"За малкото село кметът е като Господ!"

Това ми каза преди доста години престаряла, но държелива жена от Чудомировото село Турия: "Закъсаме ли, на него ходим да се молим, при него си изповядваме кахърите, и пак на него първом се хвалим ако ни споходи радост. А ние случихме на кметица-злато! Грижи се за селото като за свой дом!" Тази чутовна кметица беше Янка Палежова. Попаднах на нея срещу избори, търсейки поредната обичана и изявена във властта жена, за да я представя в женското списание, за което работех. Вярна на тази си професионална традиция, отново реших да разговарям предизборно със селски кметици от Община Павел баня. Срещаме се в гостоприемния кабинет на зам. кмета на Общината Йорданка Енева. Този път моите "героини" са Невена Соколова, сегашен кмет на Турия, Дешка Ганева - на Долно Сахране и Росица Русева - на с. Асен. На пръв поглед съвършено различни - по визия, професии и срок на кметуване - те същевременно ме впечатлиха с еднаквия си хъс да направят нещо хубаво за селата си и за хората в тях. Отрупах ги с въпроси: Какво ги е мотивирало да се кандидатират за кметския пост, подкрепят ли ги хората и Общинското ръководство и администрация, какви пречки затрудняват работата им, за какво най-често ги търсят хората от селото, ще се кандидатират ли за нов мандат и с какво свършено ще поискат отново доверието на съселяните си… Най-ме впечатлиха оценките им за качествата, които трябва да притежава един кмет: да не е високомерен и да обича хората; да е честен с тях и достъпен за всички; да откликва на всеки зов за помощ и да има волята да помага; да е добър организатор и да има идеи за развитието на селото; да е далновиден и упорит в гоненето на задачите си и твърд в отстояването на решенията си; в същото време да е демократичен и да се съветва с повече хора, когато трябва да вземе важно решение; да е безкористен, неподкупен и добронамерен; да се отнася еднакво към всички - независимо от етноса и партийната принадлежност на съселяните си; да е търпелив - всичко, с което се сблъсква, да приема с разбиране и да го решава с благородство и широта. Е, казах си, след като ги чух - че пред кандидатурата на кой висш държавник до сега у нас са поставяни толкова изисквания?! Може би затова пък май ни един от тях не би се проврял през ситото им! Но това означава, че след като са осъзнали тези качества като необходимост, трите ми събеседнички или са решили, че ги притежават или искрено се стремят да ги придобият. И сигурно това кара съселяните им да ги оценяват като "успешни". Но, нека ви представя всяка от тях…

Росица Русева: “Хвърлихме мост между Бог и Аллах.”
Кмет е на с. Асен вече трети мандат. По професия е здравен работник и преди да я изберат, е завеждала здравната служба в селото. Натрупала е богат опит в обществената работа като председател на ОФ, когато Асен става село-национален първенец, дългогодишен председател е на читалището, което развива активна културна дейност - самодейният му хор печели златни медали и лауреатски звания на фестивалите в Копривщица. И когато хората, с които контактува ежедневно, започват да я подканят да се кандидатира за кмет, тези успехи й дават кураж, че ще се справи. "Мотивацията да се кандидатирам беше желанието ми да видя селото по-хубаво, променено, пък и изборите съвпадаха с началото на здравната реформа и се чувствах компетентна да участвам в нейното осъществяване тук, на място, - разказва Росица. - Решението взех окуражена от хората и предложена от партия БЗНС в която бях член на общинското ръководство. Разработих и представих ясна предизборна програма, с която спечелих доверието на хората и тяхната помощ още от първия ден на кметуването си…" Започва с изграждането на черква, каквато липсва в това село с 220 годишна история. "То си беше ходене по мъките, - споделя Росица. - След много обикаляне, писане на молби за помощи и дарения. Всичките хора от селото - и християни и мохамедани - помагаха със средства и с доброволен труд, при всяко раздаване на пенсия старците откъсваха от залъка си за да дадат нещо за храма. През 2001 г. го осветихме. Построихме го с много мъки, но пък е и голямата ми гордост!" Но в Асен живеят мюсюлмански и няколко ромски