Тройно оплетени са важните неща в живота на всеки от нас - между вярата в мечтите и плановете за близко и далечно бъдеще, между силите и възможностите ни да ги постигнем и....реалността. А тя не винаги е доброномерена. Не винаги ни сервира шансове за постигане на целите. Даже напротив. Обикновено седи и дебне зад ъгъла, брои ти крачките и копае дупки, хвърля камъчета, за да те препъне. Ако не те е страх да си ожулиш коленете обаче, ако вместо да ги риташ, събереш камъчетата в джоба, макар и да тежат, ако намериш начин да опънеш конец между канавката и магистралата и тръгнеш по него, е тогава...пътят е само твой. Широкият път с големите надежди. Точно по него крачат, овързани с три конеца един за друг новите герои на младата рок сцена в Казанлък - момчетата от Triple Thread.
Те са още между 16-тата и 18-тата си година, но...повярвайте ми, са стъпили здраво с двата крака на земята. Знаят какво искат. Мислят как да го постигнат и...всяко лято работят по малко, за да си съберат пари я за китари и барабани, я за да си платят шофьорските курсове. Изумително е да осъзнаеш, че тези момчета, които до вчера са били деца, днес разсъждават над проблемите на града, света, сцената и търсят начини да реагират или да предизвикат реакция у "зрелите хора" и институции, които си играят на война и монополи в уголемени мащаби. Родителите на децата са някъде по средата, оплетени със същия троен конец от въпроси - как да помогнат, да орежат ли крилата на децата или да ги оставят да извоюват сами своята малка сцена, пълна с музика и големи надежди. Конецът обаче изненадващо се оказа в ръцете на децата. "Тройният конец" са Стефан Гаврaилов - на 18, вокал и китара, Калоян Гетов - на 18, бас китара и Виктор Маринов - на 16, барабани. Дръпнах им леко краищата и ги викнах на среща, след последния им концерт, за да ги попитам какво е да сформираш рок банда в държавата на чалгата, има ли публика в рок клубовете в града и накъде ще се запътят с китарите и барабаните след това - към Музикална Академия, голямата сцена или всеки на работа, а после у дома.
Кога хванахте инструментите в ръце за първи път и това по препоръка на мама и тате ли стана или си беше ваше решение? Ходите ли на уроци?
СТЕФАН: И тримата сме слухари и не сме ходили на уроци да се учим да свирим. Аз лично мисля, че музиката или я носиш в теб или не. Започнали сме да свирим и тримата по на 13+ години, като аз лично работих едно лято като общ работник, за да събера пари и да си купя китара.
КАЛОЯН: Моята е подарък от баща ми. Започнахме да свирим в началото за забавление. После група Affection ни поканиха да ги подгравяме на един концерт и решихме да се хванем сериозно със свиренето.
ВИКТОР: Аз пък се зарибих от по-големия ми брат по рок и метъл музиката. Първо мислех да се науча да свиря на китара, но после се влюбих в барабаните. В 7 клас започнах да събирам пари, нашите ми помогнаха и така...си взех барабаните. Започнах да свиря всеки ден по 2-3 часа вкъщи сам, а после Triple Thread ме поканиха да се присъединя и вече година и половина свирим заедно по клубове. .... повече - четете в "Долина"
Илиана Димова
Няма коментари:
Публикуване на коментар