно-технически института и няколко Бази за техническо развитие с потенциал 2500 специалисти. Само инженерите в тези научни звена бяха над 700, а икономистите около 250. Недостигаше работна сила, изнасяха се производства в други региони на страната. Безработицата беше непозната. В 234 синдикални организации членуваха 54 хиляди члена.
През 2010 година броя на работещите е около 15 хиляди. В резултат на разразената световна финансова и икономическа криза, болшинството от фирмите намалиха състава си до критичния минимум, а други преминаха на намалено работно време. Синдикалните членове са 10-12 хиляди.
При сегашната криза, за която все още няма решение от нито едно правителство в света, как да се преодолее, няма друг избор освен решението на проблемите в кратък период на време, без да се гледа година две напред. Намесата на синдикатите, като помощ, съдействие и защита на трудоспособното население и работещите пред държавата и работодателите е изключително наложителна.
Все още не знам, колко тежки и дълготрайни ще са последиците от сегашната световна криза, но със сигурност можем да твърдим, че това е началото на края на безконтролната ултрадясна икономическа политика, водена в последните години в Света от решенията на така наречения "Вашингтонски консенсус", като продължение на политиката на Маргарет Тачер и президента Рейгън.
С пожелание за възможно по-безболезнено преживяване на кризата, за здраве и благополучие, поздравяваме всички трудови хора от Община Казанлък с Празника на труда - Първи май!
Български антифашистки съюз - Казанлък
Времето на отричането на почти всичко от миналото отмина. Реализмът и обективността трябва да подменят маниполативността и възвърнат истината такава каквато е. Все още продължава внушаването "поръчано" от собствениците на печатните издания, телевизии и радия, че 1-ви май е комунистически празник отживял времето си, въпреки, че е обявен за официален празник на България през далечната 1936 година. Всички и най-вече младите, трябва да знаят, че появяването му се свързва с международното работническо движение през 19-ти век и протестите на трудовете хора за зачитане на елементарните им трудови и социални права. Началото се поставя на 1-ви май 1886 г., когато се организира първата в историята обща международна стачка. В американския град Чикаго на протест излизат 300 хиляди работници с искане за въвеждане на 8 часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви. През 1889г. на Учредителният конгрес на Втория интернационал е прието решение за честването ежегодно на този ден. За първи път като международен празник той се отбелязва през 1890 г. в Австроунгария, Белгия, германия, Дания, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Франция и Швеция. Това е годината в която по инициатива на Типографското (печаатарското) дружество в София се организира първото честване в България. Само две години по-късно, през 1892 г. в Казанлък е отпразнувам тайно Международния ден на труда - 1-ви май, в дома на казанлъчанина Георги Пенков. Зародилото се фабрично работничество в началото на 90-те години на 19-ти век, наброяваше около 250 човека, работещи в тъкачна, спиртна и две тютюневи фабрики. Тази традиция продължава и през следващите години. През 1894 г. вече свободно, в салона на читалище "Искра", вечерта преди празника, се произнасят речи и четат статии от руски и френски списания.
През 1895 г. се открива работнически клуб "Дружба", който става седалище на будните занаятчии и наемни работници и организатор на отпразнуването на 1-ви май. От 1897 г. под ръководството на Георги Кирков в Казанлък започва да излиза първия масов "Работнически вестник", който се разпространява в цялата страна. В брой 34 от 1898 г. в него се отразява отпразнуването открито с манифестация минала по улиците на града и завършила в местността "Кайнарджа" с голямо веселие. На следващата година манифестациите запяват за първи път "Работническия марш" по текст на Георги Кирков и музика на Емануил Манолов.
Първи май в Казанлък и околията се превръща в истински празник на единството на трудовите хора. Те го празнуват и не посредствено след Първата световна война през 1919 г. Манифестиращите тръгват от Шипка през Шейново, Хаджи Димитрово, Крън и Енина, за да се слеят с казанлъчани и след завършване на манифестацията се връщат по обратния път. През 30-те години на миналия век първомайския празник се утвърждава като традиционен и все по-мащабен.
От 1945 г. Първи май се чества като ден на труда. Организираните манифестации от профсъюзите се предшестват от провеждането на трудови съревнования между работещите, производствените звена и предприятията в страната. Отчитат се резултатите, награждават с епървенците. Излъчват се най-добрите и талантливи работници и специалисти, част от тях получават държавни отличия - ордени и звания, като най-виското "Герой на социалистическия труд". В Казанлък са удостоени стругарите Георги Бонев и Радко Парашкевов, леяра Вълчо Краевски, инженерите Иван Иванов и Иван Григоров, големия специалист-технолог Марин Александров.
В годините на демокрацията (след 1990 г.) Първи май продължава да бъде официален празник и неработен ден в България, като държавната власт не се ангажира с провеждането на мероприятия по неговото отбелязване. Честванията се извършват най-често от леви партии и движения. През последните близо 15 години по непонятни причини, за разлика от редица държави като Германия, Австрия, Русия, Франция, Китай, Москва, Куба, САЩ и други, той бе изоставен, позабравен като Международен празник на трудещите се, като ден на солидарност на работниците от цял свят, от българските синдикати и техните ръководства. Те би следвало, образно казано, да го организират и почитат като техен "имен" ден. Изминалите 12 години от събитията на Първи май, извоюваните с много дълги и тежки борби, социални и икономически завоевания от трудовите хора, изключително големите трудности, които предизвиква най-голямата икономическа криза са факторите, които задължават властите да преосмислят своето отношение към този голям трудов празник, както и към свята работа, в защита на интересите на наемните работници.
