Ало, Казанлък, що счупихте кръста, бе!

Ало, Казанлък, що счупихте кръста, бе!
С този въпрос доста мои познати от страната ми позвъниха в края на Йорданов ден.
Не съм теолог или тълкувател на поличби и не мога да кажа дали е на добро или на лошо да се счупи кръста при ваденето му от водата, но съм журналист и много добре знам какво значи да влезнеш в националните новини с любопитка или негативна новина - че просто не си интересен иначе за другите.
Как да е! - факт е, че счупихме наистина кръста.
Чудя се обаче на домораслите тълкуватели, които веднага наместиха тъмните очила и вещо отсякоха: "Лоша поличба е това и вещае лоша година за града, разделение...Брат срещу брата ще се изправи, власт срещу властта ще се опълчи...Апокалипсис иде..."
Така си говорели хората... Ами затова Господ единствено тях ги е дарил с членоразделна реч - да си говорят. Но ни е дарил и с разум - да не вярваме на всичко изречено. А на журналистите пък допълнително вменил в задължение - не само да не вярват, но и винаги да проверяват откъде идват думите, които се търкалят по градските павета, подгонени от вятъра на Клюката.
Проверих и се убедих, че в България са ставали досега доста сакатлъци по време на ваденето на кръста по Йорданов ден.
... повече - четете в "Долина"
Данаил ПАРНАРОВ