Общ европейски закон да брани свободата на словото

Общ европейски закон да брани свободата на словото, предложи по време на дискусията "Свободата на медиите под заплаха: национални проблеми, европейски решения", бившият председател на Международната прес асоциация (API) Лоренцо Консоло.
Един милион подписа биха принудили Европейската комисия да направи нещо в защита на свободата на словото или поне да обясни защо е пасивна. Предложението да се започне публична кампания в подкрепа на свободата на пресата пък беше на зам.-директора на най-големия испански ежедневник "Ел Паис" Хавиер Видал-Фолк.
До тези изводи, участниците в дискусията, проведена в началото на март в Европейския парламент в Брюксел, стигнаха след като стана ясно, че проблем с ограничаването на свободата на словото съществува не само в ново присъединените страни-членки, сред които и България, но и в страни като Франция и Италия.
Проблемите на журналистите в пет държави: България, Румъния, Унгария, Франция и Италия бяха дебатирани между представители на медиите, изследователи и евродепутати.
Правителството на ГЕРБ насажда атмосфера на страх, чрез подслушване и полицейско насилие, посочи в експозето си по представянето на ситуацията със свободата на словото в България, председателят на Института за модерна политика (ИМП) Борислав Цеков. Като пример той посочи последните медийни скандали в страната ни, свързани с подслушване, както и взрива в редакцията на известен български вестник, по повод на който се чуха и обвинения за инсцениран от самата редакция атентат.
"Гражданските права и свободата на словото в България са подложени на сериозно изпитание. И няма как да бъде другояче, в една държава, в която властите целенасочено насаждат страх. В която правителството нарушава закона и подлага гражданите на масово подслушване; където официалното мнение на управляващите е, че който ги критикува е престъпник; а специалните части нахлуват посред нощ с автомати и в присъствието на малки деца арестуват граждани, които нито се укриват, нито представляват заплаха, или пък просват по очи на улицата безобидна жена без каквито е да е доказателства за престъпление, след което разпространяват видеозаписи от тази "активна борба с престъпността" в медиите. Защото там, където властва страх от властта, свободата е в опасност. Медийната също", посочи още в доклада си Борислав Цеков.
"Никога медийната среда в България не е била така дискредитирана, замърсена и несигурна, а журналистите да работят в климат на страх. Медиите се продават и купуват като мебели, а журналистите - като футболисти. Собствениците на медии враждуват и пренасят разприте си между медиите. Все повече се предпочитат млади, неопитни и послушни журналисти. Корпоративни медии обслужват всякакви обединения с икономическа цел." - изложи своето виждане и журналистката от вестник "Труд" Валерия Велева.
В България винаги е имало политически натиск върху журналистиката, но за първи път придобива такива размери, заяви българският евродепутат Илияна Йотова.
Клауза в националната стратегия за сигурност пък, ограничава свободата на словото в Румъния, коментира Йоана Авандани от Центъра по независима журналистика в Румъния. Според нея, медиите са посочени като един от обектите на вътрешна уязвимост и от тях се изисква да не пишат срещу правителството, разузнавателните служби са задължени да ги следят.
Скандален медиен закон пък притеснява журналистите в Унгария. Унгарският политолог Габор Хорбат обаче призна, че в този момент, хората са по-притеснени от кризата, и не обръщат достатъчно сериозно внимание на ограничената свобода на словото.
Концентрацията на медийната власт в едни ръце, е основният проблем в Италия и Франция. Преплитането на икономически, в случая с Източна Франция, където медиите се контролират от една банка, и политически, в случая с Италия, където има огромната концентрация на медии в ръцете на премиера Силвио Берлускони, доказват, че свободната журналистика в Европа е на път да изчезне.
Участниците в дискусията обаче изразиха притеснението си от факта, като подчертаха, че липсата на свобода на словото в медиите е явно посегателство върху гражданските права и свободи на всеки един от нас. Медиите са връзката между хората и управляващите, свободата на медиите е гаранцията за демокрацията в едно общество, защото гарантира правото на обективна информация.
Организатор на дискусията "Свободата на медиите под заплаха: национални проблеми, европейски решения", бе Група на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. От българска страна в конференцията участваха евродепутатите социалисти Илияна Йотова, Ивайло Калфин, Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, както и колегите им либерали от групата на АЛДЕ в ЕП Филиз Хюсменова и Станимир Илчев.
25-те български журналисти от централни и регионални печатни издания и електронни медии, дискутираха проблема заедно с представители на Центъра за независима журналистика в Румъния, Кралския университет "Сигизмунд" в Унгария, Националната федерация на италианската преса и Международната асоциация на журналистите, както и организации от Испания, Италия, България, Румъния и Унгария.
Радостина Байчева