Доцент д-р Христина Николова е преподавател в катедра "Икономика на транспорта" при УНСС - София. Родена в гр. Елин Пелин и е завършила специалност "Икономика на транспорта" в УНСС. Започнала е преподавателската си кариера като асистент във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", а от 2005 г. е щатен преподавател в УНСС. Специализирала е в Московския държавен университет по транспорт и в Института за транспортни изследвания при Университета на гр. Лийдс, Великобритания. Гост-преподавател е в Икономическия университет за приложни науки във Виена и в Университета за приложни науки Technikum - Виена, Австрия. Христина Николова има над 50 научни публикации, голяма част от които в престижни международни научни списания. Съавтор е на учебника "Железопътен транспорт"), издаден в Ню Йорк. Биографията и е публикувана в престижното американско издание "Кой кой е в света 2010", като признание за значими научни постижения. Също така, през 2011 г. в Ню Йорк излезе от печат и втори учебник с авторското участие на доц. д-р Христина Николова. Изданието е озаглавено "Транспортна политика", а доц. Николова е автор на първата глава, която е посветена на политиката за развитие на устойчива транспортна система в Европейския съюз - Sustainable Transport System European Policy and Appraisal.
Наред с многобройните си ангажименти, тя се съгласи да разговаря с нас и да разкаже за тайните на успеха в преподавателската професия и в научната работа.
- Вие сте преподавател. Харесва ли Ви да работите с млади хора и кое е най-голямото предизвикателство според Вас при общуването с тях ?
- Категорично мога да кажа, че всъщност преподаването, изобщо моята работа, е това, което обичам да правя и това, което искам да правя. В противен случай не бих посветила толкова години на университета. Всъщност много пъти, когато разговарям с мои приятели, които смятат, че професията на преподавателя и на научния работник е скучна, те често ме питат и ми казват нещо от рода на "Не се ли изнервяш?", "Не ти ли е досадно?", "Не ти ли е неприятно?" и "Как се справяш със студентите, с толкова много хора пред теб?". Всъщност обаче работата ми ме зарежда, аз невероятно много се концентрирам, когато влизам в час, когато преподавам, когато общувам с хората и основното нещо, което ми харесва е това, че можеш да обменяш идеи. А младите хора винаги имат много идеи. Освен това те са доста неподправени, все още са "непокварени" от лошите неща в живота, от негативните явления в икономиката и обществото и реагират много спонтанно на това, което им се поднася и много често се получават много хубави разговори. Има много хора, които наистина се интересуват от това, което чуват и което им се говори, и харесват това, което правя. Всъщност основното притеснение на преподавателя, когато застане пред студентите е как ще го възприеме аудиторията. Изисква се доста голяма концентрация, за да накараш хората да внимават, да слушат и да се интересуват. Дори когато има поне 3-ма или 4-ма, на които виждам, че им е интересно в моите часове, това ме ентусиазира да работя повече и повече. Много важно е, че образованието в България се променя постепенно към по-добро. Аз съм специализирала в Русия през 2004г., в Англия съм била повече време през 2006 г., когато беше основната ми специализация. В тези страни видях и начина на работа, който се прилага там: студентите стават преки участници в учебния процес и вече, възприемайки до голяма степен този начин на работа, виждам как студентите отвръщат с любов. От друга страна ме зарежда и това, че си харесвам професията. Удовлетворението ми идва от факта,че студентите все пак имат добро отношение, приятно им е да идват в моите часове. От гледна точка на изследователската работа и работата по различни проекти, които са извън строгата структура на преподаването, интерес за мен представлява задълбаването в конкретни проблеми, примерно в моята област, в транспорта, достигането до проблематиката и същността на проблемите и до възможностите и до начините, по които могат да се решат. Всичко това стимулира развитието, просто няма начин в тази професия да останеш на едно място, непрекъснато има нови и нови предизвикателства, неща, които те стимулират да се развиваш.
- Според Вас, кога младите хора трябва да започнат със своето професионално ориентиране? Има ли строго определена рецепта за това?
- Аз не бих казала, че има някаква строго определена рецепта за това. По-добре е, когато имат таланти, но не са ги открили да търсят някой, който да ги насочи и да им даде съвети. Но определено е много важно хората да следват сърцето си, да правят това, което им идва отвътре, което харесват. Разбира се, това не винаги се установява веднага - така беше и в моя случай: аз не съм си мислила, че ще стана преподавател. Имах колеги, които станаха асистенти, но впоследствие се отказаха, след като установиха, че това не е тяхното призвание. Животът показва, че човек се учи непрекъснато и че винаги, въпреки житейските трудности, може да постигне мечтите си в дадена област, независимо дори от това на колко години е. Напоследък особено в западните университети, хора над 40 или 50 години решават да учат и да правят нещо, за което са си мечтали, но преди това не са могли по една или друга причина.
- Кои според Вас са положителните и отрицателните черти на българина и кои респективно са положителните и отрицателните качества на българския студент?
