От 25 до 29 юли ято казанлъшки деца е на пленер в Боженци - това са членовете на школа "Ренина" и СНЦ "Бъдеще за децата с увреждания". Пленерът е проведен със средства от благотворителните кампании на сдружението и школата - той е най-новото предизвикателство, както за децата с увреждания, така и за екипа на сдружението, доброволците и самата Ренина Лекова, чийто дух и ръка ще насочват преживяването, наречено "живописване".
Ден първи. Денят започва със събиране пред ателието на школа "Ренина". Багажът е в повечко, но криво-ляво е натъпкан в бусчето - потегляме. Ренина вади страхотна лятна шапка и си я нахлупва за проба - една от задачите по време на пленера ще бъде "да нарисуваш шефа". Минаваме през Шипка, Дряново, Габрово - и по обяд вече сме в Боженци. За бусчето е непосилно да ни откара по римския път до къщите, които ще обитаваме - налага се да се смъкне огромният багаж и да се носи в жегата по същия този римски път. Децата от школа "Ренина" имат късмет - гостилницата е в техния "хотел" - Капитановата къща. Децата с увреждания са настанени в Карадимитровата къща - тя е по-надалеч по римския път, но затова пък е по-интересна - ниски и резбовани тавани, ниски арковидни врати, старовремски резета и миниатюрни прозорчета. Още по-интересна е обиколката из Боженци, която започва от сградата на някогашната гимназия, където се помещава художествена галерия. Тук научаваме историята на търновската болярка Божана, избягала от превзетия престолен град, за да спаси децата си и дала началото на Боженци - в залата има нейни портрети. Чути са още много интересни неща, след което групата продължава обиколката по посока на църквата, която също ще бъде рисувана. Влизаме в няколко къщи-музеи, чийто интериор е запазен напълно - огнища, кобилици, съдове, огромни тави за баклава, халища, бебешки люлки - тъкани и дървени станове - всичко минава пред очите ни и сякаш се превръщаме в част от отминалата отдавна епоха. Вечерта, след откриването на пленера - разделяне на два отбора - "големи" и "малки"; първите ще похапват под сайванта, вторите /понеже си падат по игрите!/ ще ги забавляват, с цел да впечатлят журито с председател Ваня Добрева. Някои предпочитат вечерна разходка /пак по римския път, потънал в тишина, лайка и бял равнец/.
Ден втори. Ставане в 8 часа /който иска - да ходи бос по росата под старите орехи/. Закуската е под сайванта - всички се събират там и когато приключват, се струпват на нещо като мегданче, където се въдят пеперуди край една вада с мостче. Там всеки си избира какво и с какво ще рисува. Първите четири часа от пленера минават в съсредоточена работа. Ренина помага, поправя и насърчава подопечните си. След обяда - почивка. В пет часа пленерът продължава на закрито, под чардака на Капитановата къща - вали. След дъжда римският път бъка от наизлезли голи охлюви - добър обект за снимки и проучвания.
Ден трети. Днес ще се рисува край Карадимитровата къща. Сутринта отново минава в съсредоточена работа. Повечето са насядали отвън, над римския път, по стъпалата под ореха с хралупата и на пейката пред дюкяна. Вдъхновение колкото искаш - къщи като от захар, огромни дървета, а на отсрещния скат - камбанарията на църквата "Св. пророк Илия". Изненада - появява се Ива Дойчинова от "Денят е прекрасен"; целта на журналистката е да покаже, че личността с увреждане се интегрира, въпреки системата. Филмът ще бъде изпратен в Страсбург - светът трябва да разбере, че средата следва да се променя в посока човек-среда, а не среда-човек, както е понастоящем. Втора изненада - вечерен конферанс, на който всички нарисувани досега работи са окачени на въжета пред сайванта и всеки може да каже кое и защо му харесва или би си купил. Трета изненада - група ентусиасти отиват за дърва и резултатът е прекрасен огън в огромното огнище под сайванта, идеален за препичане на филийки и печене на пресни картофи.
Ден четвърти. Днес ще се рисува около църквата. Но тъкмо всеки си е засякъл подходящ за възпроизвеждане обект и забелязваме стършелите. На никого не му стиска да остане наоколо. Всички художници се изсипват на по-безопасно място - в градината на Господ; ще рисуват храма. Някои се захващат с по-лесна задача - килийното училище в ъгъла на градината. Надвечер всички рисунки украсяват центъра на Боженци, между герана и къщата с люлката. Децата обаче не са съгласни да предложат рисунките си за продажба - те искат първо да ги видят техните родители. Вечерта - отново приказен огън.
Ден пети. Сутринта изложбата от рисунки пак заема мястото си между къщата с люлката и герана; художниците са по столчетата си и рисуват за последно - уви, пленерът приключва. Едно куче наблюдава сънливо заниманията им откъм мостчето. Тези, които още не са си купили сувенири, бързат да наваксат преди обяда и преди слънцето да им изгори не на шега вратовете и да се принудят да ги мажат с ракия. Всеки си приготвя сандвич за из път по свой вкус с останките от провизиите. Добрата новина е, че на връщане ще посетим Соколския манастир. Коцето го дава в стил "българан е галант" - той сваля с колата си всичкия багаж по римския път до паркиралото на центъра бусче. Правим си последни снимки пред гостилницата, след като Ренина е връчила подаръците за домакините - рисунки и едно стихотворение със заглавие "Боженска песничка"и сме се сбогували с гостилничаря и хубавата сервитьорка. Щорите на бусчето са пуснати - напускаме Боженци.
Соколският девически манастир се оказва невероятно вълшебство. Той има градина като от приказките, с огромна чешма с девет корита - истински дар за прежаднелите в жегата пътешественици. А църквата му е красива, като изписано великденско яйце. За съжаление, се очаква да вали - нямаме никакво време да се порадваме на тази красота, нито - колко тъжно! - да я превъплътим в рисунки. Не че са ни останали още листове… а с какво сме ги запълнили, казанлъчани ще видят на изложбата след пленера. Когато това стане, на мнозина ще им се прииска да станат боженкалии!
Боряна Веселинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар