Чиновници "забравили" 200 квадрата римска мозайка в мазетата на старозагорската община
Две десетилетия огромна мозайка, дело на антични майстори бере прах и паяжини и постепенно се саморазрушава в подземията на старозагорската община, разкри художникът-реставратор Никола Стоянов.
Текст към снимката: Директорът на старозагорския регинален исторически музей д-р Светла Димитрова /вдясно/ от години обяснява защо общината трябва да бъде активна страна при разкриването и опадването на културно-историческото богатство.
На артефакта се натъкнал в края на 80-те години на миналия ХХ век някогашният директор на старозагорския исторически музей Димитър Николов при спасителни разкопки в района на т.нар. Военен терен.
Пред смаяните очи на екипа на около два метра под повърхността в изкоп за основите на многоетажен жилищен блок в Града на липите изплували десетки квадратни метри финно изпълнени мозаични геометрични фигури, които се родеели с възможно най-добрите образци на това изкуство по земите на някогашната Източна римска империя.
След многомесечен труд, пришпорвани от строителните срокове археолозите разкрили цялата площадка, която се оказала с размери от 200 кв. м. и всъщност представлявала екстериора на патрицианска вила извън крепостните стени на древния Августа Траяна.
Днес реставраторът си припомня как в онези години сторил с помощниците си истинско чудо и за броени дни успял да отлепи от хоросановата подложка тежащите стотици килограми миниатюрни цветни каменни тестери и смалтови плочки.
Цялата безценна рисунка била поставена на скари, опакована и уж временно преместена в дървена барака.С надеждата че не след дълго ще бъде реставрирана и експонирана в подходящо пространство, за да радва очите на старозагорци и гостите им.
20 години по-късно Димитър Николов не е сред живите, а реставраторът с изумление разбрал, че уникалната находка бавно, но сигурно се саморазрушава в подземията на на общината. Където била преместена след като клошари разграбили бараката, за да си накладат огън през зимата на 1997-а.
От екипа на Регионалния исторически музей вдигат рамене и се молят да стане чудо, за да няма същата съдба тазгодишното лятно откритие - мозаечно пано с изображения на две танцуващи вакханки и спътника на бога Дионис - Сатир/Селен.
Реставраторът: Това е шедьовър без аналог!
Сцената с Дионисиевото шествие няма аналог сред досега откритите и съхранени артефакти по света, категоричен е художникът Никола Стоянов и допълва, че всяко отлагане на реставрационните работи може да бъде пагубно за шедьовъра от ІІІ век.
Един от най-известните експерти в областта на възстановяването на древните артефакти за пръв път се сблъсква в практиката си с толкова изящно произведение на изкуството, което по чудо се се съхранило непокътнато през близо двете хиляди години под 3 метров земен насип.
По думите му то е изработено по класическата технология Opus verticulatum, като най-вероятно емблемата /сцена с две танцуващи менади /вакханки и съпровождащ ги сатир /Селен/ е била подготвено и доставена от ателие, намиращо се далеко от пределите на тогавашния град Августа Траяна.
Доказателство за тази теза Стоянов намира във факта, че емблемата е била доста по-лесно "извадена" от хоросановата основа, за разлика от останалите елементи на мозаечното пано, което с размери от почти 30 кв.м.
Заради напредването на есента и опасността от увреждане на шедьовъра екипът на реставратора успя в изключително къси срокове /за по-малко от седмица /да консервира находката и да я транспортира до музейно депо в близкото село Могила.
Около година гаранция за запазване на консервираните панели дава специалистът, според него всяко едно по-дълго забавяне на реставрационните работи може да се окаже фатално или допълнително да утежни бъдещата дейност.
Малко над 45 000 лв. ще струва реставрацията на шедьовъра, пресмята директорът на културния институт д-р Светла Стоянова. Която вече е изпратила няколко докладни в общината. Адресирани както до бившия градоначалник проф. Светлин Танчев, така и до наследника му, младият Живко Тодоров.
Отговор, поне засега, три месеца по-късно ...няма.
Пак липсата на пари /5 000 лв.!/ отложиха за незнайно кои времена доразкриването на целия шедьовър, на който отново при спасителни разкопки през пролетта на 2011-а година се натъкнаха археолозите Димитър Янков и Мария Камишева.
Защото онова, което в момента се съхранява в бившето училище на село Могила е всъщност само 2/3 от цялото пано, категоричен е Стоянов.
И обяснява че няма как на все още неизвадената 1/3 да не се появят фигурите на още една вакханка и на самия Дионис, най-вероятно съпровождан от лъв.