- Съвременният забързан начин на живот направи хората такива, че искат веднага, на момента да получават всичко. Явно едно от нещата е, че днес на българина му липсва търпение. Но много пъти, докато бях в Англия и контактувайки и наблюдавайки англичаните си казвах: " Гледай ги, та с какво те са нещо повече от българина - с нищо!". Гледайки ги обаче как работят, всъщност видях, че когато има един способен човек, който е амбициозен и положително се отличава от останалите, то веднага други десетина души се "залепват" за него и му помагат, за да вървят всички заедно напред. В България нещата се случват малко по друг начин. Много хора у нас, когато виждат, че някой успее, никак не се радват. Така че, едно наистина отрицателно качество на българина е тази вътрешна, дребнава човешка завист. Индивидуализмът при нас, българите, също е изключително неприятен. Колективният дух днес сякаш се смята за нещо порочно. Така обаче нещата трудно могат да се случват и да вървят гладко. По отношение на родните студенти мога да кажа, че при една част от тях важи и едно друго нещо: че всъщност не са готови да бъдат истински студенти в пълния смисъл на думата. Понякога те се държат като ученици и забравят, че са приключили с училището. Не искат да мислят, да разсъждават, което е най-важното за истинския студент, и не работят достатъчно. Искат да им се диктува, както в училище, учат си, изпяват си и казват: "Защо нямам шестицa?". А отговорът е много логичен: "Защото не мислиш!". Нужно още от 1-ви курс студентите да бъдат насърчавани да мислят, защото, научавайки механично нещо си, после то се забравя и след като излезеш от университета, учил си 4-ри години, отиваш в практиката и казваш: "Аз нищо не знам!". Тези студенти просто искат по-бързо, по-лесно да минат, да завършат, да не си създават "излишни усложнения", полагайки повече труд и усилия. А в Англия например студентите "живеят" в библиотеките с книгите и учебниците, без да се оплакват. Там библиотеките работят до 12 ч. вечерта и наистина са едни огромни здания. Така, че на българските студенти понякога им липсва т.нар. творчески подход и желанието за нещо повече от минимума знания и умения, за да получат диплома за висше образование.
- Все пак, кое е най-важното положително качество на българина, което му помага да има успехи?
Може би това, че българинът е непоправим оптимист. Въпреки всички трудности, той вярва, че нещата могат да се оправят. Също бих казала, че упоритостта е друго положително качество на българина. По отношение на трудолюбието ни не съм много съгласна - напоследък то не е от отличаващите ни от други народи положителни качества. Но наистина оптимизмът и упоритостта са две много важни и ценни черти на българина и до днес.
- Според Вас каква трябва да бъде ролята на младите хора в обществения живот?
Младите хора трябва да са доста по-активни, бих казала дори проактивни. Трябва да са по-смели, да не се страхуват да изразяват мнението си и да споделят идеите си. Разбира се, не трябва да ги развяват наивно наляво и надясно, но когато се обсъждат някакви проблеми е хубаво да бъдат активни и да споделят това, което мислят, без да се притесняват. Понякога от грешките се раждат алтернативни варианти, които са по-добри от общоизвестните. Иначе младите хора имат много идеи - това е безспорно. Нужно е обаче и да бъде стимулирана тяхната активност, да имат подходящи събеседници насреща. Защото хората на запад, както се казва, дават пари за тези неща: събират специално млади хора - примерно при т. нар. brainstorming подходи за решаване на проблеми. Много често със студентите в университетите там се работи по този начин: оригиналните им идеи дават база на учените за създаване на нови научни подходи и открития, както и за много други неща.
- Какъв трябва да бъде един човек днес, за да е наистина успешен - оптимист, реалист, прагматик, мечтател...?
Човек трябва да е здраво стъпил на земята, да е наясно къде се намира, какво може, какво още му трябва и как трябва да се развива. Трябва да бъде оптимист, разбира се, защото отчаянието не води до успехи. Нужно е и да си малко мечтател, защото мечтите са нещо, което дава вдъхновение за развитието и дори да не се постигнат нещата, за които човек точно е мечтал може да се получи дори до нещо по-добро или нещо алтернативно, което да е значимо.
- А какво е основното нещо, което искате да предадете на своите студенти и младите хора в България?
- Искам да им предам това, че трябва да са смели, да мислят и да се изявяват. Смелостта да опитваш и научаваш нови неща; смелостта да се изявяваш, смелостта да се противопоставяш на нередните неща, да не се оставяш по течението. Много важно е човек да използва потенциала си, да го развие, а не да казва, като някои от студентите, че виждаш ли това тук е безсмислено, защото в тази страна имало корупция, ставали измами и не знам си още какво..... Даже ако говорим за тези неща, та нали преписването на изпит също е измама. Казвам им, че започвайки с такова наглед "безобидно" преписване, ако в утрешния ден са на мястото на тези, от които сега се оплакват, ще мамят дори повече от тях. Защото когато в дребното нещо започнеш да проявяваш тези пороци, те се развиват и прерастват и в големи неща. Също така искам да им кажа да не се притесняват да се показват такива, каквито са.
Николай Маринов
Няма коментари:
Публикуване на коментар