четвъртък, 28 април 2011 г.

Сава Савов: "Ние не можем с нищо друго да се конкурираме в света, освен с животновъдство и земеделие."


Редовно отчетно-изборно събрание проведе тази събота енинската кооперация. С 36 гласа "ЗА" за неин председател член-кооператорите преизбраха досегашния - Сава Койчев Савов. Изборът за ръководни органи на кооперацията бе проведен, едва след като присъстващите на общото събрание изслушаха докладите на председателя и на досегашния контролен съвет, за извършеното през изминалите години и състоянието на кооперацията в момента.
"Енинската кооперация е голямата не само в общината, но в целия регион." - подчерта в доклада си председателят Сава Савов. Общо 11 700 декара е земята, която стопанисва кооперацията и според думите на председателят й, няма и един необработен декар. Той информира член-кооператорите и за това колко и с какви култури сa засетите площи през миналата есен, както и през настоящата пролет.
В момента кооперацията отглежда и 66 животни, от които през миналата година са получили над 199 хиляди литра мляко. Предстои и изграждането на втори обор за юници и телета, съобщи още председателят.
327 хиляди лева е печалбата на кооперацията от собствената й продукция, стана ясно от доклада. 2010 година кооперацията отчита с липса на всякакви задължения, но и с печалба, стана ясно още от отчета. За доброто финансово състояние, освен добрата работа и печалбата от продукцията, основно значение има и факта, че кооперацията все по-успешно се възползва от европейските програми подпомагащи земеделието.
През миналата година кооперацията е изплащала рента в размер на 11 лева на декар, което от своя страна я прави кооперацията с най-висока рента в общината. През последната година кооперацията е закупила и нова техника, необходима за обслужването на земите.
11 човека е персоналът постоянно зает в енинската кооперация, като сезонно тя наема допълнителна работна ръка и техника.
В отчета си за времето на мандата си, Сава Савов подчерта, че освен да върши пряката си работа по обработването на земята и животновъдството, кооперацията се старае и да е в помощ на селото по всякакъв начин.
Ето какво още сподели за "Долина", малко след преизбирането си Сава Савов.

- Какво се случи в енинската кооперация през последната година и като цяло през времето на мандата ви?
- Първо трябва да уточня, че съм председател на кооперацията в Енина от 2 години и половина. Mандатът на управителния и контролния съвет течеше, но почина председателката на кооперацията и това наложи избора на нов председател. Няма да навлизам в подробности, но състоянието, в което наследих кооперацията не беше добро - имаше много дългове към държавата, изтичане на средства. Затова насочих цялото си внимание към спирането на подобни лоши практики, което включваше като мерки и съкращаване на персонал. За мой късмет, по същото време, когато станах председател, Европейският съюз увеличи и субсидиите, които се дават за обработваема земя и отглеждането на животни. Въпреки, че субсидия получаваме дори само да сме изорали земята, заедно с управителния съвет решихме, че няма да оставим и декар необработена земя. Преценихме къде каква култура ще вирее най-добре и в момента са засети и се обработват всичките около 11 700 декара. Така с времето не само изплатихме всички натрупани задължения, но успяхме да закупим и много нова техника. Продължаваме да работим, като се стремим да даваме все повече и то по-качествена продукция.
- Как се стопанисва толкова много земя и животни, само с 11 щатни бройки?
- Както всяко семейство си прави сметка, какви лишения и икономии трябва да направи, за да оцелее, така и ние. Преценихме, че не ни трябва раздут щат, който само да утежнява бюджета. В рамките на кампанийната работа обаче, наемаме хора, но не изпитваме затруднения с плащането. По същия начин процедираме и с техниката - закупуваме само най-важното, като преценяваме коя техника ще ни излезе по-изгодно да наемем. Така спестяваме и от целогодишната поддръжка на машини, които можем да използваме само в рамките на кампаниите по прибирането на реколтата например. Конкуренция в областта има, така че можем да избираме според най-ниската наемна цена.
- По време на събранието се чуха предложения за това, да се увеличи делът на животновъдството в дейността на кооперацията. Предвиждате ли такова увеличение?
- Да, чувства се такава нужда. Но трябва да си даваме сметка и за друго - в момента държавата не прави нищо за подпомагане на животновъдството. Това е труден отрасъл, свързан е с много разходи - за лекарства, за смески на животните, за електричество. А продукцията, която се получава от животните, говоря специално за кравите, защото ние отглеждаме крави, се изкупува на минимална цена, която не може да покрие вложените средства. Не може литър мляко да бъде изкупуван на 0,40 лв., а половин литър бира, да струва 0,70 лв.
- Значи ли това, че липсва държавна политика в животновъдството, за сметка на земеделието?
- Когато става дума за земеделие, аз обичам да казвам - направи каквото трябва, пък да става каквото ще. В смисъл - засей, натори, направи каквото се изисква то теб, а ако годината е добра - ще стане и добра продукция. При животновъдството обаче не е така. Там работиш със живи същества и нямаш гаранция в нито един момент, какво може да се случи - дали няма да се разболее, дали няма да се случи злополука и си счупи нещо, въпреки че си полагал правилни грижи. И пак ще кажа, когато става дума за крави, трябват 3 години, за да стане едно младо животно в крава и нямаш гаранции дали ще е качествена или не. Една година докато се заплоди, година носи плода и накрая да роди мъжко животно. Труден отрасъл е това, специално отглеждането на крави. Затова си мисля, че като че ли нашите политици наистина нямат представа за какво става дума. Но ако ние унищожим кравите, ще ни трябват много години, за да ги възстановим като отрасъл в селското си стопанство.
- И в обобщение - има ли хляб в земеделието в България?
- На мен дори ми се струва, че това изобщо не бива да стои под съмнение. Днес, когато света се развива технически, но се задъхва само в едно - в изхранването имаме нужда както от хляб, така и от месо. Чудят се как по изкуствен начин да изхранят народа и всеки разбира, че това, което ядем не е нормална храна. Нормалната храна е това, което е произведено в земеделието и животновъдството. Много пъти съм го казвал, преди години българските градинари са учили цяла Европа на земеделие и животновъдство. А днес ние внасяме домати от други страни и то такива, които нямат никакъв вкус. Според мен, ако ние имаме разумни политици, те би трябвало да развиват именно този сектор. Опитахме туризъм, индустрия - не върви. Ако заложим на селското стопанство, на хляба, на месото, ако изнасяме тази продукция в чужбина, хората ще ни докарат най-модерна техника. Ние не можем с нищо друго да се конкурираме в света, освен с животновъдство и земеделие. Природата ни е дала, а ние не се възползваме, а протягаме ръка към чужди държави, които ние сме хранили преди. Затова - да, бъдеще има, и то голямо, ако имаме разумни политици!
Радостина Байчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар