с намигване за празника
"Ученият човек живее на гърба на простия. Но - ако нямаше прости хора, кой щеше да сее хляба, кой щеше да ражда децата. Кой щеше да бере череши?"
Д. Жулев - Митко Бомбата
Язък! Успах се за черешовия символичен плодобер. Пък и от къде да знам точния час на ритуала! То нас, в горната маала, броят ли ни за публика? Ни афиши, ни дервиши! Добре че има две оправни комшийки, дет узнават новините преди събитията. Е да, ама как` Фана спешно замина за София, а Диляна тоз път нещо не бе чула, а тя е доброволният говорител на общината. Преработва и рекламира цялата налична информация (че и не наличната). Прави го от все сърце и от любов към хората.
Ама как полъхва приятно ... Що не си откърша малко лозови листенца. Правя го по козята методика: гледам да са горни, светло зелени и крехки и с подчертана жилчица. Кеф! Не е като да береш череши. Вярвай, черешите са мъчна работа. Ауууууууу ... вратът ти се схваща, ох-ох ... ръцете изтръпват, очите сълзят. Ъккъ ... не е за мен тая.
Ще отскоча до магазинчето на малките Алиши, додет` не е напекло. Затварям очи преди последните 10 крачки. Как защо! Там винаги има някой Пишурко, откак Гюнай събра тоалетните.
Тия комунисти не са били никак захлупени, бе. Има е чешмичка, шадраван, клозет в две части. Плюс-минус водичка на автобусната спирка. Сега какво! Мъжете мочат, жените жумят, да си призная, аз с едно око поглеждам. Да не настъпя нещо по-хард.
- Къде ма како?
Тоя глас направо ми изкара акъла. Аз лесно си се плаша от мъжете (важното е да не е обратното, нали). Ама той гласът разфасован някак. Гаче ли са го пуснали през банцинга на Месута: отпред хрущи като настъпено стъкло, по средата - гладък, мек, а горе някакви отпадъци от смях. В Могилино първо питат къде отиваш и къде си ходил, чак след туй и какво правиш. Народната сериозност не допуска излизане навън без мислена и полезна цел. Тоест нахалост. Но днес е черешов ден и ние с Метчо претупваме набързо обреда господстваш от време оно по нашите географии.
- Ще готвя сарми пък оризът свърши. Ти защо вече не си пременен за плодобера бре?
(Ще ми се да кривна малко от сюжета, може ли? Това с новите катовее друга съществена подложка на Златното Фрейзърово дърво*. Щом не работиш, трябва да си различен, маскиран, променен. Друг. Така сякаш измолваш прошката си от Господ. Господи това ни е алибито! С празниците пак те почитаме - а чрез Тебе /Творецът/ и труда наш насъщен!)
... повече - четете в "Долина"
Ваня от село - Очевидца
Няма коментари:
Публикуване на коментар