семейства. През следващия й мандат казват, че искат джамия. И отново ходене по мъките, пращане писма до богати изселници в Турция, които проявяват разбиране и щедрост. Помагат и християните. За едно лято построяват джамията. "Това хвърли мост между двата етноса, между Бог и Аллах и спомогна да се сплотят хората и да няма междуетническа вражда, която се раздухва на някои места в България - казва Росица. - Като се връщам назад през 12-те години, когато съм била кмет, виждам, че през всяка сме направили по нещо значимо за хората. Построихме читалищен салон, пенсионерски клуб, ремонтирахме кметството, детската градина, здравната служба, благоустроихме площада. Вярно, не можах да направя всичко, което ми се искаше, но в тези трудни времена и малкото направено се оценява. Асен беше едно от най-изостаналите села в Общината, а сега е приветливо и не се срамувам да посрещам гости. Тази година съм решила да направим автобусна спирка. Много е нужна за децата ни, които ходят на училище в Павел баня. През зимата мръзнеха и заради тях ходех рано на работа - прибирах ги в кметството на топло докато дойде автобусът им." Росица е грижовна и към старите хора в селото. В големите застудявания е изпращала с колички от дървата на кметството за най-закъсалите. Създала си е обществен съвет от възрастни хора с голям социален опит и гражданско чувство, който й помага да взема правилни решения - от общоселски, до лични проблеми на съселяните си. На въпроса ми смята ли, че жените са подходящи за кметски кандидатури е категорична: "Да, жената-кметица наистина гледа на селото си с грижовността на стопанка и майка. Например един мъж едва ли ще се сети да мине и върже на старите хора мартенички или за Великден да им подаде по козуначна кифла и боядисано яйце. А те се радват като деца на това внимание. Затова бих посъветвала повече млади и подготвени жени да се кандидатират на тези избори и за кметове и за общински съветници." А ще се кандидатира ли пак? "Да, - казва ми без колебание. - Тези успешни 12 години ми дават кураж да се кандидатирам още веднъж. Признавам, че бях решила вече да се откажа, защото се поуморих, но хората като чули дойдоха и настояват. Пък и аз имам още мечти, които искам да осъществя в един следващ мандат."
Дешка Ганева:"Правя всичко с желание и с обич към хората."
Тя е втори мандат кмет на с. Долно Сахране. Идва задъхана и притеснена и бърза да се връща обратно. В селото е починал човек и чакат нея да помогне за уреждане на формалностите. Но вече е свикнала, че кметът трябва на хората и в радостни и в тъжни моменти. Споделя, че през 2003 г., тъкмо в навечерието на местните избори, й предстояло да се пенсионира. "Дешке, що не се кандидатираш за кмет, та да ни оправиш?" - рекла й местна жена, на която помогнала да реши проблем, за който била размотавана дни наред. "Идеята дойде тъкмо навреме и направо ме обсеби! - сподели Дешка. - Аз съм деен човек и тъкмо се чудех как ще продължа живота си като изляза в пенсия. И си казах: Защо пък не! Бях вече натрупала опит от 13 годишна работа в общинската администрация като строителен техник и завеждащ държавни имоти и общинска собственост, придобих доста правни познания край работата си с юристите, създала бях контакти с отговорни институции в Казанлък, Стара Загора и София, а кметската работа ми беше до болка позната - години наред, докато баща ми кметуваше, споделяше вкъщи всичко, което вършеше. Реших, че с този натрупан потенциал ще продължа делото му и в трудните години за хората ще мога да направя нещо хубаво за тях и за моето село. Кандидатирах се като независима от каквато и да било партия, за да не счита после някой, че може да ми поставя условия, да прави пазарлъци и да ми се меси в работата. Освен това, като тръгнах да събирам нужните подписи, влязох в контакт с много хора, те си поставяха въпросите и още преди изборите успях да се ориентирам какви проблеми ми предстои да решавам и какви да са ми приоритетите." Когато за пръв път сяда на кметския стол и поглежда през прозореца, вижда, че часовникът на кулата над читалището е спрял. "Притесних се - сякаш времето в село беше спряло! И си казах, че този часовник час по-скоро трябва да заработи на пълни обороти.
