Познавам Данаил Парнаров сравнително отскоро 6-7 години. Преди това известно време само бях слушала за него ... И въпреки, че имам доста и лични впечатления от него и за него, се улових, как се допитвам до Google, преди да започна това въведение. В случая обаче, инерцията и навикът, че "Инертен знае всичко", бяха само наполовина причините ми да направя тази справка. Истината е, че от човек активно пишещ - вестници и книги автор, се превърна в още по-активен ... БЛОГ-ър. Вече е факт и първата му виртуална книга, романът "Оцеляване".
- Романът ти "Оцеляване" вече има и своето електронно издание. Смяташ ли в бъдеще да прескочиш ограниченията на книжното тяло и да продължиш да правиш виртуални книги?
- Виртуални книги ми прозвуча някак си като виртуален секс. Затова нека още в началото се разберем, че ще говорим за някакъв вид творчество в Интернет, а не за мераклийски заигравки в определени социални мрежи и сайтове.
Преди "Оцеляване", още преди 5 години, в Интернет се появи и една друга моя книга - "Присън". Тогава проумях, че истинските книги, хартиените книги, са вече само нещо като сувенири, от които хората искат да имат по една за спомен, защото книжните томчетата наистина притежават някакъв магнетичен интимен елемент, който просто не може да бъде пресъздаден във виртуалното пространство - там действително задоволяването на информационния глад е многократно по улеснено и комплексно, но пък действително липсва интимността и романтиката на ритуалната вечеря на свещи, каквато реално усещане само една хартиена книга може да ти предложи.
Въпреки това количеството на електронните книги непрекъснато се увеличава като заглавия в развития свят, а електронната среда, поради това, че е евтина за съхранение, пренос и копиране, е място, където могат да съществуват безброй книги само в електронен вид, за разлика от ограниченията в броя хартиени книги, защото хартията е много по-скъпа като носител на информация. Всеки читател вече има достъп до много хиляди книги, а свободното време за четене е останало същото, тоест предлагането е скочило драстично, а търсенето остава същото.
И какво тогава трябва да се случи? - ами същото, което се е случило с цените на дрехите след началото на индустриалната революция: цените са се срутили, а шивачите, работили по стария метод, са фалирали.
Но книгите в България не поевтиняват, защото се произвеждат по един архаичен производствен антиекологичен процес, разпространяват се по ретрограден картелен режим и по цялата верига от автора до читателя пада голямо извиване на ръце, а и законодателството ни е неадекватно.
А в същото време Интернет разглези читателите - огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава, че все по-рядко читателите ще са в една и съща книга, на една и съща страница, което пък за една малка и капсулирана култура като нашата на практика означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.
А иначе още през 70-те години на миналия век стартира един световен проект за превръщането на "хартиени" издания на книги в електронни текстове. Инициаторът на проекта Майкъл Харт явно е съзнавал революционното му значение за разпространението на книги, защото му дава названието "Проект "Гутенберг". През 1998 г. идеята за публикуване на литературни произведения в Интернет започва да намира отглас и в България, а през 1999 г. Георги Чобанов основава уеб сайта "Литературна мрежа" като виртуална библиотека с конкретни препратки към всички текстове от български автори, присъстващи в Интернет. Той пренесе във виртуалния свят и книгата ми "Присън".
Лично за мен, бъдещето е в съществуването на двете литературни полета - на книжните издания и на Интернет-изданията и в тяхното, в максимална степен, взаимно обогатяване. .... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар