Тересита Капоте: "Във всеки един от нас има по една прекрасна история"

Два юбилея свързани с казанлъшката Природо-математическа "Никола Обрешков", доведоха в Казанлък новия посланик на Република Куба в България - Н. Пр. госпожа Тересита Капоте Камачо. Но, Тересита, както я наричат многобройните й приятели у нас, включително и в Казанлък, съвсем не е просто дипломат. Тя свързва животът си с България през 1961 г., когато още едва 18-годишна пристига тук, за да учи черна металургия в техникума към пернишкия завод "Ленин". Съдбата обаче явно има други планове за нея и тя посвещава живота си на дипломатическата кариера, като почти през цялото време е свързана с България. Тя има и изключително редкия шанс да бъде два пъти посланик на Куба в една и съща страна, а именно България. През 1994 г. тя е временно управляващ посолството на Куба в България, а днес вече е посланик.
Тересита Капоте беше в Казанлък миналата събота, за да се срещне с учители и ученици на ПМГ "Никола Обрешков" във връзка с 40-годишният юбилей на училището. Тя бе и личен гост на бившият директор на математическата гимназия - известният математик Кольо Горчев, който отпразнува своят 80-годишен юбилей.
Усмихната, сърдечна, темпераментна и покоряващо лъчезарна, Тересита Капоте разговаря, на български, повече от 2 часа с възпитаници на гимназията. За Куба и България, за миналото и бъдещето, и за не пречупената от политическите промени през годините любов и уважение между хората от двата народа, ето историите, които Тересита Капоте носи в себе си и сподели пред младите казанлъчани, новият кубински посланик.

Щастието - отново в България

Това, че отново съм в България ме направи най-щастливия човек на света. Не очаквах това, защото обикновено не се позволява на един човек да е два пъти посланик в една и съща страна. За мое щастие, първият път аз бях само временно управляващ Кубинската мисия в България. Точно това ми позволи сега да стана посланик - за втори път. Защо това ме прави толкова щастлива - защото за мен България е втора родина. Не го казвам като дипломат, да целя да изглеждам като най-обичащият страната човек, не! Това е истина - свързана съм с България от 1961 година, тук съм създала семейство, тук се родиха двете ми деца. Затова връзката ми с България за мен е много важна. Тук имам и страшно много приятел.

За българите и кубинците

Двата народа много си приличат и много се обичат. Истински се обичат, въпреки промените в политиката, които настъпиха след 1989 година, въпреки държавното отдръпване.. двата народа продължиха да хранят топлите чувства един към друг.
Аз винаги съм казвала, че вие българите навсякъде сте уважавана страна, българите са уважавани навсякъде. Но да ви обичат, както ви обичаме в Куба, сигурна съм другаде не ви обичат!
Много си приличаме ние, за това има много причини. И от историческа гледна точка нашата история е много еднаква - заради стратегическата геопозиция на двете страни. Затова и си приличаме в характера - добри приятели сме, много всеотдайни, когато обичаме - обичаме истински…
Тази връзка между двата народа прави моята работа по-лесна, защото където и да отидем ни посрещат с уважение и любов, същата, каквато има в Куба към България.

Куба след рухването на социалистическия блок

Много трудни години преживя Куба между 1990 и 1996 година. Имаше отдръпване на нашите икономически партньори, блокада, лишения… Но ни е не се отказахме. И все още сме там и правим онова, в което вярваме, така, както предрече преди повече от 20 години в една своя реч Фидел Кастро, че вероятно социалистическия блок ще се разпадне, но Куба ще продължи да върви по своя път. Още по-верни станахме на своята идея въпреки тези трудности. Защото бяхме постигнали много неща, от които не биваше да се отказваме - безплатно образование, безплатно здравеопазване, няма просещи деца, никой в Куба не си ляга гладен. Скъпо ни струва нашата упоритост, но ние знаехме, че трябва да бъдем независима страна!

Носталгия …

Много ми липсват българските храни и продукти, които изнасяхте за Куба - сиренето, виното, всичко… Но има политическа воля да подновим икономическите си и приятелски взаимоотношения и аз съм сигурна, че това ще стане.

Обмен на студенти

След победата на нашата революция в България имаше много кубинци. Те идваха тук, за да се подготвят в различни специалности, защото ние имахме нужда от специалисти. Сега обмен на ученици и студенти няма. Но ние работим по подписването на един договор, чрез който да стане възможно, в един висш институт за международни отношения, да бъде осигурена стипендия за чуждестранни студенти.
Даваме стипендии и за изечаване на медицини в Куба. Нашата медицина е на много високо равнище и наши лекари работят безплатно и доброволно в много страни в Африка и Латинска Америка, където имат огромна нужда от това. Стипендиите за студенти по медицина са основно за страните от Латинска Америка и Африка. Но в момента обмисляме възможностите за това и други студенти да имат възможност да учат в Куба.

