Девическият манастир се руши

Стена от сграда, в казанлъшкия девическият манастир "Въведение Богородично" вече е напълно срутена. Самата сграда е в окаяно състояние и вероятно е въпрос на време и други нейни части да се подадат на разрухата.
За случая, в началото на тази седмица алармира общинският съветник от партия ГЕРБ арх. Теменужка Папазова, която разпространи снимки на рушащата се сграда.
По думите на игуменката Епифания, падналата стена е част от сградата, където преди са се помещавали работилниците, в които са се изработвали богослужебни одежди. Сградата обаче не се използва от много време, а пари за поддръжка и ремонт няма. Игуменката обаче споделя, че това е един от най-малките проблеми на манастира, който има нужда от много по-спешни ремонти. При дъжд покривите на всички спални помещения текат. Същото се случва и с черквата към манастира. По думите й от Старозагорската митрополия посъветвали игуменката, която управлява девическия манастир от 3 години, и петте монахини в него, сами да търсят начини за решаване на проблема. Останали без успех и опитите им да склонят да помогнат и частни фирми.
"Какво биха могли да сторят няколко възрастни жени, след като липсва Вярата?", коментира майка Епифания, която е загубила надежда, че някой от институциите ще се намеси.
Храмът е уникален по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. Архитектурният план на църквата бил изготвен от руски архитект по поръчка на петербургския митрополит Исидор - глава на Руския синод, а самият храм е бил граден 9 години от Дебърски майстори - майстор Козма и строителите Даниил, Захари и Йосиф. Иконостасът също бил поръчан и платен от митрополит Исидор. Голяма част от украсата и необходимите утвари били получени от Русия. Вътрешността на храма е богато изографисана от трима български възрожденски майстори - поп Павел от Шипка, който изработил олтарната част, Георги Данчев от гр. Чирпан, пръв приятел на Васил Левски, който изработил куполната живопис и Петко Илиев Ганин от гр. Казанлък, който изографисал корабната част с 51 сюжети от Новия завет. По-късно, през 1838-1839г., се изработва и камбанарията към храма.
Манастирът е основан през 1828г. от Сусана Генчева, послушница в Калоферския манастир "Въведение Богородично", която била родом от Казанлък. Според легендата тя сънувала Св. Богородица, която и заръчала да се върне в Казанлък и да основе там манастир. Тя изпълнила заръката и довела в Казанлък още осем послушнички. Монахините живели в изключителна бедност, като сами се грижили за препитанието си, изработвайки и продавайки шаеци и ръкавици и разчитайки на помощта на роднини.
По-късно една от монахините, Зиновия Станчева, се снабдила с препоръчителни писма и заедно с други две монахини заминала за Браила при брат си Димитър Станчев за набиране на средства. В Браила и Букурещ монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци. По-голямата част от даренията (750 гроша) са били използвани за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. Със събраните дарения от Русия пък, започнали строителството на старата манастирска и стопанската част, а през 1857г. - и строителството на храма "Въведение Богородично".
Манастирът не остава изолиран от Руско-турската освободителна война. На 19-ти юли 1877г. започнали военните действия в този район. Под напора на турските войски руските войници и българските опълченци отстъпили, а местното население тръгнало да бяга. Голяма част от бежанците били настанени в Казанлъшкия девически манастир, но скоро след това много от тях били изклани от турците.
В същото време войските на Сюлейман паша навлезли в Казанлък, като част от тях се настанили в манастира. На Коледа 1977г., обаче, започнало отстъплението на турските войски, които се опитали да опожарят храма, след като го заключили. Стенописите били опушени, но запазени. В началото на 1878г. руски войски слезли в гр. Казанлък за почивка и възстановяване, като част от тях били настанени в Казанлъшкия манастир, а сестрите поели грижа за болните и ранените. В двуетажната източна сграда бил устроен лазарет, а гробовете на тези, които не успели да оцелеят, могат да се видят около североизточната страна на храма.
Долина