Набелязах си няколко цели - да променя облика на селото и околността, да ги направя чисти и приветливи, да насоча вниманието си към хората и проблемите им, особено в подобряване на административните услуги, за да не хабят време и нерви от чиновническо бездушие и бюрократизъм." Днес Дешка има с какво да се отчете пред съселяните си: през изминалите години е влязла във всеки дом, познава бита и нуждите на всяко семейство и особено на самотните старци. Случвало се е със собствената си кола да води и да прибира хора от прегледи и болници, та чак до прочутата софийска "Токуда"! Да им урежда проблеми със здравната каса, да търси лекарства и какво ли още не.
Няколко пъти е канила специалисти от София и Стара Загора за безплатни прегледи и консултации. Не е пропуснала юбилей на свои съселяни без да ги поздрави, на Никулден, храмовият празник на селото, обикаля самотници и социално слаби семейства и им носи риба, за Великден - по козунак и яйца. Създала е добро административно обслужване, въвела ред в сметосъбирането, осигурила достатъчно улични лампи и сега нощем селото свети, центърът му грее с прясно боядисаните фасади на сградите, с китната си градинка и удобни пейки за отдих. С доброволния труд на хората от селото е благоустроен паркът, в който на всяка четна година се провежда националният детски фолклорен фестивал "Загорче", за малките деца е направена чудесна детска площадка, ремонтирани са кметството и читалището. И нещо важно - часовникът на кулата отново цъка весело. Поправил го е съпругът й, след като обиколил сума градове с часовници, за да разбере къде му е повредата. "Вече осма година сутрин, преди да вляза в кметството, го поглеждам, радвам му се, че върви точно, но и ми напомня, че времето тече, а има още толкова проблеми за решаване. Най-големите са два. Създава ги дървообработващата фабрика "Габровница" - периодично обгазява въздуха с вредни емисии, а тежкотоварните камиони с дърва разбиват уличната мрежа на селото. Тук все чакат аз да се справя с тях, но те не са от моите компетенции, трябва да се решат на държавно ниво. С колегата ми от Горно Сахране ходихме при Областния управител и се надявам да получим подкрепата му и средства за изграждането на околовръстен път, за да не минават камионите през селата ни. Тревожи ме и изтичането на младите хора от селото, след като училището тук беше закрито. Но не мога да ги виня, защото всеки човек търси най-доброто за себе си и за децата си, нали?" - притеснено въздиша Дешка. Мисли ли да се кандидатира пак? " Да! Може да звучи нескромно, но съм доволна от избора си да стана кмет. Правя всичко с желание и обич към хората, гледам на селото като на дом, за подреждането на който нося отговорност, а в него има още много, много работа…"

Невена Соколова:"За четири години направих всичко по силите си, хората да излязат от селото и да видят свят!"
Тя е кмет на с. Турия за пръв мандат. Завършила руска филология и учителствала дълги години. Заживява със съпруга си в Турия през 2005 г. Впечатлява я, че в това красиво село с чудесна природа и многолетна история не се прави нищо и сякаш е потънало в забрава. Успява да се сближи с хората и да ги запали с мечтите си за някакви промени дотолкова, че само след година и шест месеца я предпочитат за кмет пред 6-те мъжки кандидатури. Издигат я от НДСВ без да е член на движението. На въпроса ми защо към този уж горещ и брулен кметски стол се стремят толкова хора и не действа ли властта му като наркотик, отговаря честно: "Който не е сядал на този стол не знае за какво става дума. След като седне, започва да се оплаква, защото този стол е наистина много горещ и много брулен, ако кметът не е достатъчно силен , упорит и стабилен, за да устои и да свърши нещо. Разбира се, има и друг вариант - да си стои, да се оправдава с липса на пари, което си е чиста истина, и да си гледа спокойствието. Но на човек, който има желание и амбиция да направи нещо стойностно за селото и за хората му, този стол наистина действа като наркотик." Очевидно, Невена е от втория тип кметове. Само за един мандат от 4 години, който - сравнен с безкрайността на времето - е миг, тя е успяла скромно, тихо, но упорито и методично да материализира учудващо много неща за бита, историята и жителите на Турия: Постигнала е да се намали драстично необосновано високата цена на водата и сега турийци консумират най-евтината вода в общината! Укрепени са голяма част от бреговете на палавата и коварна Турийска река; не е