Социализмът и промените

Куба в момента се намира в интересен от икономическа гледна точка момент. Ние никога няма да се откажем от главната си цел - социализма. Но правим и промени, които целят усъвършенстване на икономиката ни и премахване на онова, което отчитаме като свои грешки. Например - имаме една огромна бюрокрация, която трябва да бъде намалена. Затова сега, ще освободим 1 милион и половина души от подобни постове. Това ще са хора които не произвеждат нищо, не може така, хората трябва да си изкарват заплатите със своя труд, с онова ,което са произвели като продукт. Разбира се, няма да оставим освободените на улицата - на тях ще им се предлагат други места, където да имат възможност да работят. А за тези, които нямат желание или възможност да отидат на друго място, ще бъде разрешена частната практика в сферата на услугите - фризьорски салони, малки ресторантчета, поправка на обувки…
Ще има промени и в данъчната система. До сега всичко беше безплатно, всичко. Но когато държавата е длъжна да осигури всичко, сякаш не осъзнаваш своята отговорност към това общество, че и ти трябва да дадеш нещо за него. В тази посока ще са промените, това целят. Признаваме, че сме допускали грешки, но нашето държавно ръководство, държи да чуе мнението на всеки един. Всеки един кубинец е поканен да каже какво мисли, какво предлага, какво според него е сгрешено и как може да се оправи. Не за да се откажем от социализма, а за да направим социализма по-силен. Това се случва в момента в Куба, тези предложение се събират сега. През април те ще бъдат приети в един официален документ, след което ще започнем да прилагаме тези промени. Тоест в момента тече една революция вътре в революцията.

Дипломацията и разделите

В нашата професия има един такъв момент - ходиш на много места, създаваш връзки с много хора. Но когато приключиш работата си в съответната страна, не знаеш кога ще видиш своите приятели отново. Това е тъжното на дипломатическата професия, както и това, че идвайки пък да работиш в някоя страна - оставяш семейството си в родината. Една постоянна раздяла има в тази професия. Но има една красота за кубинските дипломати - ние сме особени дипломати. Ние сме, как да ви кажа - партизани. Защото в Куба има една необявена война, която трае вече 52 години. Това са терористични актове, 5 000 жертви, една блокада, която създава много ограничения, заради социализма, който ние градим. И тази цел е отдавна обявена - колкото по-трудно бъде на кубинците, толкова по-бързо хората ще се разочароват и ще се разпадне системата. Това е истината, която се разкрива от официални документи сега.
Причината за всичко това е факта, че когато победи Революцията в Куба, 90% от страната беше собственост на американците. Имаше плажове в Куба, например Варадеро, които бяха изцяло американски и там кубинците нямаха право да влизат.

Блокадата

Американците все още са учудени, как след 52 години, ние не се отказваме от социализма, продължаваме. Едва сега, Обама разреши да ни посещават представители на различни религиозни организации. Но на американците е забранено със закон да посещават Куба. 250 хиляди долара глоба и до 10 години затвор заплашват всеки, който си позволи да посети Куба. А причината на тази забрана е - американският народ да не види истината. Защото за Куба се прави една голяма пропаганда, манипулира се информацията - че при нас е военна диктатура, че хората бягат с лодки към САЩ защото в Куба е непоносимо. Това е лъжа! Затова е забраната американците да я посещават - защото ще видят, че няма нищо такова. В Куба всичко е спокойно, там живее един щастлив народ. Да - имаме ограничения, но никой не умира от глад, никой не ляга гладен! У нас, по купонната система, която поддържаме и до този момент - на всяко дете се гарантира дневно 1 л. мляко по 0,20 лв. И няма значение, колко деца имаш, няма значение и дали си негърка или си бяла - ние не делим кубинците расово!

Куба и Китай

Много добри и тесни връзки има в момента между двете страни. Китай много ни помага - дава ни кредити и ни предлага по-голямата част от хранителните продукти, които внасяме. От политическа гледна точка отношенията ни са много добри. Но ние винаги повтаряме, че тези промени, които правим, ги правим по кубински. Взимаме опит - да, виждаме, че има неща при тях, които са се оказали сполучливи. Не крием, че това което е подходящо за Куба, можем да го копираме. Но не правим нещата по техния диктат или просто плагиатство. Не, не работим така. Уважаваме много китайците, но правим всичко по кубински, така както е вярно за нас.

Покана

Всяка година тук правим този конкурс, правим го и в другите страни по света. Той е свързан с петимата кубински затворници в САЩ - нашите петима герои. Темата е "Връзката между идеите на Хосе Мартин и героизма на петимата кубински затворници". Хосе Мартин е нашият Христо Ботев, но целта на конкурсът е именно тази - заинтересованите да прочетат повече за историята на Куба, за нашите герои - настоящи и от миналото. Наградата за победителят е 15-дневна почивка в Куба. През годините дори сме успявали да направим така, че първите четирима да отидат в Куба на почивка.
Радостина Байчева