Дионис и вакханка, може, ама ... не
Липсващата 1/3 е в очертанията на частен имот на улица "Иречек" в Стара Загора. Когато археолозите откриват първите две третини собствениците на парцела дават съгласието си проучванията да продължат. Строителният предприемач инж. Марин Гундашев, без да има законов ангажимент за това, воден единствено от порива да бъде запазен артефакта инвестира допълнителни средства, припомня археологът Димитър Янков.
Прави го след продължила близо 4 месеца сага с очакване експертите на НИНК при Министерството на културата да дадат становището си.
Междувременно плисват първите есенни дъждове и става ясно, че при продължване на разкопките съседната частна къща може да се срути на дъното на 3-метровия изкоп.
"Нямаме пари в бюджета за подобна спасителна операция, избори са...!", заявява тогавашният кмет проф. Танчев и така на практика спира работата на екипа.
Следва скоростно изваждане на разкритата част и пренасянето й в хранилище. Кога, как и кой ще продължи работата - никой не е в състояние да каже с днешна дата.
Защото от сега е ясно, че едва ли ще се намери предприемач, който да "хвърли око" на терен, под който се крие шедьовър. За чието изваждане и съхраняване ще трябва /по сега действащия закон/ да плати от собствения си джоб.
Другата, хипотетична възможност е Министерството на културата да плати за покупката на дворното място по пазарни цени, което не е за вярване, а третият е самата община Стара Загора да прояви далновидност и да финансира проучването.
В тази посока разсъждаваше и доскорошният зам. министър на културата д-р Тодор Чобанов само ден преди да бъде уволнен. Моментът за вземането на решението е повече от подходящ, сега се работи по проекта за бюджета през 2012 година.
Има изпратено ново предложение, което предстои да бъде обсъдено от съветниците в постоянната комисия по култура, новият градоначалник Живко Тодоров, след като положи клетва декларира, че сред приоритетите му щу бъде показването на историческото минало и превръщането на града в привлекателна туристическа дестинация.
Въпрос на седмици е и стартирането на работата по финансиран от оперативните програми проект за социализиране на античния форум в Стара Загора и околното пространство.
Вярно че находката е доста встрани от планираните за социализация терени, но едва ли това ще е непреодолима пречка за заделяне на нужната сума, твърдят хора от бранша.
Които са категорични, че държавата и общината трябва да намерят възможности да подпомагат с допълнителни средства работата на екипите, проучващи обектите на територията на археологическия резерват "Августра Траяна - Стара Загора".
Където само това лято бяха направени половин дузина нови открития: намерени бяха останките от външната стена на античния град и зърнохранилището, ползвано при обсада.
На стотина метра по на юг археологът Георги Илиев откри ранно християнска базилика с добре запазена мозайки по пода, а колегата му Веселин Игнатов се натъкна на съкровище от над 150 римски монети и окултни фигурки на мястото, където в древността е било тържището на града. И вече има достатъчно на брой доказателства да твърди, че в там някъде е имало и храм.
***
Стара Загора може да се гордее с основание, че има запазени и съхранени образци на различни периоди от античноста и средновековието, като се започне от уникалните за света неолитни жилища в района на сегашната МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович", премине се през експонираните в подземията на пощенската палата и в близост до сградата на операта мозайки от ІІІ-ІV век след Христа и се стигне до оцелялата след опожаряването на града при Руско-турската освободителна война Ески джамия. Превърната вече в Музей на религиите след продължили почти десетилетие ожесточени спорове, припомня директорът на музея д-р Светла Димитрова. Тя е с основание горда, че градът има възможно най-съвременна музейна сграда, станала факт само преди година, след продължило четвърт век изграждане. И в същото време е скептична, че това наследство може да бъде достойно разкрито, реставрирано и показано по подобаващ начин само с пари на подопечния й институт. Тя и колегите й са готови и работят по подготовката на различни проекти за финансиране по оперативните програми, но процесът е изключително труден и муден. И докато се стигне до окончателно вземане на решение нищо чудно немалко от онова, което "римската касичка" е съхранила през хилядолетията да ...изчезне.
Къде заради чиновническо недооценяване, къде заради бързината, с която действат наследниците на вандалите - съвременните иманяри.
Които само това лято успяха да изтърбушат половин дузина обекти в региона.
Забележка:
Публикацията е в подкрепа на инициативите на Фондация "Америка за България" за опазване на българското културно наследство.
Христо Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар