За "основите" на дъното, "оптимизма" на Дон Кихот или за "изпитаните методи" на "Барон Мюнхаузен*…
Преди време седяхме с приятел на кафе, когато пред погледа ни попадна заглавие от вестник - "Само в България може да видите Бентлита на газ" и разговорът се отклони в тази посока. Изразих мнението, че принципно това не е по-различно от "Поршета - баничарки" и по стар български обичай - разговорът придоби политически оттенък.
Говорехме как се промени ценностната система на българина и колко надолу сме потънали. "Чудехме" се какви са тези "бизнесмени", които имат пари да си купят "Бентли", но нямат пари да го карат на бензин…
И заспорихме кой повече "допринася" за падението на обществото - тези, който си купуват "Бентлита" или държавните служители, които "приемат", че "Поршета" могат да се ползват за баничарки…
За политиците - нито дума…
Така в един миг се усетихме как влезнахме в ролята на песимиста и оптимиста, които си говорели - колко надолу потъваме и колко е тежко положението…
И накрая песимистът обобщил - "Толкова е тежко, че от това повече не може"… А оптимистът го репликирал - "Може, можеее…!".
Разговорът се обърна от търпимостта на българина и различните нагласи на хората - към границите на човешките възможности…
В този миг дойде друг наш приятел и разговорът отново пое в друга посока, но аз вече мислено не бях там… "Бяха ме поели крилете на оптимизма"…
Спомних си колко пъти през тези 20 години ми се налагаше да сменям нагласата си от песимистична към оптимистична и с наближаването на поредните избори - все едно парламентарни или местни - да се изпълвам с надежди, че до тук беше дъното и от "тук-нататък" - трябва да тръгнем нагоре….
Замислих се, че всичко това се случва в навечерието на поредните избори и песимистичните мисли, които ме бяха повлекли - "Дали най-после сме стигнали дъното?", изведнъж придобиха отново оптимистичен вид:
"След, като 20 години все потъваме с усещането, че сме стигнали дъното и вече може да се от бутнем нагоре, а то все не се случва, ами - да се запретнем и да го стигнем това дъно… Да покопаем малко и да разрушим "основите" на тази тиня, върху която сме стъпили…"
*Оптимизмът отново ме завладя и се хванах за… КИРКАТА…
Ст. Чичеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар