Казанлъшките социалисти решиха, че е дошло време за промяна в града на розите и на своята 19-та поред отчетно-изборна конференция, която се проведе в края на април, те избраха Александър Минчев да смени досегашния председател Иван Гороломов. Два дни след встъпването в длъжност на Минчев като председател на БСП-Казанлък, разговаряме с него. Ето какво сподели той пред "Долина":- Кой всъщност е Александър Минчев, къде ви отведе професионалната ви реализация през годините, колко години вече сте член на партията? - Роден съм в Казанлък. Почти на 63 години съм. Завърших гимназия "Св. Св. Кирил и Методий", математическа паралелка. Веднага ме приеха в Техническия университет в София. След завършване на висшето си образование се върнах в Казанлък и започнах работа в "Арсенал". Бях 2 години щатен комсомолски работник - секретар на организация и за малко директор на градския център за техническо и научно творчество на младежта. След това започнах работа по специалността си като началник на новата елподстанция в "Арсенал", където работих 3 години. След това ме направиха заместник директор на завода, в структурата на който беше подстанцията - Завод 8.
На 33-годишна възраст ме изпратиха в завода за пружини в Крън като директор. Там, заедно с колегите ми, бяхме много активни и организирани и постигахме много добри икономически резултати. След 3 години ми повериха управлението на завода в Шейново, където бях близо 6 години. Най-мило ми беше да се разделя с него, защото това беше една велика фабрика, макар и далече от Казанлък.
После, след създаването на оръжейния комлекс, работих около 2 години в неговото ръководство, след което за малко се разделих с "Арсенал". По покана на Крум Христов в началото на 1994 г. оглавих отново завода за пружини в Крън, където съм и до днес. Чувствах се така все едно никога не бях излизал от там. Отново започнах активна и интензивна работа.
От 1999 г. Завода за пружини е частно акционерно дружество, тази структура е запазена и до момента.
Бях едва на 18 години, когато получих предложение от Градския комитет на Комсомола да стана член на БКП. На 14 септември 1967 година станах член на партията. От тогава не съм я напускал.
През 1989 година, на първата не дирижирана конференция в "Арсенал", ме избраха за секретар на комбинатския комитет на партията - това продължи около 2 месеца и тогава излезе Законът за излизане на политическите партии от стопанските организации и всъщност се наложи да се занимавам с ликвидиране на партийната организация в "Арсенал". След това съм бил много пъти член на Общинския съвет на БСП, няколко пъти съм бил делегат на конгреси.
- С какви чувства приехте поста - председател на БСП-Казанлък? - Приех този пост с чувство на притеснение, защото това е много сериозна и отговорна работа, особено в състоянието, в което се намира партийната организация в момента. Но всъщност, аз приемам този пост по-скоро като мисия. Никога не съм бил твърде амбициозен, не съм търсил високи постове или някакво израстване в кариерата на всяка цена. Заемал съм тези ръководни длъжности, защото са видели качества в мен - отговорност, последователност, коректност. Но да си отговорен и последователен, не е лесно, определено трябва да имаш виждане и стратегия за пътя, по които вървиш.
Скоро ми предстои пенсиониране, имам си добра и престижна работа, която харесвам и която ме удовлетворява, както в материален, така и в творчески смисъл. Но реших, че този пост - председател на БСП - Казанлък е една мисия, защото трябва да има промяна. Промяна, която масово се лансираше като основна теза преди последните избори. Промяна, която да възвърне общественото доверие към разбиранията и стремленията на БСП и да се насочи към подготовката на по-млади кадри, които да поемат в ръцете си ръководството - в името на такава промяна аз се съгласих.
- Какво стои като приоритет от тук нататък в работата на БСП -Казанлък? Има ли наболели проблеми, с които трябва да се заемете веднага? - Един от най-важните приоритети за мен е да спре изтичането на кадри, на партийни членове, защото организацията намалява и заради възрастова характеристика, и заради това, че напускат наши членове, недоволни от политиката и действията на ръководството. Разчитам и на това, че в редиците ще се завърнат част от напусналите.
На второ място, ние не намираме начини и средства да привличаме повече млади хора. Ние не издигаме приоритетно материалните придобивки пред младежите, не обещаваме да им даде какво ли не и с това да ги привличаме. Защото в огромната си част ние сме "партия на знамето", ние апелираме за едно човешко разбиране у всички и за консенсусен живот. Трябва да намерим нови пътища към умовете и сърцата им.
Приоритет също така са и предстоящите парламентарни избори, но по-важно е да се спечели общественото доверие, хората да си сменят позицията спрямо БСП и да разберат, че това е партията на честните и трудещите се хора, която защитава интересите на голямата маса.
Струва ми се важно да кажем и какви са вижданията на БСП за развитието на страната и да убедим хората, че ако БСП не е в челните редици на властта, тези интереси няма да бъдат защитени. В последните няколко години сме свидетели как се приемат закони и има действия, които в никакъв случай не са демократични и най-вече справедливи. А позицията на БСП е ясна - благата, които се получават от труда на всички хора, да се разпределят по-справедливо. Не уравниловката, която беше през социализма. Днес никой не може да направи всички да получават по равно и еднакво, но в крайна сметка да няма концентриране на толкова средства и възможности в ръцете на едни хора, а останалите едва да оцеляват. На приказки - уж защита на дребния и средния бизнес, а в същото време са тези тежки лицензии, данъци, изисквания, които само определени фирми могат да изпълнят. Свидетели сме на толкова фалити и на едно общо недоволство у хората.
Да вметна и един аспект на външната политика - умишлено насърчаване на омразата към Русия, към старото, тази прекалена доверчивост към Западна Европа и Америка, които определено не са в наша полза. Ние страдаме от едно - липса на пазари, нашата икономика не работи. И аз много пъти съм казвал, ако не беше такава политиката с Русия, една руска област е достатъчна да поеме цялата селскостопанска продукция, която може да произведе България, както и продукцията на леката промишленост, на машиностроенето и т.н.
- Мислите ли, че е дошло време за промяна и в централното ръководство на партията?- Да, промяна трябва да има, дотолкова, че да се изгради точния екип, който компетентно и безкористно да реализира политиката му.
- А време ли е за обединение на левите сили в България и мислите ли, че БСП може пак да бъде обединител на лявото пространство?
- Разбира се, че е време. Лявата и справедлива идея е силна тогава, когато е обединена. Разбира се, че БСП може да бъде обединител и ще и се наложи да е, но ще трябва да промени и отношението си към останалите леви сили - да ги разбира и подкрепя. В същото време, ако такова обединение не стане на централно ниво, мисля че това трябва да направим на местно ниво. Всичко зависи от това как ще бъдат поставени въпросите. Ние няма за какво да се борим едни с други. Това е лошото на съвременния живот, че цялата борба се насочва между личности, а не за идеи и решения, които касаят цялото общество.
- Дошло ли е време лявото да вземе едно по-централно място на световната политическа сцена?- В цял свят има големи колебания и ние сме свидел на тях. Ту леви партии излизат отгоре, ту се сменят с десни. Политиките до някаква степен са уеднаквени, и или външно икономически, или вътрешно-политически намеси накланят везната в избора. Освен това, много зависи и от авторитета, който си създават лидерите на партиите.
Докато има доминиращи държави, които без оглед на никакви морални задръжки винаги защитават преди всичко икономически си интереси, те ще извъртат нещата така, че да изглеждат винаги прави. Което ме кара да мисля, че не можем да се надяваме на скорошно надмощие на левите сили. Но засягащата все повече хора житейска несправедливост ще консолидира и засили влиянието на левите сили в света.
Яница Станчева
