Карнавалът е явление, чието име идва вероятно от латинския израз "carni levamen", което буквално преведено означава "освобождение на плътта". Карнавалната обредност пази своите корени още от езическото време, когато в света е властвал дезоориентиращият фактор по отношение на религиозни вярвания, божества, култове и табута.
Постепенно тази традиция получава естественото си развитие в хода на историческия процес и поставя началото на търсенето на своето проявление, като част от новите вярвания, които бележат функция на промяната.
Карнавалните обичаи имат много общо с Дионисиевите тържества в Древна Гърция, на които се е пеело и танцувало в чест на Дионис, богът на виното, лозята, празненствата и забавленията. Смята се, че тези периоди са началото на една традиция, която векове по- късно е продължава да се препредава на поколенията. Карнавалната обредност се свързва и с едни от най- старите ритуали за прогонване на зимата по света в районите, в които пролетта съществува като ясно обособен сезон.
В България така наречените "старци", плашилки и други персонажи, плод на фолклора или лично творчество, в много области на страната са основата на маскарадни игри, носещи общото наименование Карнавал.
Последната обредност, с която българинът затваря цикъла на зимното полугодие, е Сирни заговезни. Община Павел баня съхранява и доразвива традициите на този древен празник. Сирни заговезни тук се свързва освен с искането на прошка от по- възрастните, но и с организирането и провеждането на карнавал, продължаващ три дни. В него участват кукери (още наричани "старци"), плашилки, разиграват се различни сцени от битието и патриархалното всекидневие на българина. Целта е да бъдат прогонени злите сили от домовете на хората, за да започнат те отново трудовата си дейност.
Денят е известен още и като Неделя на Всеопрощението или просто Прошка. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Популярен е обичаят хамкане и паленето на огньове, наречени Сирнишки или Сирници. Огънят се пали от момчета и ергени и се прескача за здраве. В някои райони на страната, както и в Павел баня, се изпълнява обичаят въртене на улалия. Тя представлява факел от слама или черешови кори, които се оформят на топка, след което се запалва и докато не изгори, се върти над главите от всички членове на семейството. Празникът се чества седем седмици преди Великден и трае от три дни до една седмица.
Целият ден е отдаден на забавленията, а негов естествен завършек са вечерните обикаляния на маскирани като плашила хора, които посещават на групи домовете на хората, стопаните ги посрещат с халва и баница, а целта е те да не бъдат разпознати от членовете на домакинството и да го напуснат, без да проронят нито дума. Вярва се, че по този начин страховитите или комични персонажи плашат злото, събрало се през зимата, и го прогонват.
Интересен е фактът, че в днешния модернизиран свят, предлагащ всички удобства на съвремието, подобни традиции и обредности намират проявление и приобщават особено младите да се докоснат до нещо, съхранило идентичността на народите векове наред.
Община Павел баня може да се похвали с едни от най- многобройните участници в карнавалните ритуали. Доказателство за това са престижните награди, които общината отнася от фестивали на маскарадните игри с международно значение в Перник, Разлог, Симитли и др. Тази година карнавалните игри ще бъдат открити от с. Тъжа и с.Търничене на 27.02.2011г., ще ги последват и гр.Павел баня, с.Турия, с.Долно Сахране, с.Горно Сахране, с.Габарево, с. Осетеново, с.Александрово и с.Манолово на 06.03.2011г.
Интересът към обичая е изключително голям и затова ежегодно общината е домакин на желаещи да почувстват магията на родното, носеща се като звукова феерия от дрънченето на медните хлопки и калъчки, а преливащата от багри и цветове картина на изящните костюми, пъстри народни носии и импровизирани облекла, плод на богатото въображение, превръща целия празник в едно магнетично изкуство, чиито носители и творци живеят в съвременността… и в бъдещето.
*използвана е информация от "Уикипедия - свободната енциклопедия".
Румен Скрински
Няма коментари:
Публикуване на коментар