дала мира на областното пътно управление, докато пътят през селото за Пловдив, някога изровен от дупки, не е бил приведен в поносимо състояние; най-после е осъществена отколешната мечта на хората - изграден и осветен е паметник на 60-те загинали във войните техни съселяни; със средства по проект "Красива България" са ремонтирани народно читалище "Чудомир", къща-музей "Чудомир" и зала "Нашенци"; ремонтиран и спасен от разруха е старият селски храм "Св. Димитър", строен през 1884 г.; в ремонтираната ритуална зала е подреден етнографски музей; с локално парно са осигурени кметството и библиотеката, с перспектива да се включи и пенсионерския клуб. Съживен и разнообразен е културният живот в Турия - преди две години тук са възстановени кукерските игри на общинско ниво, а тази година и на национално. Те ще се провеждат всяка година в последната неделя на м. март под надслов "Старци в Турия - 2011 г." като завършек на кукерските игри в България. Също така от тази година турийци поставят началото на "Ден на смеха" на 1 април, като завършек на провежданите ежегодно от Общината Чудомирови празници. "Пристигнаха два автобуса с журналисти и туроператори, поканихме ги на кафе и гюловица под огромния орех пред къщата на писателя, за да се потопят в самобитната атмосфера сред наши самодейци, облечени като герои от хумористичните му разкази, - споделя Невена. -. Читалищният ни хор е гостувал вече два пъти в предаването на TV "Скат" "От българско по-българско. Всяка година организираме общоселски тържества - на Димитровден с традиционния курбан, на Коледа и Нова година, Великден и Гергьовден. И всичко правим заедно с читалището и пенсионерския клуб - затова празниците ни са успешни и посещавани от хора от цялата община. Гордеем се, че за нашето село вече се пише и говори по медиите!" Особено се гордее кметицата с успешните си усилия да изведе хората от селото, да ги разведе из България, пък и в чужбина. "Тук някои не бяха излизали от Турия. Разтичах се, осигурих спонсорства и превоз и организирах безплатни екскурзии до Македония, Гърция и Турция, до Рилския манастир, Роженския манастир, Рупите, Перперикон, Троянския и Гложенския манастири. И хората са доволни, че са видели с очите си толкова непознат свят и са се докоснали до толкова исторически и свети места. Но има още много какво да се направи за селото и това ме мотивира да се кандидатирам отново" - признава Невена.
В този интересен и полезен разговор трите кметици признаха, че общото, което спъва осъществяването на някои техни намерения и обещания към хората, са недостатъчните средства, които те допълват с много тичане и молене за дарения и спонсорства. Затова считат, че би било целесъобразно да се върне старият начин на директно финансиране на селата, за да имат самостоятелността и свободата да си правят свои бюджети според проблемите и приоритетите си. Очертаха се и няколко заслужаващи внимание предложения. Като оцениха високо помощта, която получават от общинското ръководство и администрация, и трите кметици препоръчаха на общинските съветници да посещават много по-редовно селата на общината по време на мандата си, да откриват временни приемни и да изслушват мненията на избирателите си, което ще им помогне да включват в дневния ред на Общинския съвет някои неотложни въпроси, както и да ги решават по-целесъобразно и справедливо. Предложиха като правило кметовете на общината да са същевременно и общински съветници без да получават възнаграждения за този ангажимент. Но тази позиция ще ги държи по-близо до "кухнята" на общинското управление и ще ги захранва с информация, за да са максимално полезни на своите села.
Ще ми се да завърша с една мъдра приказка, този път на старец от Асен. "Къзъм, - рекъл на Росица - то, селският кмет, е като дирек насред мегдана - магаре ли мине, на него ще се почеше, куче ще го препикае, пиян ще се блъсне в него и ще го напсува - хич няма да ти е лесно!" Сигурно е бил прав, опирайки се на дългия си жизнен опит. Но си мисля, че е личен избор на всеки кмет дали ще приеме ролята на бездеен дирек, оплюван, псуван и препикаван или с делата си ще се извиси като пилон на знаме, който да обединява, да дава кураж и надежди на хората от селото, че с общи усилия могат да заживеят по-сплотено и все по-добре. Пожелавам от сърце на Невена, Дешка и Росица успех в предстоящите местни избори и да продължат да държат високо и да развяват гордо трибагреника на българщината в своите села!
Йорданка Трополова