В зората на демокрацията в България най-масовата организация на хората на труда - Български професионален съюз (БПС), смени наименования и понятия, мироглед и поведение, структури и действия, като от профсъюзи, профсъюзно движение, профсъюзна организация, налози понятието - синдикати, синдикализъм, синдикално членство, синдикална организация в Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Съдържателна е разликата между профсъюзи и синдикати и то осезателно:
Първите - обединяват трудещите се в общите им интереси свързани с дейността им в производството, в сферата на обслужването и културата, в държавните и кооперативни структури. Те отговаряха заедно с ръководствата на предприятията и институциите от различните отрасли за повишаване на квалификацията, за увеличаване на ефективността и качеството на труда, за подобряване условията на труд, за охраната и здравеопазването, за осигуровките и почивката, за културното израстване, за създаването на по-добри другарски отношения и взаимопомощ между работещите.
Синдикатите - обединяват хората на наемния труд в страните с пазарна икономика, каквато сме и ние, където могат да се учредят, чиито източник на доходи е работната заплата. Чрез механизмите за преговори и договори, чрез сблъсъка на интереси на работодателя и работниците и правото на стачка, като крайна мярка на натиск, се удовлетворяват исканията им относно равнището на плащането на труда, условията и режимите на работа, отпуските и редица други трудови и социални проблеми. И помен няма от дейностите - съревнование, челен опит, производствени инициативи и други влизащи в обхвата на дейности на БПС.
От един милион и двеста хиляди члена през 1990 г., сега КНСБ наброява 250 хиляди ("Арсеналскта" организация с 4 хиляди члена е най-голямата в страната). Изключително много са фирмите, чиито собственици не допускат изграждането на синдикални организации ощетявайки наетите от тях работници. От 20 години, създадена по подобие на полската "Солидарност", съществува и работи с по-малко членска маса Конфедерацията на труда "Подкрепа", която има структури и в казанлъшките фирми и учреждения. В много случаи си взаимодействат с КНСБ.
Изключително много се измениха през последните години на прехода мащабите на икономиката и дейността на синдикатите в Казанлъшката община в посока намаление. През 1990 г. при близо 100 хиляди население работеха 54-55 хиляди души и бяхме на 7-8-мо място по производство на промишлена продукция на глава от населението сред общините в България. Работеха четири научно-технически института и няколко Бази за техническо развитие с потенциал 2500 специалисти. Само инженерите в тези научни звена бяха над 700, а икономистите около 250. Недостигаше работна сила, изнасяха се производства в други региони на страната. Безработицата беше непозната. В 234 синдикални организации членуваха 54 хиляди члена.
През 2010 година броя на работещите е около 15 хиляди. В резултат на разразената световна финансова и икономическа криза, болшинството от фирмите намалиха състава си до критичния минимум, а други преминаха на намалено работно време. Синдикалните членове са 10-12 хиляди.
При сегашната криза, за която все още няма решение от нито едно правителство в света, как да се преодолее, няма друг избор освен решението на проблемите в кратък период на време, без да се гледа година две напред. Намесата на синдикатите, като помощ, съдействие и защита на трудоспособното население и работещите пред държавата и работодателите е изключително наложителна.
Все още не знам, колко тежки и дълготрайни ще са последиците от сегашната световна криза, но със сигурност можем да твърдим, че това е началото на края на безконтролната ултрадясна икономическа политика, водена в последните години в Света от решенията на така наречения "Вашингтонски консенсус", като продължение на политиката на Маргарет Тачер и президента Рейгън.
С пожелание за възможно по-безболезнено преживяване на кризата, за здраве и благополучие, поздравяваме всички трудови хора от Община Казанлък с Празника на труда - Първи май!
Български антифашистки съюз - Казанлък
УЧеници от ПГ по РХ покоряват нови върхове
Професионална гимназия па ресторантьорство и хотелиерство гр. Павел баня участва в Кулинарното състезание между Малките градове на Централна България, което се проведе в Професионална гимназия "Генерал Вл. Заимов" гр. Сопот на 14 и 15 април 2011г. Участниците бяха разпределени в 8 отбора от градовете Сопот, Асеновград, Пирдоп, Казанлък и Павел баня в три категории: Млад готвач, Млад хлебар-сладкар и Млад сервитъор-сомелиер.
След засилена подготовка и добро представяне на кулинарната фиеста, строгото жури отсъди второ място в категорията Млад готвач на участника от 11 клас на ПГ по ресторантъорство и хотелиерство гр. Павел баня- Павлин Виденстайков. Останалите състезатели от нашето училище също спечелиха призови места.
Но изявите на учениците от ПГРХ гр. Павел баня не приключиха дотук.
Възпитаниците на Професионалната гимназия взеха участие и в седмицата на "Голямото четене" по повод Международния ден на книгата - 23 април.
Ученици от 9 и 10 клас на училището посетиха детските градини в селата Турия, Търничене и гр. Павел баня, където четоха детски приказки и стихотворения на децата, а малчуганите, в знак на благодарност, изпълниха песнички. Получи се истински празник, посветен на книгата. В село Търничене, учениците посетиха и Дома за стари хора, където прочетоха разкази от Йорданка Трополова - журналист и творец от Павел баня.
За да приключат седмицата на "Голямото четене", на 21 април възпитаници на ПГ по ресторантъорство и хотелиерство гр. Павел баня от 9 и 10 клас прочетоха на своите съученици стихове от родните ни поети Пенчо Славейков и Стефан Цанев, във връзка с техните годишнини. По този начин младите хора показаха, че четенето може да бъде не само полезно, но и доставя радост и удоволствие.
ПГРХ гр. Павел баня
Абонамент за:
Публикации (Atom)